Определение № 131 от 09.02.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Добрич, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500047 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 538 от ГПК вр. чл.

51 от ЗН по жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, град София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 111 П, срещу решение № 1003/13.11.2025г. по ч.гр.д.№ 2197/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлена молбата на банката по чл. 51 от Закона за наследството за определяне на срок, в който Р. Е. Ф. с ЕГН ********** да заяви приема ли или се отказва от наследството, оставено от наследодателя Е.

И. М. - длъжника на банката по договор за кредит.

Жалбоподателят оспорва съдебния акт като неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че тъй като процедурата за призоваване чрез залепване на уведомление е била изпълнена, съдът следвало да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК и да приеме за редовно призоваването на наследницата Р. Е. М., без необходимост да й назначава особен представител и следвало да приеме, че от датата на редовното връчване на книжата е започнал да тече определеният срок, в който лицето да заяви приема ли или се отказва от наследството, респ. след изтичането му и при неявяване на лицето да приложи последиците по чл.

51, ал. 2 от ЗН. Аргументира, че съдът е приложил ограничително същността на производството и значението на „строго личните отношения“, които се уреждат с него, като в случая се касаело за процедура с предмет имуществено, а не лично право и нямало императивно изрично изискване както за лично явяване, така и за призоваване чрез лично връчване на призовки и съобщения.

Освен това не били изчерпани всички способи за връчване на книжата, като съдът не дал на молителя конкретни указания за представяне на допълнителни доказателства, сам служебно не поискал справка от мобилни оператори за активни тарифни планове на лицето, с оглед призоваване по чл. 44, ал. 2 от ГПК, както и не направил справка за вписани отказ/приемане на наследството.

Настоява се за отмяна на решението и даване указания на районния съд да продължи съдопроизводствените действия, евентуално постановяване на акт 1 по същество по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗН, както и за присъждане на разноски.

При данни, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 27.11.2025г., жалбата е подадена в установения едноседмичен срок по чл. 538, ал. 1 от ГПК, от страна по делото с право за оспорване на съдебния акт, поради което е допустима за разглеждане.

Като постави на разглеждане жалбата, Окръжен съд - Добрич установи следното:

Производството по делото е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за определяне на осн. чл. 51 от Закона за наследството на срок на Р. Е. Ф. и Е. Е. М., в течение на който те да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от наследодателя им Е. И. М.. С определение № 1992/28.07.2025г. съдът е постановил отделяне на молбата спрямо Е. Е. М. за разглеждане в друго производство.

Според изложените в молбата твърдения, между банката-молител и Е.

И. М. били сключени два договора - договор от 30.12.2022г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка и договор от 04.11.2022г. за банков кредит. Банката изпълнила задълженията си по договорите; към 24.07.2025г. просрочените задължения на насрещната страна по първия възлизали на 2 489,14 лева, а по втория – на 5695,52 лева. Е. И. М. починал, съгласно препис-извлечение от акт за смърт изх.№ ***г. и според представено удостоверение за наследници от 18.08.2025г. той оставил наследници по закон две дъщери - Р. Е. Ф. и Е. Е. М.. Като заинтересовано лице по смисъла на чл.

51, ал. 1 от ЗН, банката отправила искане, което е останало в предмета на делото, наследницата Р. Е. Ф. от с. Х. да бъде призована, за да заяви в определен от съда срок дали приема или се отказва от наследството на Е. И.

М..

С определение № 1994/28.07.2025г. съдът насрочил открито заседание за 15.10.2025г. и разпоредил призоваване на молителя и на Р. Е. Ф., на която определил срок до заседанието да заяви дали приема наследството, оставено от Е. И. М., като разяснил, че ако не стори това в указания срок ще изгуби правото си да приеме наследството.

Съобщение с препис от молбата и определението е изпратено на адрес с.

Х., ул. ***. Според удостоверителното изявление на кметския наместник, направено на 04.08.2025г., когато е била залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, лицето със семейството си от няколко години живее в Г..

Съобщението е върнато в съда след изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението. Съдът е извършил справка за постоянния и настоящия адрес на лицето, от която установил, че той съвпада с този, на който призовка е изпратена, както и справка за регистрирани трудови договори, от които установил, че такива няма. В откритото заседание призованото лице не се е явило, не е подало и писмено заявление по делото.

С постановеното решение, по съображения за неприложимост на правилата по чл. 47 от ГПК относно назначаване на особен представител поради това, че изявлението на наследника за приемане или отказ от наследството следва да е лично, зависи изцяло от личната му преценка и се отразява в имуществената му сфера, съдът е оставил подадената молба без 2 уважение.

Така постановеното решение е правилно.

Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия (така чл. 49 от ЗН). Когато призованият към наследяване бездейства, съгласно чл. 51 от ЗН, всеки заинтересован може да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В особената книга по чл. 49 от ЗН се вписват изявления на лицата за това дали приемат или се отказват от наследство, а последиците по чл. 51, ал. 2 от ЗН обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която същият е бил редовно уведомен и в указания му срок не е отговорил.

В образуваното охранително производство по чл. 51 от ЗН лицето, което има право да наследява, трябва да бъде редовно призовано, за да заяви приема или се отказва от наследството на наследодателя. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК (така чл. 540 от ГПК) следва да се имат предвид и особеностите на производството по чл. 51 от ЗН, свързани с това, че приемането на наследството направо или по опис и отказът от наследство са актове, които зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване и представляват едностранни и неотменими волеизявления. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 от ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно, а за да бъде това възможно, е необходимо и личното му уведомяване. С оглед характера на производството по чл. 51 от ЗН, не е приложима процедурата по чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на особен представител; неприложими са и фикциите на чл. 40 и чл. 41 от ГПК, както и призоваването чрез Държавен вестник, тъй като последното също предполага назначаване на особен представител. Особеният представител не може да заяви дали приема или се отказва от наследството, защото това изцяло зависи от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. В този смисъл - определение № 315 от 23.06.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 3092/2015г., I г.о., определение № 154 от 15.01.2024г. на ВКС по ч.гр.д. № 4592/2023г., I г.о., определение № 729 от 12.04.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 1090/2023г., I г.о. и други.

В случая Р. Е. Ф. е призована по делото по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, т.е. не е налице личното й уведомяване с даване на срок за заявяване дали приема или се отказва от наследството и указване на последиците от неизпълнението, поради което и искането на молителя за вписване в особената книга на съда, че наследникът приема или се отказва от наследството или губи правото да приеме същото е неоснователно. Това е така, защото вписването на приемане или отказ от наследство не може да се основава на предположения - актът, с който се определя срок на призования към наследяване да приеме наследството или да се откаже от него, с разясненията за последиците по чл. 51, ал. 2 от ЗН, следва да се връчи реално на лицето. При липсата на изрично изявление няма основание за вписване приемане или отказ от наследството, а последиците по чл. 51, ал. 2 от ЗН обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която същият е бил лично уведомен с указанията по чл. 51, ал. 1 от ЗН и в дадения му срок не е отговорил.

3

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че районният съд не му е оказал съдействие за установяване друг адрес за връчване на съдебните книжа. Съдът е извършил дължимите по чл. 47, ал. 3 от ГПК служебни справки за регистрирани постоянен и настоящ адрес, както и за месторабота, при които е констатирал, че регистрираният адрес съвпада с този, на който е изпратена призовката и, че няма регистриран трудов договор. Съдът няма задължение, нито законът го е оправомощил да изисква справки от мобилни оператори за активни тарифни планове на лицето и негов телефонен номер.

При липсата на твърдения в молбата за вписван отказ/приемане от Р. Е. Ф. на наследството на наследодателя, неизвършването на служебна справка от съда не обосновава неправилност на решението, а тези обстоятелства нямат отношение към приложимите способи за връчване на съдебните книжа, в какъвто смисъл са изложените оплаквания в жалбата.

По тези съображения жалбата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В охранителното производство разноските са за сметка на молителя (така чл. 541 от ГПК).

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1003/13.11.2025г. по ч.гр.д.№ 2197/2025г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4