Определение № 44794 от 04.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44794 гр. *******, 04.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110127727 по описа за 2024 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от С. А. П. и М.А.П. срещу Столична община кумулативно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 1250 лева – частични претенции от вземания в размер от по 30 000 лева, представляващо обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода от 12.01.2021 г. до 12.03.2024 г. на собствените на ищците по 1/14 идеална част от поземлен имот с пл. № 170, кв. 178А по действащия регулационен план на гр. *******, местност „**********“, целият с площ от 3873 кв.м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищците твърдят, че по силата на настъпило наследствено правоприемство от лицето и техен наследодател И.П.Ш., починал на ********* г., същите са собственици на по 1/14 идеална част от общо възстановените на всички собственици 3 832 кв. м. от поземлен имот с пл. № 170, кв. 178А по действащия регулационен план на гр. *******, местност „**********“, целият с площ от 3 873 кв. м. Излага се, че приживе, въз основа на Крепостен акт № 675 по дело № 1171/30.04.1910 г. И.П.Ш. е закупил нива в землището на с. *********, местност „***************“ с площ от 3 000 кв. м., а с Нотариален акт № 1479 по дело № 3147/05.11.1911 г. още една съседна нива в землището на с. *********, местност „***************“ с площ от 845,10 кв.м., като от двете ниви бил образуван един имот с обща площ от 3 845,10 кв.м. Поддържа се, че с Акт № 1229/13.01.1953 г. посоченият имот е одържавен по реда на Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия. Посочва се, че впоследствие, със Заповед № РД-57-564/10.07.1993 г. на кмета на Столична голяма община, постановена в производство по реда на чл. 2 ЗВСОНИ собствеността върху 1 420 кв.м. от одържавения имот била възстановена на собствениците.

С Решение от 27.11.1998 г. по гр. дело № 405/1998 г. по описа на САС, 4 състав, влязло в законна сила на 28.12.1998 г. по отношение на Столична община е установено, че наследниците на И.П.Ш. са собственици на още 2 412 кв.м. от имота, поради което Столична община е осъдена да предаде владението върху същия. Ищците посочват, че съгласно действащия регулационен план на гр. ******* възстановеният имот представлява поземлен имот с пл. № 170, кв. 178А по плана на гр. *******, местност „**********“, целият с площ 1 от 3873 кв.м., от които възстановени на собствениците били общо 3832 кв. м. Излагат, че възстановената площ от поземления имот е отписана от актовите книги на Столична община, район „Триадица“. Проведено било и производство по попълване на кадастралната основа с възстановения поземлен имот, който със Заповед № РД-09-2-46/06.03.2001 г. на кмета на Столична община, район „Триадица“ е отразен като имот с пл. № 570, к. л. 545, кв.

178-А по плана на местност „**********а“, гр. *******. След възстановяването на собствеността ищците установили, че поземленият имот попада в границите на сега съществуващия ********** в гр. *******. Посочват, че многократно са отправяли предложения до ответника да отчужди идеалните части от възстановения им имот, да ги замени с друг равностоен или да им заплаща наем, но взаимна уговорка между страните не била постигната. Поддържат, че редовно заплащат данъци и такси, без да могат да бъдат въведени във владение на имота и да го ползват за свои собствени нужди или да се удовлетворяват от събиране на граждански плодове. Сочат, че от друга страна ответникът продължава безвъзмездно да ползва имота, като част от Южния парк, реализирайки върху него парково строителство, от което получава значителни приходи и по този начин неправомерно се обогатява за сметка на обедняването на ищците. Същите твърдят, че Столична община отдава под наем на трети лица площи от Южния парк за увеселителни съоръжения, закусвални, кафенета и други търговски обекти, от което събира значителни приходи. С. А. П. и М.А.П. твърдят, че за периодите от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 01.10.2010 г. до 31.10.2013 г. ответникът бил осъден с влезли в сила съдебни решения да заплати на всички наследници определени по размер обезщетения за ползването на процесния поземлен имот, а за периода от 01.10.2013 г. до 09.06.2015 г. с влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение по 13 670 лева, според притежаваните от тях по 1/14 ид. части от собствеността върху процесния поземлен имот. Излагат, че са предявили искове за изплащане на обезщетение за неоснователното ползване на имота и за периода от 10.09.2015 г. до 10.09.2018 г. по гр. дело № 59265/2018 г. по описа на СРС, 165 състав. Сочат още, че с Решение № 20135954/10.06.2021 г. по описа на СРС, 140 състав, влязло в сила на 11.03.2024 г., ответникът бил осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение по 17 830 лева за неоснователното ползване на имота за периода от 11.09.2018 г. до 11.01.2021 г. Поддържат, че предвид продължаващото и през процесния период от 12.01.2021 г. до 12.03.2024 г. лишаване от възможността им да ползват собствените си идеални части от поземления имот, респ. да събират граждански плодове от тях, ответната страна им дължи обезщетение за неоснователното ползване в размер на обедняването на ищците, спорде притежаваните то тях права върху имота, равняващо се на сумата от по 30 000 лева за всеки от тях. В настоящото производство С. А. П. и М.А.П. претендират част от така дължимите суми в размер на сумата от по 1 250 лева. Претендират присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. С. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, позовавайки се на настъпила погасителна давност по мл. 111, б. „в“ ЗЗД спрямо процесното вземане. В условията на евентуалност отправя искане търсеното от ищците обезщетение да бъде намалено като прекомерно. Оспорва наличието на твърдяното обогатяване на Столична община, посочвайки, че същата не е лишила ищците от възможността да ползват имота си. Оспорва се ответната страна да е реализирала ползва от фактическата власт върху имота, в частност чрез приходи от търговска дейност. Сочат, че само по себе си местоположението на поземления имот - в пределите на публичен парк, стопанисван от Столична община не обуславя извод за наличието на обогатяване на последната. Поддържа се, че процесният поземлен имот представлява празна площ, залесена в по-голямата си част с многогодишни дървета, като попада в зона за градски паркове е 2 градини, във вътрешността на парка. Оспорва се в имота върху терена да са разположени преместваеми обекти по см. на чл. 56 ЗУТ, не са изградени масивни постройки , не са разположени атракциони, реклами или търговски обекти. Поддържа се, че Столична община на пречи на ищците да ползват имота си, като единствените ограничения относно ползването на територията произтичат от общия устройствен план, тъй като процесният имот попада в границите на обществен парк. Ответникът излага доводи, че в поведението му липсва всякаква индикация за генериране на печалба вследствие събиране на гражданските плодове от собствените на ищците идеални части от имота, нито такава печалба действително е реализирана за процесния период. Оспорва размера на търсеното обезщетение като прекомерно завишен. Твърди, че не съществува законоустановена възможност частноправни субекти, каквито са ищците, да отдават под наем части от площ в обществен парк за извършване на търговска дейност, което от своя страна, изключва обедняването на същите. Намира, че доколкото имотът е частна собственост, а целият парк публична общинска собственост, то и процесният имот по своето предназначение е публична общинска собственост, поради което и отношенията между страните следва да се уредят по специалното правило на чл. 62, ал. 5 ЗУТ – чрез изкупуване на имота по съответния ред, а не въз основа на иска по чл. 59 ЗЗД, имащ субсидиарен характер. С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието на обедняване на ищците вследствие от ползване на имота като част от Южния парк, тъй като самите те нямат законовата възможност за такова ползване. Не е налице сочената вреда под формата на пропусната полза, като Столична община не е събирала граждански плодове от имота през процесния период и не е реализирала печалба. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетенията. Претендира разноски.

С оглед наведените доводи в отговора на исковата молба относно наличието на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 1313/2023 г. по описа на СРС, ГО, с което същият спор е бил разрешен и което се ползва със сила на пресъдено нещо, съдът намира, че следва да бъде изискана информация относно страните, предмета и етапа на който се намира производството.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, както следва:

В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване, наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване, а именно: 1). обогатяване на ответника, чрез използване през исковия период на процесния поземлен имот без заплащане на обезщетение за ползването му и при липса на основание за неговото безвъзмездно ползване; 2). ищците да са собственици на съответните идеални части от имота; 3). обедняване на ищците вследствие от това обогатяване чрез лишаване от възможността им за ползване на имота; 4). наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за обогатяването на ответника; 5). размера на вземанията; 6). настъпване на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на основание за обогатяването си, чрез установяване наличието на основание за ползване на идеалните части от процесния поземлен имот през релевантния период.

По доказателствените искания:

3

Представените от ищците писмени материали съдът намира за относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото, като приложените преписи от съдебни решения, в т.ч. от ответната страна, и съдебно-технически експертизи по други граждански дели – да бъдат приложени за сведение по делото.

Искането на ищците за допускане изслушване на съдебно-техническа и оценителна експертиза по поставените в исковата молба задачи, съдът намира за относимо към предмета на спора, необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, а също и процесуално допустимо, което обуславя уважаването му. В тази връзка следва да бъде уважено и искането по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по делото всички договори за наем, действащи през процесния период, сключени от Столична община за отдаване под наем на търговски обекти в Южния парк в град *******, които да бъдат използвани от експерта при изготвяне на заключението.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2025 г. от 12:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищците - с препис от депозирания писмен отговор.