Решение № 6610 от 08.08.2016, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ....... гр.София, 08.08.2016 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8892 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./.

Ищцата В.П.Ш. твърди, че на 07.05.2013г. около 15,00 часа, на път І-5, км 88+000 в посока от гр. Р. за гр. В.Т. е пострадала при пътно – транспортно произшествие като пътник в лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 ТД“, с рег. № ********, управляван от С.А.С., който поради изпреварване с висока скорост от 91,5 км/ч спуква задна лява гума, която преди това е изпаднала и водачът я напомпал на бензиностанция, вследствие на което автомобилът занася в насрещната пътна лента за движение и се преобръща край пътя. За станалото произшествие било образувано наказателно производство, при което се установило, че причина за настъпване на пътното произшествие от експлоатационно техническа гледна точка е допуснатото от водача управление на автомобила в състояние на техническа неизправност. Същото обаче, било прекратено поради изрично волеизявление на пострадало лице. Твърди, че в резултат на инцидента е получила следните телесни увреди: счупване на черепните кости, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив в главния мозък, мозъчен оток, сопор /количествено и качествено намаление на съзнанието/, които са довели до временно разстройство на здравето, опасно за живота, както и разкъсно – контузни рани по главата и кръвонасядане и оток на дясната очница, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата заявява, че тези увреждания са получени от удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети във вътрешните части от купето на увреждащия автомобил при възникналото ПТП. Дълго време се наложило да е на леглови режим, поради силните болки в кръста и силното главоболие, придружено със замайване и световъртеж. Тъй като преди три години останала вдовица се наложило след катастрофата чужди хора да се грижат както за нея, така и за трите й непълнолетни деца. Заявява още, че след инцидента станала много напрегната и неспокойна, непрекъснато преживявала психотравмиращата ситуация. И към настоящия момент продължавала да провежда допълнителни изследвания, рехабилитационна и физикална терапия. След освидетелстване през

2014г. й е определена с решение на ТЕЛК комисия 50 % трайно намалена работоспособност. Сочи, че към момента на настъпване на злополуката относно лекият автомобил „БМВ“ не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което е предявила претенцията си за обезщетяване на причинените й от ПТП неимуществени вреди пред Гаранционният фонд. Същият е одобрил и изплатил обезщетение в размер на 50 000 лв. Поддържа, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания във връзка с причинените й травматични увреди от процесното ПТП възлиза на 81 000 лв.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили в резултат на пътно-транспортното произшествие в размер на 31 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП – 07.05.2013г. до пълното изплащане на сумата.

Претендира сторени по делото разноски.

Ответникът

Г.Ф. оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че за претърпените от ищцата неимуществени вреди вече й е определено и изплатено обезщетение от 50 000 лв. Оспорва началната дата на претенцията за лихва, като твърди, че такава се дължи от момента, посочен в чл.288, ал.7 от КЗ /отм./. Сочи, че по предявената от ищцата претенция пред него е била образувана щета № 21004/06.0.2015г., по която Фонда се е произнесъл, като е определил обезщетение, поради което не дължи лихва. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на Г.Ф.

- С.А.С. оспорва иска по основание и размер, като твърди, че към датата на настъпилото ПТП е имало валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Заявява, че относно механизма, причините за настъпване на пътно – транспортно произшествие, авторството на деянието, вината на извършителя и неговата противоправност не са представени годни доказателства. Твърди, че не е допускал управление на технически неизправно моторно превозно средство.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства по случая е било образувано наказателно производство, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.11.2013г. на Районна прокуратура – гр. Горна Оряховица на основание чл.24, ал.1, т. 9 НПК, поради направено искане от страна на пострадалата В.Ш. за прекратяване на същото. Изготвените в хода на досъдебното производство актове, независимо, че са официални документи по смисъла на чл.179 от ГПК не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Те не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Въз основа на това предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД трябва да бъдат доказани пред настоящия граждански състав с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните.

С влязло в сила наказателно постановление на водача на процесния лек автомобил С.А.С. е наложено административно наказание глоба за нарушаване на правилата за движение по пътищата визирани в чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП.

По делото е приет Констативен протокол за

ПТП с пострадали лица № 140 от 07.05.2013г., съставен от органите на група „Пътен контрол“ в РУП – гр. Горна Оряховица при ОДМВР - гр. В.Т., в който е посочено, че на главен път І-5 км 88+000 около 15,00 часа е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ“, модел „525 ТД“, с рег. № ********, управляван от водача С.А.С.. В протокола е записано, че превозното средство е със застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество „Б.“ ЗАД, с застрахователна полица № 03113001257872 валидна до 30.04.2014г. В резултат на произшествието е пострадала В.П.Ш., като по отношение на обстоятелства и причина за ПТП е отбелязано, че те са в процес на изясняване.

По делото е приет съставен от дознател при РПУ – гр. Горна Оряховица в рамките на досъдебно производство протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2013 г., в съответствие с чл. 155 – 156 и чл. 236 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. Видно от протокола, на път І-5 при километър 88 между разклона на с. Крушето и с. Поликраище е настъпило ПТП, при което на място е намерен л.а. „БМВ“ разположен легнал „по таван“ извън пътя. По купето се забелязват деформации и огъвания в неправилна форма, като липсват 3 бр. колела и броня. Пътното платно е двупосочно с по една пътна лента в двете посоки, с обща широчина 7 метра /по 3,50 метра всяка/ разделено с бяла прекъсната разделителна линия. Асфалтът е едрозърнест, сух, без неравности и дупки. Пътният участък е прав, без наклони. Не са намерени спирачни следи, а само следи от протриване.

Въз основа на представената по делото медицинска документация е изготвената и приета по делото съдебно – медицинска експертиза и допълнение към нея се установи, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните увреждания: черепно – мозъчна травма, изразяваща се в закрита травма на главния мозък, със счупване на черепа и лицевите кости и кръвонасядане по черепните обвивки. Медико – биологичната характеристика е за временно разстройство на здравето, с опасност за живота.

Поради непълно възстановяване, след изтичане на нормалния възстановителен период, медико – биологичната характеристика е променена на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Остатъчните явления са: по–тясна дясна очна цепка, диплопия при поглед наляво, набелязана статична и локомоторна атаксия, частична моторна афазия и лекек когнитивен дефицит. Периодът на възстановяване е около година. Първоначално през 2014г. ищцата била освидетелствана от ТЕЛК с 50% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, като на 02.09.2015г. е било издадено ново ЕР на ТЕЛК, с което на пострадала е определен 53 % трайна намалена работоспособност. 50 % са поради вътречерепната травма с дифузна травма на главния мозък, травматичен епидурален хематом в дясно париетално, интрацеребрален хематом в дясно фронтално, а 3% са за сметка на състоянието на зрението и очите като цяло. На ищцата била предложена оперативна корекция на увредения очен мускул. След извършен личен преглед на ищцата вещото лице е констатирало, че двойното виждане при нея е постоянно, като нормално стереозрение с един образ се получава само при откроняване на погледа надясно при около 20 градуса отклонение, като преди и след тази точка образът отново е двоен. При пълно отклоняване на погледа наляво образът става единичен, без стереоефект, тъй като най – вероятно поради голямото разминаване в двата образа мозъкът се е научил да изключва този, който изостава. Във всички останали посоки образът е повече или по – малко двоен.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка С.С. се установи, че се познава с пострадалата от 4 години, като след катастрофата се нанесла да живее при нея, за да може да й помага в обслужването. Заявява, че тя била три дни в кома, а след това я преместили в реанимацията, като дори докторите мислили, че няма да оцелее. След изписването й от болницата осем месеца не можела да се обслужва сама в елементарните си битови нужди, не можела да ходи и дори да става без чужда помощ. И до ден днешен не можела да ходи сама. След катастрофата с едното око не можела да вижда, което наложило оперативна интервенция. Заради нея около било затворено още 2-3 месеца. Като махнали с превръзката започнала да прави упражнения с него, но дори понастоящем трябва непрекъснато да затваря пострадалото око, за да може се концентрира с другото. Погледът й е разконцентриран. Свидетелката заявява, че дори и сега пострадалата не може да се предвижва без нейна помощ, а когато се опитвала да го прави самостоятелно се пребивала. Единствено в къщи можела да се предвижва сама, като се хващала за стените. Мускулите на ръцете и краката й били атрофирали от дългото залежаване и трудно пазела равновесие. Непрекъснато й се виело свят и още изпитвала болки в главата, поради което и всекидневно пиела болкоуспокояващи. Имала две деца на 15 и 18 години, за които се грижела сама, тъй като съпругът й бил починал. Нямала други роднини в България, тъй като била от Украйна.

По делото няма спор между ищцата и

Гаранционния фонд, че пострадалата е предявила извънсъдебно претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди. От представеното в настоящото производство писмо вх. № 03003 от 13.05.2014г. е видно, че пострадалата е подала молба до Фонда за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП в размер на 81 000 лв. След многобройна кореспонденция между тях, Гаранционния фонд с писмо изх. № 24-01-6/02.04.2015 г. е уведомил пострадалата, че одобрява обезщетение в размер на 50 000 лв., за която сума страните не спорят, че е изплатена на ищцата извънсъдебно.

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ при липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите увреденият, спрямо който деликвентът е отговорен има право да иска обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди от Гаранционния фонд. За да бъде основателен този иск ищцата следва да докаже, на първо място осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България, да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и увреденото лице да е сезирало Гаранционният фонд по предвидения в чл.