Определение № 1697 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Г. Д. като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Частно наказателно дело № 20261100202398 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С постановление от 17.12.2025 г. на прокурор в Софийска градска прокуратура на основание чл. 199, ал. 200 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 и т. 2, и ал. 2 НПК е отменено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.10.2025 г. на следовател при НСлС, с което в качеството на обвиняем е привлечена Е. М. В. по ДП № 76/2020 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 9673/2019 г. по описа на СГП. Със същото постановление СГП е прекратила наказателното производство по ДП № 76/2020 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 9673/2019 г. по описа на СГП по отношение на Е. М. В. за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК поради изтекла давност, като е отменена наложената й мярка за неотклонение. Със същото постановление е прекратено горепосоченото наказателно производство и по отношение на обв. И. В. П.-М. за осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1 и ал. 2, вр. чл.

20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК поради недоказаност на обвинението, като е отменена наложената й мярка за неотклонение. С постановлението на СГП е прекратено същото наказателно производство и по отношение на обв. Е. А. С. за осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал.

2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК поради недоказаност на обвинението, като е отменена наложената на обвиняемата мярка за неотклонение.

Срещу постановения прокурорски акт е постъпила жалба от обв. Е. А. С., 1 чрез адв. Г. А., в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност в частта относно правното основание за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че в същото са изложени противоречиви мотиви относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като на едно място е посочено, че липсва извършено деяние, а на друго – че обвинението не е доказано. С оглед на изложеното, от съда се иска да измени атакуваното постановление относно правното основание за прекратяване на наказателното производство от такова по чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Срещу горепосоченото постановление за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба и от Е. М. В., чрез адв. К. К., като се твърди, че същата не е осъществила състав на престъплението „обсебване“, поради което се иска да бъде изменено основанието за прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1, пр. 1 НПК.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от 17.12.2025 г. е постъпила жалба и от адв. Ц. М., повереник на пострадалия И.

С. П., и на роднините му Ц. П.а, А. П.а и В. П.а, с която се иска отмяна на същото поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Изложени са подробни съображения относно съставомерността на разследваните деяния и съпричастността на обвиняемите към вменената им деятелност, поради което от съда се иска да отмени обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че от събраните в хода на разследването доказателства е безспорно установено, че Е. М. В. е изтеглила от сметките на Л. П. и С. П. наредените парични суми, представляващи покупна цена на процесните апартамент и гараж, като същите не са установени в дома им, в сейфа им или на друго място, като няма доказателства да са били изхарчени за нуждите на П. и П.. Анализирани са подробно доказателствата относно осъществената система от действия по сключени договори и дадени пълномощни на Е. В. и Е. А., посредством които имуществената сфера на П. и П. е увредена в полза на търговските дружества „Деа Дивелъпмънт“ ООД и „АйДЕА“ ЕАД, както и стоящите зад тях собственици и представляващите ги лица, облагодетелствали се от получения 2 заем и достъпа до финансовите активи на П. и П.. Изложено е, че чрез последващите джира, поставени на гърба на временни удостоверения № 7 и № 8, с които се прехвърлят записаните акции от клас „Б“ на Е. А. С. и чрез които тя става едноличен собственик на капитала на „АйДЕА“ ЕАД, същата реализира състава на чл. 253 НК, тъй като е знаела, че към момента на получаването на това имущество (членствени и имуществени права в „АйДЕА“ ЕАД) техните прехвърлители са ги придобили чрез престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в които и самата тя е взела участие, подписвайки ги. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство.

Софийски градски съд, след като извърши цялостна служебна проверка на редовността и допустимостта на депозираните жалби, намира, че и трите жалби са подадени в законоустановения 7-дневен срок и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на чл. 243, ал. 4 НПК. Съдът обаче, счита, че подадената от Е. М. В. жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.

243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват същото пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. В настоящия случай, в хода на наказателното производство с постановления за привличане на обвиняем от 09.10.2025 г. са привлечени към наказателна отговорност Е. М. В. (за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК), И. В. П.-М. (за престъпление по чл. 212, ал.

5, вр. ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК) и Е. А. С. (за престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 253, вр. ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК). С обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.12.2025 г. обаче прокуратурата, преди да се произнесе по наличието на основания за прекратяване на наказателното производство, е приела, че постановлението за привличане на обвиняем от 09.10.2025 г. по отношение на Е. М. В. е незаконосъобразно, както поради липсата на квалифициращия признак „особено тежък случай“ на вмененото й престъпление по чл. 206, ал. 4 НК, така и поради допуснати съществени процесуални нарушения в самото постановление за привличане на обвиняем, свързани с липсата на обосновка в същото кое обстоятелство обуславя квалификацията „особено тежък случай“.

3

С оглед на това, прокурорът, постановил обжалвания акт, на основание чл. 200 НПК е отменил посоченото постановление за привличане на обвиняем, касаещо Е. М. В., като едва след това е прекратено наказателното производство за разследваното престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК. Липсва повторно постановление за привличане на обвиняем спрямо същото лице, с което да й е предявено конкретно обвинение, поради което в случая следва да се приеме, че жалбоподатЕ.та Е. М. В. няма процесуалното качество на обвиняемо лице по висящото наказателно производство, доколкото с процесното постановление от 17.12.2025 г. по реда на чл. 200 НПК е било отменено постановлението от 09.10.2025 г. за привличането й в качеството на обвиняем. Посоченото постановление не подлежи на съдебен контрол, а единствено на обжалване пред погорестоящата прокуратура, като липсват доказателства да е било отменено по реда на вътрешноведомствения контрол. Предвид това, Е. В. не се явява процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК, поради което и няма право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, вкл. в частта му, в която е прекратено същото по отношение на воденото разследване за извършено от нея престъпление по чл.

206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В този смисъл е Решение № 473 от 02.11.2010 г. по н.д. № 431/2010 г. на ВКС, I н.о., в което е посочено относно правото на жалба в производство по чл. 243 НПК, че „Двете лица не са привлечени в качеството на обвиняеми с постановление по смисъла на чл. 219 НПК, а фактът, че срещу тях се води наказателно производство не им придава качествата на тази процесуална фигура. Следователно за тях липсва възможност да атакуват съдебния акт…“. С оглед на това, подадената от Е. В., чрез адв. К., жалба срещу процесното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

На следващо място, съдът счита, че подадената от И. П. жалба се явява процесуално допустима в частта й, в която се атакува процесното постановление в частта му относно прекратяване на наказателното производство за престъпленията по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК спрямо Е. В. и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК спрямо обвиняемите Е. С. и И. П.-М., доколкото последният се явява пострадал от посочената 4 деятелност. В случая по отношение на всяко едно от горепосочените престъпления се касае за ощетяване на чуждо имущество, собственост на Л. П. и/или С. П., които са починали към настоящия момент, поради което процесуално легитимирани като пострадали лица от посочената деятелност се явяват техните наследници (чл. 74, ал. 2 НПК), а именно Н. С. П. и Н. С. П.

(съгласно приложеното по досъдебното производство удостоверение за наследници). Престъплението по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал.

1 НК, за което е привлечена към наказателна отговорност Е. С., не е свързано с причиняване на преки и непосредствени вреди на дадено лице, поради което от същото няма пострадало лице (в този смисъл Решение № 180 от 17.10.2018 г. по н.д. № 417/2018 г. на ВКС, II н.о., Решение № 12 от 19.03.2012 г. по н.д. № 2229/2011 г. на ВКС, II н.о. и др.). С оглед на това, подадената от И. П. жалба се явява недопустима в частта й, в която се атакува процесното постановление относно прекратеното по отношение на Е. А. С. наказателно производство за извършено от нея престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, чл. 26, ал.

1 НК, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че в случая процесуално допустима се явява жалбата от обв. Е. А. С., доколкото се иска изменение на обжалваното постановление по отношение на правното основание за прекратяването му спрямо нея от чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (пълно реабилитиращо основание), както и тази на пострадалия И. П., но само в частта й, в която е атакувано процесното постановление за прекратяване на наказателното производство за извършени престъпления по чл. 206 и чл. 212 НК. Тук е моментът да се отбележи, че съгласно принципа „reformatio in pejus“, приложим и в производството по чл.

243 НПК, положението на жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от него жалба. С оглед на това, в настоящия случай, съдът не би могъл да отмени атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство по отношение на престъплението по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, доколкото в тази част жалбата на И. П. се явява процесуално недопустима и положението на обв. Е. С. не може да се влоши само по подадената от нея жалба по отношение на посоченото престъпление.

Поради това, правомощието на съда по отношение на тази част от постановлението (касателно вмененото на обв. Е. С. престъпление по чл. 253, 5 ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК) е единствено за потвърждаването или изменението му относно основанието за прекратяване на наказателното производство.