Определение № 400 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Варна, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500332 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.420, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Д. Н. Н. против определение №340/23.04.2026г., постановено по гр.д.№207/26г. по описа на ШОС, в частта му, с която на основание чл.420, ал.1 от ГПК е спряно принудителното изпълнение по изп.д.№20257370400399 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, рег.

№737 на КЧСИ, образувано срещу Н. Б. К., образувано по изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение №6417/15.11.2024г. по ч.гр.д.№9463/24г. по описа на ВРС, до приключване с окончателен съдебен акт на гр.д.№207/26г. по описа на Окръжен съд - Шумен.В жалбата и уточняващите молби към нея, съответно от 09.06.2026г. и 20.07.2026г., се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същите подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата по чл.420 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение бъде оставена без уважение.

Въззиваемите Н. Б. К. и В. А. К. в депозирания отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за неоснователност на частната жалба и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№207/26г. по описа на ШОС е образувано на 1

22.04.2026г. след изпращане по подсъдност на гр.д.№304/25г. по описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.105 от ГПК поради направено възражение за местна неподсъдност.Производството по гр.д.№304/25г. по описа на ВОС е образувано по предявени на 13.02.2025г. от Д. Н. Н. против Н. Б. К. и В. А. К. искове за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумите, посочени в издадената в негова полза Заповед №6417/15.11.2024г. за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№9463/24г. по описа на ВРС, а именно: - 27 000 канадски долара, представляваща главница - дължима сума по договор за заем с нотариално заверени подписи от 20.02.2019г., сключен между заявителя и длъжниците; 32 140, 80 канадски долара - възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.02.2019г. до 26.07.2024г.; - 29 516, 40 канадски долара - неустойка, начислена за периода от 20.02.2019г. до 26.07.2024г., както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно следните дължими суми по същия сключен на 20.02.2019г. договор за заем с нотариално заверени подписи, а именно: - 3 256, 20 канадски долара - възнаградителна лихва по т.4.1. от договора, начислена за периода от 27.07.2024г. до 12.02.2025г.; - 3 256, 20 канадски долара - неустойка за забава по т.10 от договора, начислена за периода от 27.07.2024г. до 12.02.2025г.В исковата молба се излага, че по подадено от ищеца на 26.07.2024г. заявление е била издадена на 15.11.2024г. горецитираната заповед по чл.417 от ГПК, с която ответниците са били осъдени да му заплатят посочените в същата суми, дължими по сключения между страните договор за заем от 20.02.2019г.Въз основа на издадения по ч.гр.д.№9463/24г. по описа на ВРС изпълнителен лист от 15.11.2024г. е било образувано изп.д.№20249300400895 по описа на ЧСИ А.Рашева, рег.№930, район на действие ОС-Шумен, по което ответниците, длъжници по изп.дело, са подали в срок възражение по чл.414 от ГПК.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено, че ответниците му дължат сумите, посочени в издадената заповед за незабавно изпълнение, както и да бъдат осъдени да му заплатят горепосочените суми, представляващи натрупани възнаградителна лихва и неустойка за периода от датата, следваща датата на подаване на заявлението, до датата на подаване на исковата молба.

На 22.04.2026г. ответниците К.и са депозирали по гр.д.№207/26г. по описа на ШОС на осн. чл.420, ал.1, вр. ал.5 от ГПК молба, съставляваща, според посоченото в нея уточнение към техни молби от 12.02.2026г. и 04.03.2026г., депозирани по гр.д.№304/25г. по описа на ВОС, с която са претендирали на осн. чл.420 от ГПК спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената в полза на Д. Н. Н. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по която е издаден изпълнителен лист, предвид внесената от тях на 22.04.2026г. по сметка на Окръжен съд-Шумен гаранция в размер на 55 400 евро, който размер и надвишава дълга по изп.лист /55 171, 38 евро, изчислен по валутния курс на БНБ канадски долар/евро към 21.04.2026г./.Към молбата е представено авизо за преводно нареждане от 22.04.2026г. за сумата от 55 400 евро, преведена от банковата сметка на Б.К. по банкова сметка на Окръжен съд2 Шумен с посочено основание „гаранция по гр.д.№207/26г. в полза на Н.К. и В.К.“.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1, изр. първо от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, ал.1, т.1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД.В посочената хипотеза спирането на принудителното изпълнение на заповедта е задължително, но е обвързано с учредяването на надлежно обезпечение пред съд по чл.180 и 181 от ЗЗД/с изключението по чл.417, т.10 от ГПК подаденото в срок възражение спира изпълнението, без да е необходимо обезпечение/.То настъпва по право, но е нужен изричен акт на съда, в който да се констатира и прогласи настъпилото спиране.Надлежно обезпечение е това, даденото от длъжника, което покрива целия размер на дълга/главница и изтекли лихви до молбата/ и гарантира привилегированото удовлетворяване на взискателя.Нормата на чл.180 от ЗЗД лимитативно изброява видовете обезпечения, които могат да бъдат представени пред съд - залог на парична сума или държавни ценни книжа или ипотека.В настоящия случай длъжниците К.и са внесли надлежно обезпечение-съдебен залог в пари, чрез нареждане по сметка на Окръжен съд-Шумен на 22.04.2026г. на сумата от 55 400 евро като гаранция, която сума и надвишава размера на дълга главници и лихви, така, както са присъдени по издадения изпълнителен лист.От платежното нареждане е видно, че сумата се внася по посоченото дело на ШОС от ответниците в него и е ясно основанието за внасяне на сумата, независимо, че в представения документ сумата е обозначена като гаранция.Претендираната от ищеца сума по изпълнителния лист в съответната равностойност в евро по курса на БНБ изрично е внесена по специалната набирателна банкова сметка на ШОС/вещи лица и гаранции/ в „Алианц Банк България“АД, по който начин интересите на ищеца в производството са напълно защитени.По изпълнителния лист първоначално е било образувано изп.д.№20249300400895 по описа на ЧСИ А.Рашева, рег.№930, което впоследствие е било изпратено от ЧСИ А.Рашева на ЧСИ Л.Тасева, рег.№737, за продължаване на изпълнението и преобразувано в изп.д.№20257370400399.

По изложените съображения съдът приема, че са налице посочените в нормата на чл.420, ал.1, изр. първо от ГПК условия за спиране на принудителното изпълнение, поради което определението на ШОС в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.Развитите от жалбоподателя съображения в уточняващата му молба от 20.07.2026г. относно това, че поради спряното принудително изпълнение търпи неблагоприятни последици от продължаващото седем години неизпълнение на сключения между страните договор за заем, съответно, че при така внесената гаранция няма да има достъп до вземането си, да се разпорежда с него, да покрива текущите си разходи, да извършва инвестиции и др., като същевременно по изпълнителното дело е била събрана значителна сума, която е можела да му бъде преведена и той реално да се удовлетвори, са ирелевантни за настоящото 3 производство, доколкото, както се посочи, в хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК съдът само констатира дали е настъпило по силата на закона спиране поради изпълнение предвидените в разпоредбата предпоставки.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №340/23.04.2026г., постановено по гр.д.

№207/26г. по описа на ШОС, в частта му, с която на основание чл.420, ал.1 от ГПК е спряно принудителното изпълнение по изп.д.№20257370400399 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, рег.№737 на КЧСИ, образувано срещу Н. Б. К., образувано по изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение №6417/15.11.2024г. по ч.гр.д.№9463/24г. по описа на ВРС, до приключване с окончателен съдебен акт на гр.д.№207/26г. по описа на Окръжен съд - Шумен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4