Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261531 от 02.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4203/2020
Вид
Решение № 261531
Подписан
02.03.2021
В сила
02.03.2021
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ гр.София,02.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при секретаря Цветелина

Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 4203 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.02.2020 г. по гр.д. № 72605/18 г., СРС, ГО, 148 с-в ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието с ЕИК ********да заплати на В.В.П. с ЕГН ********** на основание чл. 19 ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 187 ал. 6 ЗМВР сумата 284,04 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 17.05.2018 г. до 05.11.2018 г., ведно със законната лихва от 14.11.2018 г. до окончателното заплащане на вземането, на основа­ние чл. 86 ЗЗД сумата 3,61 лв., представляваща обезщетение за забава за пе­риода от 02.08.2018 г. до 13.11.2018 г., и на основание чл. 78 ГПК сумата 257,58 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.187 ал. 6 ЗМВР за горницата над 284,04 лв. до пълния предявен размер от 619,07 лв., както и за периода от 14.11.2015 г. до 16.05.2018 г.Отхвърля иска по чл. 86

ЗЗД за горницата над 3,61 лв. до пълния предявен размер от 50,98 лв., както и за периода от 31.11.2015 г.до 1.08.2018 г.

ОСЪЖДА

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието с ЕИК ********да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 64.39 лв.разноски пред първа инстанция.

ОСЪЖДА В.В.П. с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието сумата 168.92 лв.разноски пред първа инстанция.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца.С жалбата се твърди, че решението е неправилно,в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Моли решението да се отмени и да се уважат изцяло исковете.Претендират се разноски.

По жалбата е депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл.

272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

За пълнота съдът излага следното: В исковата молба се твърди, че ищецът е работил през процесния период в 30 „Кремиковци". Твърдения относно друга затворническа администрация липсват.

В уточнителна молба от 24.09.2019 г. ищецът поддържа, че е назначен в системата на ГДИН с място на работа в 30 „Кремиковци" от 2005 г. Липсват твърдения това положение да се е променило. Едва в молбата от 22.10.2019 г. ищецът по своя инициатива споменава, че първоначалното му място на работа е било в Затвора - гр. София от м. 05.2005 г., като впоследствие е командирован в 30 „Кремиковци", където е назна­чен.

От тази формулировка на текста следва, че ищецът е бил преназначен в 30 „Кремиковци" също през 2005 г. При всички случаи липсват твърдения, че през процесния период , ищецът е работил на място различно от вече заявеното.

Ищецът е поискал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, но същото касае единствено неговия размер.

С оглед така поставените рамки на процеса съдът правилно се е произнесъл единствено по но­сената в 30 „Кремиковци" служба за периода 17.05.2018 г.-05.11.2018 г.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид уважената част на исковете съдът е присъдил пропорционално и разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

Въззиваемата страна има право на разноски,същата е защитавана от юрисконсулт,за чиято защита съдът присъжда 100 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.02.2020 г. по гр.д. № 72605/18 г., СРС, ГО, 148 с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА В.В.П. с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието сумата 100 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.