Определение № 549 от 05.07.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. гр. Добрич, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20233200500476 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.420, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. В. И. и Н. М. И. срещу Определение № 978/26.04.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 119/2023г. по описа на Районен съд гр. Добрич, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20238100400047 по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 810 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр. Добрич, образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед № 49/16.01.2023г. за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д.

№ 119/2023г. по описа на ДРС.

Жалбоподателите считат определението за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърдят, че са представили писмени доказателства, че вземането не се дължи – Определение № 18.04.2018г. на Варненски окръжен съд по в.ч.т.д. № 525/2018г., заявление за изтекла погасителна давност, ведно с обратна разписка, както и направили искане за приобщаване към доказателствата по делото на в.ч.т.д № 525/2018г. по описа на ВОС. Поддържат, че съдът не се е аргументирал за отказа си да разгледа приложените доказателства и да изиска другите такива, както и не е съобразил, че погашението се доказва от същите.

Претендираните вноски за период от 2012г. до 2018г. очевидно били погасени по давност и банката злоупотребявала с права като се възползва от процедурата по чл.417 ГПК за образуване на изпълнително дело за тези вземания.

Молят за отмяна на разпореждането на заповедния съд като неправилно и незаконосъобразно и постановяване спиране на изпълнението.

Производството по ч.гр.д. № 119/2023г. по описа на ДРС е образувано по 1 заявление от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците Д. В. И. и Н. М. И. за вземания, които произтичат от договор за жилищен кредит от 28.09.2006г. С разпореждане № 280/ 16.01.2023г. заповедният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение е основателно и представения документ по чл.417, ал.1, т. 2 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което е разпоредил издаване на заповед за изпълнение и е постановил незабавно изпълнение.

Покана за доброволно изпълнение с приложен подлежащия на изпълнение акт е връчена на длъжника Н. М. И. на 20.03.2023г.

Покана за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника Д. В. И. към 07.04.2023г.

На 07.04.2023г. са постъпили възражения от двамата длъжници срещу дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. На същата дата длъжниците са депозирали искане за спиране на незабавното изпълнение с твърдение, че вземанията са погасени за давност. С искането са направени искания за изискване на в.ч.т.д. № 525/2018г. по описа на ВОС и прилагане на писмени доказателства.

С определение № 978/26.04.2023г. съдът е приел, че искането за спиране на изпълнението е процесуално допустимо, но неоснователно и е оставил същото без уважение.

Препис от определението е връчен на длъжниците на 10.05.2023г.

На 16.05.2023г. е постъпила частна жалба от двамата длъжници срещу определение № 978/26.04.2023г.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

По правило заповедното производство не е исково, състезателно и двустранно и съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на заявителя и без да е необходимо представяне на доказателства за установяване на тези твърдения.

Производството по чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист също е формално и едностранно. В това производство съдът ограничава проверката си само до редовността от външна страна на представения документ по чл.417 ГПК и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В разпоредбата на чл.420 2

ГПК са предвидени различни хипотези, при възникване на които може да бъде спряно незабавното изпълнение.

Въведеното от длъжниците възражение за изтекла погасителна давност е материалноправно възражение и неговата основателност може да се преценява единствено в исковото производство, където да се събират доказателства и правят евентуални оспорвания относно валидното възникване на задължението, момента на изискуемостта на задълженията, съответно спиране и прекъсване на давността. Представените от длъжниците писмени доказателства удостоверяват подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за вземания, произтичащи от същия договор за кредит през 2018г. и развитието на заповедното производство пред Варненски районен съд и Варненски окръжен съд, както и подаване на уведомление до кредитора с позоваване на изтекла погасителна давност за вземанията по процесния договор за кредит. Преценка дали представените писмени доказателства и посоченото в жалбата в.ч.т.д № 525/2018г. по описа на ВОС удостоверяват погасяване по давност на възможността за принудително изпълнени на процесните вземания може да бъде извършена в исковото производство след даване на възможност на насрещната страна да изрази становище по тези възражения и да ангажира други доказателства при необходимост. Подобна преценка по основателността на възражението за изтекла погасителна давност за процесните вземания не може да бъде извършена в заповедното производство, предвид едностранния му характер.

С оглед изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд в обжалваното определение, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2, т.1 ГПК. Определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 978/26.04.2023г., постановено по ч.гр.д.

№ 119/2023г. по описа на Районен съд гр. Добрич.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3