Определение № 1061 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 31.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500155 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба, депозирана от Й. И. А. срещу определение № 24392/02.12.2025 г., постановено по гр. д. № 8518/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ-А, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като решаващият съд е прел, че има доход, но от приложеното изпълнително дело е видно, че имал много взискатели и нямал средства за съдебни такси. Твърди, че в единия от притежаваните от него по 1/2 ид. ч. от два недвижими имота живеел той, а в другия – съсобственикът. Моли съда да отмени обжалваното определение и да го освободи от заплащане на дължимата държавна такса.

Във въззивното производство е постановено препис от частната жалба да се връчи на другата страна, на основание чл.276, ал.1 ГПК,.

В рамките на определения едноседмичен срок е постъпил отговор от взискатевля „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който оспорва частната жалба.

Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като жалбоподателят разполага с имущество, трудово възнаграждение. Въпреки наложените запори, той получава минимална работна заплата, с която може да заплати дължимата държавна такса. Счита, че жалбоподателят не е финансово слаб и може да покрие задълженията си по делото. моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по жалба, депозирана от Й.

И. А. срещу разпределение от 20.06.2025 г., извършено по изп. д. № 1

20229210402578 по описа на ЧСИ С. П..

С решение № 5337/19.03.2025 г. СГС е отменил обжалваното разпределение и е извършил ново.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана жалба от Й. И.

А. до САС.

С разпореждане от 25.09.2025 г. съдът е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в деловодството на съда документ за внесена по сметка на САС в размер на 15 лв., както и 10 броя преписи от частната жарба или документ за несена по сметка на СГС такса за служебно изготвяне на такава в размер на 7 лв. на жалбоподателя са указани санкционните последици от неизпълнение на дадените указания в рамките на определения сок – частната жалба ще бъде върната.

Указанията са надлежно съобщени на жалбоподателя на 02.10.2025 г.

С молба от 07.10.2025 г. жалбоподателят е представил 10 броя преписи от жалбата за връчване на страните, като се е позовал на чл.83, ал.2 ГПК.

С разпореждане от 13.10.2025 г. съдът повторно е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в деловодството на съда документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв.

Препис от разпореждането е връчен на 31.10.2026 г.

С молба от 03.10.2025 г. жалбоподателят е отправил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по жалбата поради парични затруднения – нямал доходи.

С разпореждане от 05.11.2025 г. съдът е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в деловодството на съда декларация за материално състояние и семейно положение, като при неизпълнение на даденото указание в срок, молбата му да освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. ще бъде оставена без уважение.

Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 25.11.2025 г.

С молба от 28.11.2025 г. жалбоподателят е представил декларация по за материално и гражданско състояние, съгласно която е неженен, здрав, притежава по 1/2 ид. ч. от два апартамента в софия, притежава лек автомобил марка „Пежо“, модел 406, получава заплата от 4 300 лв., както и получава пенсия, чийто размер не е посочен.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. Съдът е приел, че за жалбоподателя не би представлявало затруднение да заплати изискуемата държавна такса за обжалване на решението, която възлиза на 15 лв., поради което молбата му е счетена за неоснователна.

С разпореждане от 23.02.2026 г. въззивният съд е констатирал, че представената по делото декларация за материално и гражданско състояние по 2 чл.83, ал.2 ГПК не е коректно попълнена от жалбоподателя, поради което е определен едноседмичен срок, в рамките на който да представи доказателства относно доходите му, като посочи точен размер на получаваната от него пенсия, доколкото е отбелязал, че получава такава; имущественото му състояние, удостоверено с декларация, като уточни местонахождението и площта на притежаваните от него по 1/2 ид. ч. от два апартамента, както и уточни годината на производство на притежавания от него лек автомобил.

С молба от 26.03.2026 г. жалбоподателят е представил декларация по образец, съгласно която има 72 % неработоспособност, съгласно решение на ТЕЛК, посочени са адресите на притежаваните от него имоти, но не и тяхната площ, заплатата му възлиза на 2 611 евро, а пенсията – 620 евро, притежавания от него лек автомобил марка „Пежо“, модел 406, е от 2000 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбоподателят е депозирал жалба срещу постановеното от СГС решение, с което е отменено обжалваното разпределение на съдебния изпълнител и е извършил ново. Доколкото депозираната жалба не е съобразена с изискванията за редовност, на жалбоподателя са дадени конкретни указания в тази насока, обсъдени по – горе.

Във връзка с изпълнение на указанията на администриращия жалбата съд жалбоподателят е отправил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв.

При преценка основателността на искането, съдът следва да провери дали са осъществени регламентираните в нормата на чл.83, ал.2 ГПК - дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати, като съобрази доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса (определение № 161 от 23.03.2016 г. по ч. т. д. № 531/2016 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 577 от 15.09.2014 г. по ч. т. д. № 176/2014 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 304 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 1400/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО; Определение № 2637 от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3720/2023 г. на ВКС, ГК, IV ГО и др.).

В случая жалбоподателят притежава по 1/2 ид. ч. от два апартамента, тип мезонет, над 100 кв. м. всеки от тях. Получаваните от него доходи възлизат на 2 611 евро – заплата и 620 евро пенсия. Жалбоподателят определя здравословното си състояние като добро, доколкото посочва, че е здрав, като следва да се съобрази декларираният процент нетрудоспособност съгласно решение на ТЕЛК от 72 %, макар да не е представил доказателства за това.

3

При преценка доводите на жалбоподателя за наложени върху трудовото му възнаграждение запори, следва да се съобрази обстоятелството, че съгласно чл.446, ал.1, т.2 ГПК, ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата, може да се удържа само една втора част, ако е без деца. Така несеквестируемата част от трудовото му възнаграждение възлиза на 1 305, 50 евро. Ето защо при съобразяване имущественото състояние на жалбоподателя, разполагаемата част от получаваното от него трудово възнаграждение, здравословното му състояние, трудоспособната възраст на същия, въззивният съд счита, че внасянето на държавна такса за производството по обжалване на постановеното от СГС решение в размер на 15 лв., с равностойност от 7, 67 евро, е в рамките на финансовите му възможности. Ето защо не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса в размер на 7, 67 евро. (определение № 60386/10.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4138/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО).

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3699/13.01.2026 г., депозирана от Й. И. А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу определение № 24392/02.12.2025 г., постановено по гр. д. № 8518/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ А състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4