Решение № 932 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100504764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21666/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 1330/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, съдът е отхвърлил предявените от П. Ш. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „Света ********, П. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „********, малолетните деца М. П. А. с ЕГН ********** и А. П.

А. с ЕГН **********, представлявани от техните родители и законни представители П. Ш. А. и П. Б. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ ООД, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Република Ирландия с номер 104547, със седалище и адрес на управление: Дъблин, офис „Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Д.

И.“ обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 1000 лева, претендирани както следва: от П.

Ш. А. и П. Б. сумата от по 400 лева, а за всяко от малолетните деца - ищците М. П. А. и А. П. А. сума от по 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – стрес, тревога, напрежение, причинени поради закъснение с 22 часа на полет, планиран за 04.12.2023 г. с час на излитане 19.25 ч. по маршрут София – БаденБаден.

П. Ш. А. и П. Б. са осъдени да заплатят разноски по делото в размер на сумата в общ размер на 1 636 лв.

Производството е образувано по въззивна жалба от ищците, с които обжалват решението в цялост с твърдения, че същото не е съобразно със събраните по делото 1 доказателства, необосновано и неправилно. Конкретно съдът не обърнал внимание, че закъснението било 22ч., при многократна промяна на часа, съответно деня на тръгване, което попадало извън обхвата на заплатеното обезщетение. С претенцията от 1000лв. не се целяло имуществена облага, а да се потвърдят твърденията, че ответникът следвало да носи и допълнително отговорност за подобен тип закъснения, причиняващи на пътниците неимоверен стрес. Оспорва оценката на показанията на св.Романски, доколкото същата поддържала непосредствено контакт със семейството, съответно не било вярно, че не е имала преки впечатления по време на престоя на семейството на летището. Така и обстоятелството, че в 20:00ч страните знаели, че полет няма да има не било пренебрежимо, защото полетът бил насрочен за 19,25ч, а обикновено бордингът бил по-рано, т.е. имало един час, в който ищците били на летището и не знаели кога и дали ще излеят, поради което престоят на летището надхвърлял 15 минути, приети от СРС. Не било относимо, че ответникът заплатил възникналите вследствие на закъснението разходи - нощувката в хотел и разходите за храна, доколкото спорът касаел неимуществени вреди вследствие на неустановеното като причина закъснение от 22ч. Обстоятелството, че непосредствено след информацията за отмяна на полета било взето бързо решение под стрес да се организира напускане на летището, доколкото семейството е с две деца /на 2г. и на 4г. възраст/, съответно напуснали летището към 21ч. /час и половина след планирания час на излитане/, не означавало, че ищците не били под стрес. Твърди се, че ищците доказали твърденията на плоскостта на непозволеното увреждане, поради което не приемат мотивите, че със заплащане на обезщетение от по 250€ на пътник ответникът обезщетил в пълна степен пътниците. Макар превозвачът да е възстановил разходите не доказвало положена по-висока грижа за 22ч. закъснение, освен да изпраща съобщения за отлагания, в което се състоял и част от преживения стрес. Моли се за отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата, в който се оспорва въззивната жалба и се моли за потвърждаване на решението. Сочи, че не е спорно, че поради закъснение на процесния полет е платено обезщетение, вкл. били възстановени разходите по см на чл.9 Регламент 261/2004г. – допълнително 1283.32лв. за хотел, 262лв. за храна и 52лв. транспортни разходи. Претенциите, че претърпените вреди надхвърляли обхвата на изплатеното обезщетение /вр. чл.12 от Регламента/ били недоказани, за което са развити подробни съображения, вкл. са изложени доводи, че показанията на св.Романски правилно не били кредитирани от първата инстанция като противоречиви и непълни. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по списък.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания 2 съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

По основателността на иска:

Предмет на въззивното производство е притезанието на ищците, което правилно е квалифицирана като договорна отговорност с правно основание чл.79, ал.1, пр.2-ро вр. чл.82 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди вследствие неизпълнение на договорни задължения. Така и правилно е разпределена тежестта на доказване - за уважаване на иска следва да се докажат елементите от фактическия състав включващи неизпълнение на договорни задължения /безспорно с оглед предмета на настоящото производство и пределите на въззивна проверка/; настъпване на /описаните в обстоятелствената част/ неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението и предвидими при пораждане на задължението.

Не е спорно, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници по направление София – Баден-Баден, с планиран час и ден на излитане 04.12.2023 г. от 19,25 ч. от летище София, осъществен на 05.12.2023 г. от 17,12 ч. Не е спорно, че ищците са прекарали нощта на 04.12.2023 г. срещу 05.12.2023 г. в хотел, разходите за който са заплатени от ответника, както и че по време на престоя си на летището ищците са разполагали единствено с ръчния си багаж, тъй като останалият багаж е бил чекиран и се е намирал в летището. Не е спорно, че ответникът е предупредил ищците, че ще осъществи отложения полет на 05.12.2023 г. сутринта, но полетът отново е бил отложен, както и че ответникът е заплатил обезщетение в размер на по 250 € на всеки от ищците, както и разходите за храна и транспорт, претендирани съобразно представени разходни документи.

Правилно е концентриран спорът по въпроса дали ищците са претърпели неимуществени вреди, в размер по-голям от обезщетението, което им е било предоставено по Регламента.

Съгласно чл.12 § 1 от Регламента „Настоящият регламент се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“.

Следователно цитираната Общностна норма допуска пътник да бъде обезщетен освен 3 за незабавното и стандартизирано обезщетение и за специфичните за него вреди, които трябва да бъдат оценени индивидуално, a posteriori, доколкото националното или международното право му предоставя право на такова обезщетение, при условие че то е допълнително към фиксираното обезщетение, предвидено в Регламента, като се допуска обезщетението, предоставено по Регламента да се приспадне.

Целта на обезщетението по член 12 от Регламента, е да допълни предвидените мерки по начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламента правно основание, тоест по-специално при условията, предвидени от Конвенцията от Монреал или от националното право. В разпоредбите на членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал, приложими по силата на член 3, параграф 1 от Регламент № 2027/97 към отговорността на установен на територията на държава членка въздушен превозвач, се уточняват условията, при които след закъснение или отмяна на полет съответните пътници могат да предявят правата си по съдебен ред, като поискат от неизпълнилите договора за въздушен превоз превозвачи индивидуално обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи. Задължението за обезщетяване по Регламента е допълнително спрямо това по чл.29 второ изречение от Конвенцията от Монреал, която предвижда възможност за предявяване на иск за обезщетение за вреди и определя във връзка с принципа на обезщетяване на тези пътници конкретни условия и граници, доколкото предшества задействането на предвидения механизъм, т.е. задължението за обезщетяване по Регламента само по себе си не е пречка за засегнатите пътници, ако същото закъснение причини освен това и индивидуални вреди, даващи им право на обезщетение, да могат да предявят искове за индивидуално поправяне на вредите при условията на Конвенцията от Монреал (в свързани дела С581/10 и С-629/10 СЕС приема, че не е налице обстоятелство от естество да засегне валидността на разпоредбите на членове 5—7 от Регламент № 261/2004). Конвенцията от Монреал предвижда право на обезщетение, което предполага вредата да е породена в резултат от закъснение и съществува причинно-следствена връзка между закъснението и вредата и вредата е индивидуална за всеки отделен пътник. Обаче загубата на време не е вреда, която причинена от закъснение, а е неудобство и се понася по еднакъв начин от всички пътници на закъснели полети и е възможно да се поправи посредством стандартизирана мярка, без да е необходимо да се извършва каквато и да е преценка на индивидуалното положение на всеки засегнат пътник. Така и не съществува задължително причинно-следствена връзка между действителното закъснение, от една страна, и загубата на време, считана за релевантна за установяване на наличие на право на обезщетение по Регламента. Наложеното с Регламента особено задължение за обезщетяване на възниква вследствие на всяко действително закъснение, а единствено вследствие на закъснение, което води до загуба на време, равна на или по-голяма от три часа спрямо предварително планираното време за пристигане и докато продължителността на закъснението обикновено представлява фактор, увеличаващ вероятността за нанасяне на по-значителни вреди, предоставеното по силата на Регламента обезщетение с фиксиран размер остава непроменено в това отношение, доколкото продължителността на действителното закъснение над три часа не се взема предвид при изчисляване размера на обезщетението.

СЕС е постановил (Вж. решението по дело C‑63/09), че терминът „вреда“, 4 посочен в глава ІІІ от Конвенцията от Монреал, трябва да се разбира в смисъл, че включва както имуществените, така и неимуществените вреди. От това следва, че вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да бъде не само имуществена, но и неимуществена. (т.42). СЕС е дал тълкуване, че понятието „допълнително обезщетяване“, посочено в член 12 от Регламента, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при предвидените в Конвенцията от Монреал или в националното право условия, обезщетение за вредата, включително неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за въздушен превоз. Поради изложеното пътник има право да претендира обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди. В ТР № 4/29. 01. 2013 г. по т. д.№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че и при договорна отговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди когато се докаже, че те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.