Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 645 от 31.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 655/2024
Вид
Определение № 645
Подписан
31.10.2024
В сила
31.10.2024
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Мариана Илиева Димитрова, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.433, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162, ал.2, т.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.163, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.3 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. Пазарджик, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500655 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба от Районен съд – Пещера, представляван от Административния ръководител – Председател на съда против постановление от 11.09.2024 г. по изп.д.№72/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик, с което на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК са възложени в тежест на РС – Пещера разноски в размер на 24 лв. с ДДС, представляващи държавна такса по чл.3 от ТДТССГПК.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна.

В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и прецени приложените доказателства по делото, приема че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, като съображенията за това са следните:

На 15.04.2024 г. по молба на взискателя Районен съд – Пещера е образувано изпълнително дело №32/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Пещера срещу длъжника А. Н. Т. от гр.Пазарджик, с предмет парично вземане по приложен по делото изпълнителен лист №17/15.04.2024 г. за сумата от 190 лв., представляваща наложено наказание „глоба“ по НОХД №31/2024 г. на РС – Пещера.

Съгласно разпореждане от 09.05.2024 г. и на основание чл.427, ал.1, т.5 1

ГПК, делото е изпратено по компетентност на ДСИ при РС – Пазарджик, при което на 13.05.2024 г. е образувано изп.д.№72/2024 г.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е получена от длъжника.

На 07.06.2024 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от длъжника, с която заявява, че плащането е извършено преди образуване на изпълнителното дело и моли производството да се прекрати. Представя платежно нареждане от 16.02.2024 г. за сумата от 190 лв., преведена по сметка на РС – пещера, като в основанието е посочено – „глоба по НОХД 31/2024“.

С постановление от 11.06.2024 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

С постановление от 11.09.2024 г. и на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК са възложени в тежест на РС – Пещера разноски в размер на 24 лв. с ДДС, представляващи държавна такса за образуване на изпълнително по чл.3 от ТДТССГПК.

Спорният въпрос по делото е дължи ли Районен съд – Пещера държавна такса за образуване на изпълнителното производство.

Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания – в случая държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в закона предпоставки.

Нормата, уреждаща освобождаването на държавните учреждения (каквото е районния съд) от заплащане на държавни такси, се съдържа в чл.84, т.1 ГПК, която постановява, че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавни такси, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна общинска собственост.

Следователно основният разграничителен критерий е вида на вземането и въпросът, който следва да се изясни е дали вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е поискано образуване на изпълнителното дело представлява публично държавно вземане или частно такова и от тук – дали молителят е освободен или не от заплащане на държавна такса за образуване на делото, на основание цитираната по-горе правна норма.

Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК, в който текст изчерпателно са изброени публичните държавни 2 вземания.

Съгласно чл.162, ал.2, т.6 ДОПК публични са държавните вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.

В конкретния случай, Районен съд – Пещера е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на вземане за наложено наказание „глоба“ с влязло в сила споразумение по НОХД №31/2024 г. на РС – Пещера.

Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.162, ал.2, т.6 ДОПК следва да се приеме, че вземането, предмет на посоченото изпълнително дело по своя характер е държавно публично вземане, съгласно чл.162, ал.1, т. 6 ДОПК, което попада в приложното поле на чл.84, ал.1 ГПК.

На следващо място, съгласно чл.163, ал.4 ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Както е прието в определение №153/27.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 1713/2017 г. на ВКС, I г.о., определение №7/09.01.2020 г. по ч.гр.д.№4694/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., която практика настоящият състав на въззивния съд споделя, когато държавата е възложила на ДСИ събирането на публични държавни вземания, не се дължи държавна такса за образуване на изпълнителното производство, така както публичният изпълнител не дължи на основание чл.84, т.1 ГПК. В противен случай би се обезсмислила до голяма степен възможността, предвидена от законодателя в ДОПК тези вземания да се събират чрез възлагане и от съдебните изпълнители по реда на ГПК. Водещ е характерът на вземането, а не правният субект, респ. - процесуалното му качество.

По изложените съображения неправилно следва да се отмени. обжалваното постановление

Мотивиран от горното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3 като

ОТМЕНЯ постановление от 11.09.2024 г. по изп.д.№72/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик, с което на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК са възложени в тежест на РС – Пещера разноски в размер на 24 лв. с ДДС, представляващи държавна такса по чл.3 от ТДТССГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4