Решение № 456 от 28.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Враца, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420101701 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба с вх. № 8481/09.06.2022 г. от „ХРИСТО ИЛИЕВ И СИЕ“ ЕООД, ЕИК 202388913, чрез адв. С.

П., против К. Ч. Д., ЕГН **********.

В исковата и уточнителната молби се твърди, че за времето от 09.02.2022 г. до 09.04.2022 г. между страните било налице трудово правоотношение по сключен Трудов договор № 15/09.02.2022 г., по силата на който ответникът заемал длъжността „*********“, с основно месечно трудово възнаграждение от 650 лева, с 6-месечен срок на изпитване с право на работодателя да прекрати същия без предизвестие в срока за изпитване. Твърди се, че на ищеца било предоставено за управление МПС – влекач с рег. № ***********. Сочи, че на 14.03.2022 г. му била възложена транспортна задача – превоз на стоки от Република България до Република Италия, но когато ответникът достигнал ГКПП ***********, управляваната от него композиция била задържана от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Митници“ поради констатирани нарушения по ЗДвП и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние. Твърди се, че били установени следните нарушения: служителят не е включил бордовото устройство, поради което са липсвали данни за целите на отчитането и таксуването на изминатото разстояние от процесния автомобил, което нарушение е извършено на 03.03.2022 г., както и не е декларирал правилно осите на ремаркето в бордовото устройство – извършено на 07.03.2022 г. Твърди се, че за тези допуснати от ответника нарушения на 1 дружеството били начислени компенсаторни такси в размер на 1 500 лева, платени на 15.03.2022 г. в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Заявява още, че ответникът отказал да изпълни възложената му транспортна задача и изоставил фактическата власт върху поверения му автомобил, поради което ищецът трябвало да командирова друг служител – А. А. за довършване на превоза на стоките до получателя. Сочи, че това довело до следните допълнителни разходи за дружеството: 422,46 лева – командировъчни пари и 140 лева – разходи за гориво за транспорта на командирования служител до мястото, където ответникът изоставил МПС с натоварената стока.

Твърди, че за претърпените от дружеството имуществени вреди в общ размер 2 062,46 лева била издадена Заповед № 06/01.04.2022 г. за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника, връчена му чрез куриерска пратка, получена от живущо на адреса пълнолетно лице. Със Заповед № 07/01.04.2022 г. било прекратено трудовото правоотношение, считано от 09.04.2022 г., връчена чрез куриерска пратка, получена от живущо на адреса пълнолетно лице.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът К. Д. да бъде осъден да заплати на ищеца „ХРИСТО ИЛИЕВ И СИЕ“ ЕООД сумата от 2 062,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д., чрез адв.

Г. Г., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че за времето от 09.02.2022 г. до 09.04.2022 г. между страните било налице трудово правоотношение по сключен Трудов договор № 15/09.02.2022 г., по силата на който ответникът заемал длъжността „*********“, както и че на 14.03.2022 г. му било възложено извършването на превоз на стоки от Република България до Република Италия с повереното му МПС – влекач с рег. № ***********.

Оспорва заповед за командировка № 32А/14.03.2022 г., като заявява, че не е подписвал заповедта и не е получил сумите по нея. Заявява, че с длъжностната характеристика не му е било вменено задължение да борави със системата за отчитане и таксуване на изминатото разстояние, нито му е било проведено обучение за боравене с тази система. Счита, че задължението за включването й е било на ищеца.

На следващо място заявява, че не е изоставил автомобила, а ищецът го задължил да спре извършването на превоза и да изчака пристигането на друг служител, като ответникът лично предал владението на товарния автомобил и товара на служителя А. А..

Счита, че касовият бон за гориво на стойност 140,01 лева не установява 2 твърденията на ищеца, че е издаден в полза на служителя А. А., за да стигне до автомобила.

Оспорва редовността на връчването на заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение и за налагане на имуществена санкция, като нередовно връчена на лице без ясна връзка с ответника. Оспорва извършените от ищеца плащания на компенсаторни такси в общ размер на 1 500 лева.

В срока за отговор са предявени и насрещни искове за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, командировъчни разходи и неизползван платен годишен отпуск, уточнени с молба вх. № 13934/28.09.2022 г. Заявява, че за времето на действие на трудовия договор - от 09.02.2022 г. до 09.04.2022 г. не е получил трудово възнаграждение, като му се дължи сумата от 1 300 лева. Сочи, че за същото време е изпълнил международни автомобилни превози за общо 25 дни, като е получил командировъчни разходи само за 16 дни – по 50 евро на ден, а за останалите 9 дни не е получил такива, като претендира сумата от 880,12 лева. Твърди, че по трудовия договор е имал право на основен платен годишен отпуск 20 дни и допълнителен платен отпуск 5 дни, като при прекратяване на трудовия договор не му е изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 4 дни или сума в размер на 125,79 лева.

Претендира осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми: сумата от 1 300 лева – дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 09.02.2022 г. до 09.04.2022 г., сумата от 56,69 лева – лихва за забава върху сумата, начислена за периода от 09.04.2022 г. до 12.09.2022 г.; сумата от 880,12 лева – командировъчни разходи за 9 дни; сумата от 38,38 лева – лихва за забава върху тази сума, начислена за периода от 09.04.2022 г. до 12.09.2022 г.; сумата от 125,79 лева – обезщетение в брутен размер за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни; сумата от 5,49 лева – лихва за забава върху сумата, начислена за периода от 09.04.2022 г. до 12.09.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК от „ХРИСТО ИЛИЕВ И СИЕ“ ЕООД е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца по насрещните искове, че не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение. Сочи, че ищецът е полагал труд за времето от 09.02.2022 г. до 28.02.2022, както и за периода от 01.03.2022 г. до 14.03.2022 г., за което време на 12.03.2022 г. му е изплатено дължимото се трудово възнаграждение в нетен размер на 572,84 лева. Твърди, че за периода от 14.03.2022 г. до 09.04.2022 г. служителят не е полагал труд и за този период не му се дължи възнаграждение. За този период заявява, че е налице „самоотлъчка“, като служителят е спрял да се явява на работа и не е престирал труд след 14.03.2022 г.

Сочи, че служителят е бил командирован за изпълнение на превози в ЕС, както 3 следва: за периода от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 – 5 дни, за което са му заплатени дължимите 415 евро или 811,67 лева; за периода от 22.02.2022 г. до 25.02.2022 г. – 4 дни, за които са му заплатени 332 евро или 649,34 лева; за периода от 28.02.2022 г. до 03.03.2022 г. – 4 дни, за което са му заплатени 332 евро или 649,34 лева; за периода от 08.03.2022 г. до 10.03.2022 г. – 3 дни, за което са му заплатени 249 евро или 487 лева.

Твърди, че тези суми са изцяло заплатени на служителя в общ размер на 2 597,35 лева за общо 16 дни.

Оспорва и че му се дължи обезщетение в размер на 125,79 лева за неизползван платен годишен отпуск. Иска се отхвърляне на предявените насрещни искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, е прието за безспорно между страните, а и видно от Трудов договор № 15/09.02.2022 г., сключен „ХРИСТО ИЛИЕВ И СИЕ“ ЕООД като работодател и ответника К. Д. като работник, считано от 09.02.2022 г., ответникът е назначен на длъжността „*********“, с основно месечно възнаграждение 650 лева и допълнително за придобит стаж в размер на 15,60 лева. В договора е посочено, че на работника е връчена и длъжностна характеристика, като е представено и подписано от ответника копие от същата.

Видно от Квитанция № 22BG005731Х44853768/15.03.2022 г. за платени пътни такси, издадена от Агенция Митници, на посочената дата за товарен автомобил с рег.

№ *********** са заплатени две компенсаторни такси в размер на по 750 лева всяка или общо 1 500 лева. Сумата е заплатена чрез ПОС – терминал на ГКПП ***********.

Представена е Заповед № 32А/14.03.2022 г., с която А. А. е командирован за 4 дни, считано от 14.03.2022 г. с МПС с рег. № ВР0837СК/ВР 2021ЕВ. Не е посочен маршрутът на командировката.

Представен е фискален бон, издаден на името на „Христо Илиев и сие“ ЕООД, видно от който на 15.03.2022 г. в 11:00:14 часа е заплатено гориво на стойност 140,01 лева.

Със Заповед № 06/01.04.2022 г., издадена от управителя на „Христо Илиев и сие“ ЕООД, е ангажирана ограничената имуществена отговорност на К. Ч. Д., като е прието, че същият е причинил имуществени вреди на дружеството в общ размер на 2 062,46 лева, от които 1 500 лева – платени компенсаторни такси, 422,26 лева – командировъчни пари, платени на служителя, изпратен да извърши възложената транспортна задача, и 140 лева – разходи за гориво за транспорта на А. А. до мястото, където К. Д. е оставил повереното му МПС. В заповедта е посочено, че отговорността на служителя на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ е в размер на 1 996,80 лева.

Заповедта е мотивирана и подписана от управителя на дружеството.

4

Със Заповед № 07/01.04.2022 г., издадена от управителя на „Христо Илиев и сие“ ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение с ответника, считано от получаване на заповедта. Заповедта е изпратена чрез куриерска фирма „*******“, видно от товарителница № ********** от 09.04.2022 г. на адреса на ответника, посочен в трудовия договор. Същата е получена на лице, установено на адреса, на 09.04.2022 г., видно от обратна разписка № **********.

Представено е извлечение от книга за инструктаж на ищцовото дружество, в която под № 286 е вписан ответникът Д. и е удостоверено, че му е проведен инструктаж на 13.03.2022 г., за което се е подписал.

От 2 бр. фишове за заплати е видно, че начисленото и дължимо трудово възнаграждение на Д. за м. февруари е в размер на 465,92 лева – брутен размер или 361,55 лева – в нетен размер, а за месец март – 272,29 лева брутен размер или 211,29 лева – нетен.

По делото е установено, че за времето на трудовия договор ответникът е бил командирован да извърши международни превози на стоки, както следва: със заповед № 22/12.02.2022 г. е командирован за 5 дни, считано от 14.02.2022 г., за което са му начислени командировъчни пари в размер на 811,67 лева; със заповед № 27/20.02.2022 г. е командирован за 4 дни, считано от 22.02.2022 г., за което са му начислени командировъчни пари в размер на 649,34 лева; със заповед № 30/26.02.2022 г. е командирован за 4 дни, считано от 28.02.2022 г., за което са му начислени командировъчни пари в размер на 649,34 лева; със заповед № 35/07.03.2022 г. е командирован за 3 дни, считано от 08.03.2022 г., за което са му начислени командировъчни пари в размер на 487 лева.

Между страните не се спори, че тези командировки са извършени от ответника Д..

Видно от РКО № 5/19.02.2022 г., подписан от ответника Д., същият е получил сумата от 800 лева с основание „командировка за курс 13.02-18.02.“.