Решение № 1002 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330202126 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е бил сезиран с жалба от Х. Г. П. с ЕГН ********** от с. Н., обл.

***, против електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8178327, издаден от ОД на МВР Пловдив, в който е посочено, че на П. се налага глоба от 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. в жалбата си, в писмена молба, депозирана чрез пълномощника му адв. П., излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания електронен фиш, предвид неправилно определяне на административното наказание като такова за повторност при липса на установена такава хипотеза. Сочи се, че дори и да се измени електронният фиш, то тогава би следвало да се определи наказание глоба от 50 лева, а това би било в нарушение на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН и се моли за отмяна на електронния фиш. Възразява се относно неспазване на изискванията по чл.189, ал.4 от ЗДвП за издаване на електронен фиш, като се сочи, че нарушението е установено и заснето в присъствието на контролен орган, поради което и не са били налице основанията за издаване на 1 електронния фиш. Възразява се по годността на техническото средство, с което е заснето нарушението. В последното съдебно заседание, чрез пълномощника на жалбоподателя адв. П., се прави искане за изменение на електронния фиш чрез преквалифициране на нарушението с отпадане на признака повторност и определяне на по-малкия предвиден в закона размер на глобата от 50 лева. Моли се присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата.

Представено е подробно писмено такова, чрез упълномощен юрисконсулт, с изпращане на жалбата в съда, като се прави искане за отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство за това, че на 27.09.2023 г. в 07,34 часа в с. Н., ул. „П.“ № *, в посока от запад към изток, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час в полза на водача, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС TFR1-M 530 с МПС „****“ – товарен автомобил с регистрационен номер **** при разрешена стойност на скоростта 50 км/час, установена стойност на скоростта от 68 км/час и превишена стойност на скоростта от 18 км/час. Отразено е в електронния фиш, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3555572 на 13.03.2023 г.

Жалбоподателят П. е наказан в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено нарушението, като в тази насока по делото е приложена справка относно това, че МПС е регистрирано на негово име и липсват данни същият да е депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че действително на посочената във фиша дата и в отразения час е налице заснемане на автомобил, собствен на жалбоподателя П., с техническо средство. Установява се, че въпросното техническо средство, което е записано 2 в електронния фиш е от одобрен тип, като тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, като доколкото техническото средство се е намирало в употреба и след срока на валидност на одобрения тип, то същото се счита за такова от одобрен тип. Видно е от представения по административноказателната преписка протокол от проверка, че към датата, посочена в електронния фиш, техническото средство е било преминало проверка и е било технически годно. Касае се за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са закрепени ясни правила за използване и на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, като в конкретния случай е видно, че е бил надлежно изготвен протокол по чл.10 от Наредбата. При съпоставка на съдържанието на посочения протокол с представената снимка на процесното нарушение към електронния фиш е видно, че номерът на заснетото статично изображение е в рамките на записаните в протокола първо и последно статични изображения и нарушението е заснето в рамките на посочените в протокола работни часове на техническото средство, автомобилът е заснет в посока на задействане на техническото средство „приближаващ“ при стационарен режим на измерване, на датата и на мястото, които са отразени в протокола. Не се възприемат възраженията, изложени в жалбата относно издаване на електронния фиш в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тази насока следва да се има предвид, че текстът на закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за скорост, какъвто е процесният случай, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният случай не е такъв, като видно от протокола по чл.10 от цитираната Наредба, режимът на измерване е стационарен, сиреч служебният автомобил, в който е техническото средство, не е бил в движение. Следва да се има предвид, че в тези случаи контролният орган слага само началото и края на работа на 3 техническото средство, което самó установява и регистрира нарушението.

Видно е от представените доказателства, че полицейският служител, който е боравил с техническото средство, е преминал и съответното обучение за запознаване с начина на експлоатация на същото.

Електронният фиш съдържа и всички изискуеми реквизити, като относно формата и съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са изцяло налице.

Видно е, че при отразяване на нарушението в електронния фиш е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал скорост и тази, отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при полеви тест от 3 км/час. Това е изрично посочено и като грешка при измерване на скоростта в приложения протокол от проверка на мобилната система. В тази връзка и видно и от отразеното изрично в електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача именно наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена със стойността на допустимата грешка при измерването, тоест изцяло в полза на нарушителя.

Очевидно е, че става въпрос за заснето движение на МПС в рамките на населеното място, доколкото и във фиша, и в представения протокол по чл.10 от цитираната специална Наредба, е изрично отразено, че движението на автомобила, респективно мястото на извършвания контрол, е в с. Н., ул.“Първа“ №*, като тук следва да се има предвид, че като улици могат да се обозначават пътища, които са в рамките на населено място, а в случая е налице и посочен номер на конкретен административен адрес в рамките на населеното място, до който е заснето нарушението. От постъпилото писмо от Кмет на с. Н. също се установява, че мястото на нарушението е в чертите на населеното място. Именно предвид мястото на нарушението, което попада в рамките на населено място, както и отразеното обстоятелство, че разрешената стойност на скоростта е 50 км/час, правилно е било посочено, че е налице установено нарушение именно на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е 4 забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, съответно за категорията МПС, заснето от АТСС, това е 50 км/час в населено място.

Съдът обаче намира за изцяло основателно възражението на жалбоподателя, че в случая не се установява нарушението да е било извършено повторно, така, както е било отразено по електронния фиш.

Действително, от справката за нарушител/водач е видно, че спрямо жалбоподателя П. са издавани множество фишове за такова по вид нарушение преди процесния, но в случая, в електронния фиш наказващият орган е визирал конкретен друг електронен фиш, а именно този със серия К № 355557, за който се твърди да обуславя повторността, като се сочи, че той е влязъл в сила на 13.03.2023 г. Съгласно дефинициите, които са дадени в §1, ал.2 от ДР на ЗАНН, съответно в §6, т.33 от ДР на ЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение. От представените пред съда доказателства, а именно заверени копия от съдебни решения, е видно, че отразеният като обуславящ повторност на нарушението акт, а именно ЕФ № 3555572 на ОД на МВР Пловдив е бил предмет на обжалване, като е бил потвърден от РС Пловдив със съдебно решение № 995/06.06.2023 г., което пък е било предмет на касационно обжалване и е било потвърдено с решение на Административен съд Пловдив от 17.10.2023 г. Следователно и от тази дата ЕФ серия К № 3555572 е влязъл в сила, съгласно разпоредбата на чл.64, б.в/ от ЗАНН. Ето защо и доколкото сега обжалваният електронен фиш е издаден за нарушение от 27.09.2023 г., или преди влизане в сила на посочения в него друг електронен фиш, то последният не може да обуслови наличието на квалифициращия белег на нарушението повторност. Затова и доколкото фактите относно същия не са доказани, но същевременно е налице описание на факти, очертаващи състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, то действително са налице основания за изменение на обжалвания електронен фиш, съгласно дадените за това правомощия на съда по чл.63, ал.7, вр. с ал.2, т.3 от ЗАНН и съобразно с разрешението, дадено и в ТР № 8/2021 г. по т.д. № 1/2000 г. на ВАС относно приложението на закон за същото еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Допустимостта на подобно процедиране е посочена и в решения на касационния съд, като например Решение № 1177/2022 г. по КАНД № 1087/2022 г., или Решение № 2340/2023 г. по КАНД № 2515/2023 г. и 5 двете на Административен съд Пловдив. В случая, санкционната норма, която е била приложена по чл.182, ал.4 от ЗДвП, е относима към извършване на нарушение за превишена скорост в населено място при условията на повторност и затова и предвижда по-тежко по размер наказание глоба.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е относима към установените по електронния фиш факти, защото предвижда наказване на водач, който превиши максимално определената скорост за населено място с 11 до 20 km/h, като за това е предвидена глоба от 50 лева. Налагането на глоба от 50 лева с електронен фиш според настоящия съд не е недопустимо. Действително, това възражение на жалбоподателя не се поддържа изрично в съдебно заседание, където се прави искане за изменение на електронния фиш с определяне именно на глоба от 50 лева, но с оглед пълнота ще следва да се отговори и на това възражение. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш, но необжалваем минимум в текста на ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН няма.