Определение № 426 от 04.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Велико Търново, 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20244100100297 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

С определение от 18.03.2024 г. по гр.д. № 892/2024 г. на ВТРС, постановено по реда на чл.118, ал.2 и на основание чл.104, т.4 от ГПК делото е изпратено по подсъдност на ВТОС.

Образувано е по искова молба, подадена от името на Г. М. С. от с.Орловец, Община Полски Тръмбеш против „Банка ДСК“ АД –София за постановяване на решение, с което съдът да установи , че претендирани и превърнали се в изпълняеми, вземания, произхождащи от договор за банков кредит от 16.07.2008 г. : главница в размер на 19 299,36 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер н 24 085,36 лева за периода от 14.05.2010 г./ датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК/ до 08.03.2024 г. са погасени по давност.

В този случай родово компетентен да правораздава като първа инстанция е районният , а не окръжният съд.

Отрича се принудителното осъществяване на две вземания на банката- ответник поради погасяването им по давност: а/ главно- за връщане на част от сумата предоставена в заем за потребление , произхождащо от договора за кредит- чл.430, ал.1 от ТЗ и б/ аксесорно / добавъчно, обусловено от главното - като последица от непогасяването на първото в срок, произхождащо от закона -чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Щом всяко от тях подлежи на защита с отделен иск в процесуалния смисъл на понятието/ аргумент от чл.119 от ЗЗД/ , отрицанието му поради погасяването му по давност е също предмет на отделен иск / по чл.110 от ЗЗД- главното и по чл.111, б.“в“ от ЗЗДаксесорното / , т.е. налице са тук два обективно съединени отрицателни установителни искове и следователно всеки от тях има своя цена- чл. 68 , чл.210, ал.1 от ГПК.

Тъй-като не само цената на главния , но и цената на аксесорния искове е под 25 000 лева, длъжен да ги разгледа е районния съд - чл.103, вр. с чл.104, т.4 , т.6 от ГПК.

Несъгласието с определението на ВТРС, постановено по реда на чл.118, ал.2 от ГПК осъществява хипотезата на чл.122 от ГПК и по възникналия спор за подсъдност следва да се произнесе ВТАС.

Предвид горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПОВДИГА спор за подсъдност между ВТРС и ВТОС.

Прекратява производството по гр.д.№ 297/2024 г. описа на ВТОС делото на ВТАС за произнасяне по спора за подсъдност. и изпраща

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2