Решение № 721 от 24.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ААЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110217257 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от А. П. С., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №24-4332-023974/11.10.2024 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

В жалбата подадена от адв. У. се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като като жалбоподателят не е собственик и не е уведомен надлежно, че МПС-во е с прекратена регистрация.

Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно, претензира разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не израща процесуалния си представител.

След с.з. е постъпило становище с рег.№41305/06.02.2025 г. от адв. У., че поддържа жалбата, отново излага съображения за незаконосъобразност на НП и предлага на съда да отмени същото. На 13.02.2025 г. е постъпило становище от адв. У. с рег.№5092913.02.2025 г., с което моли съдът да отмени хода по същество на делото, тъй като становището му от 06.02.2025 г. не е докладвано на съдията.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В писмени бележки се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата, 1 претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на исканите от жалбоподателя разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2024 г. около 04:09 часа, по автомагистрала А1 Тракия с посока на движение от гр.Пловдив към гр София контролните органи на въззиваемата страна установили, че жалбоподателят управлява л.а.”ХХХ с рег.№РА 0541 КН - собственост на Благой П. П., с ЕГН **********. При извършена проверка в ОДЧ било установено, че процесното МПС е с прекратена служебно регистрация по чл 143 ал.15 ЗДвП на дата 03.01.2024 г.

Бил съставен от свидетеля ХХХ заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР и връчен на жалбоподателя АУАН №GA1340508/18.07.2024 г.

Материалите били изпратени в Софийска районна прокуратура и била образувана пр.пр. №44073/2024 г. по описа на СРП.

Проверката приключила и било издадено Постановление на СРП от дата 13.09.2024 г. на прокурор при СРП - Цв. П.а за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП–СДВР за преценка дали е налице административно нарушение.

Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР издал атакуваното НП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на СРП, справка картон на водача, заповеди за компетентност, данни за служебно прекратена регистрация.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

2

Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е издадено в хипотезата на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 13.09.2024 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство.

Т а з и разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая е приложена втората хипотеза на чл. 36 ал. 2 ЗАНН.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал чужд автомобил, като последният бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.1 5 ЗДвП от дата 03.01.2024 г.

Вменено му е нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП - че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред .

МПС-во управлявано от жалбоподателя обаче, е било служебно дерегистрирано в резултат на данните, че собственикът в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.

Фактът, че автомобилът подлежи на дерегистрация на основание чл. 143 ал. 15 ЗДвП не обуславя като пряка последица знанието на собственика му досежно това обстоятелство. Собственикът на процесния автомобил е бил длъжен да установи дали същият отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява, защото той лично е подписал договора за покупко-продажба на процесния автомобил, поради което е съзнавал, че е станал собственик на автомобила и има задължение да пререгистрира същия в двумесечен срок /арг. Решение №3851/14.06.2021 г. по адм. дело № 3575/2021 г. по описа на АССГ, Решение №3769/10.06.2021 г. по адм. дело № 955/2021 г. по описа на АССГ, Решение №1710/17.03.2021 г. по адм. дело № 11468/2020 г. по описа на АССГ и др./ . Това задължение за знание обаче не съществува по отношение на трети лица-несъобственици на МПС.

Жалбоподателят обаче не е собственик на л.а.”ХХХ с рег.№РА 0541 КН /такъв е Благой П. П., с ЕГН **********/, като обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно 3 средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията жалбоподателят е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Няма данни по делото и самият собственик да е бил уведомен за дерегистрацията, т.е., той не би могъл да съобщи този факт и на всеки друг, на който е предоставил управлението на автомобила. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, нарушението по чл.140 ал. 1 ЗД в П ще е несъставомерно. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.

Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. /в този смисъл и Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС/.

В конкретния случай това уведомяване на собственика на МПС не е налице /същото е станало автоматично по служебен път, като не са иззети регистрационните номера на автомобила/. Жалбодателят не е собственик на автомобила и няма данни, че е бил наясно, че на 03.01.2024 г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, което налага цялостна отмяна на наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие от дата 09.11.2024 г. /л.4 гръб/, същите са в размер на 500 лв., поради което направеното възражение за прекомерност е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-023974/11.10.2024 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на А. П. С., с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на 4 основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. П. С., с ЕГН ********** сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5