Решение № 911 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500959 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по жалба на А. Ф. А. с ЕГН ********** от гр. *** против решение № 1072/11.03.2026 г. по гр. д. № 10241/2024 г. по описа на ПдРС, 12-ти гр.с., с което е признато за установено по отношение на него, че дължи в полза на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *** сумата от 420.60 лева, която представлява регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвицаионни разноски от ПТП, реализирано на 27.05.2018, в гр. ***, между лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***, по ул. „***“, управляван от длъжника, след употреба на алкохол, и паркирания пред блок № 5а лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № 22117003313335, със срок на валидност от 18.12.2017 г. до 18.12.2018 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда 13.05.2022 г. до окончателното погасяване за която сума е издадена заповед № 4746/29.06.2022г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9058/2022 г. по описа на РС-Пловдив и е осъден да заплати на ищеца сумата от 404,30 евро - разноски по делото, в т.ч. и заповедното производство. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решение на Районен съд, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Изложени са доводи, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за възникване на регресна отговорност, не е безспорно установено наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и ответника. С отговора на искова 1 молба е оспорена истинността и съществуването на застрахователна полица № 22117003313335, поискано е представянето й в оригинал. Съдът е уважил искането, но ищецът е посочил, че оригиналът е унищожен поради изтекъл срок на съхранение, поради което въззивникът счита, че полицата е следвало да бъде изключена като доказателство по делото. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Изложени са следните доводи: Във връзка с направеното оспорване на сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е ангажирал допълнителни доказателства. Счита, че вписването съгласно чл. 292, във вр. 294 от КЗ /отм./ в регистъра на Информационния център при Гаранционен фонд за установяване на обстоятелството по застраховката обръща доказателствената тежест и ответникът следва да установи, че това обстоятелство не е възникнало. Цитира се съдебна практика. При настъпване на ПТП контролните органи са извършили проверка за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, водачът също е длъжен да представи същата. Този факт се отразява в протокола за ПТП. В настоящия протокол е записано в графа „Застраховка Гражданска отговорност, валидност“, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки неподписаната полица в отношенията между застраховател и застрахован, счита, че следва да се приложат саниращите последици на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Липсата на подпис няма за последица недействителност на застрахователния договор. Съгласно чл. 187 от КЗ, отм., застрахователният договор влиза в сила след плащане на първата вноска при разсрочено плащане на премията. В конкретния случай премията е платена на вноски, за което обстоятелство са представени сметки за платени вноски по полицата. По делото е прието заключение на вещото лице по съдебната счетоводна експертиза. При съвкупната преценка на представените писмени доказателства следва да се приеме за установено, че съществува валидно застрахователно правоотношение. С оглед на горното се иска потвърждаване на решението. Претендират се разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.500, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - е неоснователна.

Застрахователното дружество-Ищец твърди, че има регресно вземане към А. А. в размер на 420,60лв. по заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 10 лв., представляващи извършени разходи за ремонт на лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№***, поради следното: на 27.05.2018 г. около 14,30 ч. в гр.***,на ул.***, при движение на заден ход на л.а.Фолксваген, модел Поло с рег.№***,управляван от 2 ответника, при движение на заден ход извършва ПТП като блъска паркирания пред №5а лек автомобил Опел Зафира, с рег.№ ***, собственост на Т. И. Н..Причинени били имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на десен фар, преден десен калник, преден десен подкалник. Л.а.Фолксваген, модел Поло с рег.№***, причинил щетата бил застрахован в „Лев инс“ АД с договор по застрахователна полица № 22117003313335 със срок на действие 18.12.2017-18.12.2018г. Тъй като виновният водач на л.а.Фолксваген управлявал МПС с алкохол в кръвта над 0,9промила, застрахователят е предявил регресен иск срещу него за платената от него сума по образуваната щета.

За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №9058/2022 г. на Районен съд - Пловдив. Тъй като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, ищецът предявил установителния иск по чл.422 ГПК.

От съда се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 420,60 лева, представляваща стойност на изплатеното застрахователно обезщетение с вкл.ликвидационни разноски от 10 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 13.05.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№590/2022 г. на РС-*** до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

По направените доводи и оплаквания, от събраните доказателства се установява следното:

Не се спори по делото настъпването ПТП и механизма на ПТП, както и щетите по лек автомобил Опел Зафира.

По възражението на въззивника за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и застрахователното дружество по задължителна застраховка „ГО“ на л.а. л.а.Фолксваген, модел Поло с рег.№***:

На л.7 от д.РС е представена застрахователна полица №BG22117003313335/ 18.12.2017 г. А. А. е сключил с Лев инс АД застрахователен договор – ГО със срок на валидност 18.12.2017-18.122018 г. срещу застрахователна премия от 255,46 лв., А. А. е оспорил истинността и съществуването на застрахователна полица № 22117003313335, поискал е представянето й в оригинал. Застрахователят е посочил, че оригиналът е унищожен поради изтекъл срок на съхранение. Поради непредставяне на оригиналът, въззивникът счита, че полицата е следвало да бъде изключена като доказателство по делото.

Във връзка с оспорването, застрахователят е представил копие на процесната полица с баркод от Гаранционен фонд, извлечение от Информационната система на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на ПТП е имало валидно сключена полица Гражданска отговорност за л.а.***, копие от сметка *** за сумата 255,46 лв. – платена премия от А. А. по същата полица.

3

От представената по делото застр.полица е видно, че валидността й е от 18.12.2017 г. до 18.12.2018г., заплатена е дължимата застрахователна премия –възникнало е право на застрахователно покритие и защита. Съгласно КЗ, застрахователният договор влиза в сила след плащане на първата вноска – тъй като от представената неоспорена квитанция за платена застрахователна премия се установява, че от А. А. е платена затрахователната премия по процесната полица – изцяло, поради което застраховаелният договор е влязъл в сила.

По делото е приета ССЕ, изпълнена от в.л.Л. К. – заключение от 26.01.2026 г., което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, от което се уустановява, че процесната застрахователна полица е сключена от въззивника, за процесния период, платена е застр.полица от 255.46 лв. от А. А. в брой, а сумата е внесена от застр.посредник „Лакос 13“ЕООД . От приетото по делото платежно нареждане от 19.9.2018 г е видно, че третото лице /застрахованият/ е получило от Лев инс плащане по договора за застраховка в посочения в исковата молба размер – 410,60 лв.

От приетият по делото и неоспорен протокол за ПТП от 27.05.2018 г. на РПУ-гр.*** е записано, че виновният водач А. А. с л.а.Фолксваген Поло, рег.№*** е имал сключена зад.застраховка ГО в Лев инс АД № BG22117003313335/ 18.12.2017 г., както и че същият е предизвикал ПТП след употреба на алкохол в кръвта от 0,91 промила, не е оспорил показанието. От представения талон за изследване /л.81 от д.РС е видно, че наличието на алкохол кръвта на А. е установена с дрегер – ARSM-0149.

Протокола за ПТП е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от виновният водач и е влязъл в сила, поради което същият съставлява доказателство за констатираното от длъжностното лице наличие на сключена зад.застраховка ГО в Лев инс АД № BG22117003313335/ 18.12.2017 г.

От събраните по делото доказателства, ОС намира, че е доказано наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО в Лев инс АД № BG22117003313335/ 18.12.2017 г. сключена с въззивника по отношение на л.а.Фолксваген Поло, рег.№***.

Основанието на предявения регресен иск е разпоредбата на чл.500,ал.1т.1 КЗ, където е казано, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата норма по закон.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че въззиваемият е заплатил сумите по процесните фактури с оглед на което регресният иск за присъждане на изплатените от застрахователя обезщетения на третото лице е основателен и доказан. С оглед уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за претендираните лихви.

При така установеното от фактическа и правна страна, ПОС намира, че като е достигнал до същият извод, първоинстанционния съд е постановил правилно и 4 законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззиваемият има право на разноски по делото на осн.чл.78/2/ ГПК и такива му се присъждат в размер на 50евро.юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1072/11.03.2026 г. по гр. д. № 10241/2024 г. по описа на ПдРС, 12-ти гр.с.

ОСЪЖДА А. Ф. А. с ЕГН ********** да заплати на „Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *** сумата от

50 евро- юрисконсулско възнаграждение по делото пред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5