Решение № 86 от 09.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110103942 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу А. Х. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, въз основа на Договор за кредит № */17.09.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и А. Х. Х., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 17.09.2018 г., сключен между „* ЕООД /поръчител/ и А. Х. Х. /потребител/, като вземанията са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.: сумата от 2 091,80 лева, представляваща главница по Договор за кредит № */17.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 258,70 лева – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 17.09.2018 г. до 10.07.2019 г.; сумата от 1 133,64 лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 17.09.2018 г. до 18.04.2024 г.; за които суми е издадена Заповед № */25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4951/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. В тази връзка, у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че вземанията произтичат от Договор за кредит № */17.09.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и А. Х. Х., въз основа на който последният е предоставил на ответника кредит в размер от 2 700 лева, представляваща заета сума. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 10.07.2019 г., на осем вноски, всяка от по 391,75 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Поддържа се, че ответникът 1 се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто фиксиран годишен процент възлизал на 41,24% при ГПР 50%. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата сума на съответните падежи, поради което неговите задължения били изискуеми.

Сочи се, че на 02.03.2021 г. между ищеца и „*“ АД е сключен договор за цесия, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на уведомлението по ел. поща. По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски. Обективирани са и доказателствени искания.

По изложените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява и не изразява становище.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на предявените искове, като недоказани от събраните в производството доказателства и с оглед разпределената на ищеца доказателствена тежест.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 4951/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № */25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по чл. 422 ГПК.

По делото са приобщени Договор за кредит № */17.09.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и А. Х. Х., ведно с Общи условия към него, видно от който ищецът, като кредитор, е предоставил в заем на ответника, като кредитополучател, сумата от 2 700 лева – главница, със срок за връщане на сумата - 10.07.2019 г., на осем вноски, всяка от по 391,75 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно процесния договор, уговорената възнаградителна лихва възлизала на 41,24%, при ГПР 50%.

Видно от представените Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. и Уведомление за цесия, процесните вземания към ответника са прехвърлени от кредитора на ищцовото дружество.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното, съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

Уважаването на исковите претенции е обусловено от установяване в производството от страна на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „*“ ЕАД, учредено въз основа на Договор за кредит № */17.09.2018 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 2 700 лева; изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума; уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; изискуемостта на главното задължение и изпадането 2 на длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен.

Посочените обстоятелства се установяват от приобщените по делото писмени доказателства, които не са оспорени от ответника. От страна на последния не са наведени правоизключващи или правоотлагащи възражения, както и не са ангажирани доказателства за заплащане на ищеца на процесните суми. Доколкото възражението на ответника за нищожност на процесния договор за кредит е наведено едва в хода на устните състезания и по същата не е била разпределена доказателствена тежест на ищеца, то същото не следва да бъде разглеждано от съда.

Поради изложеното, предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски от общо 139,42 лева, присъдени съразмерно на уважената част от заявлението.

Наред с изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за исковото производство. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 113,99 лева, за депозит за особен представител в размер на 650 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А. Х. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, ДЪЛЖИ на ищеца „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, следните суми, въз основа на Договор за кредит № */17.09.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и А. Х. Х., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 17.09.2018 г., сключен между „* ЕООД /поръчител/ и А. Х. Х.

/потребител/, като вземанията са прехвърлени на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.: сумата от 1 069,52 (хиляда шестдесет и девет евро и петдесет и два евроцента) евро /2 091,80 лева/, представляваща главница по Договор за кредит № */17.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 132,27 (сто тридесет и две евро и двадесет и седем евроцента) евро /258,70 лева/ – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 17.09.2018 г. до 10.07.2019 г.; сумата от 579,62 (петстотин седемдесет и девет евро и шестдесет и два евроцента) евро /1 133,64 лева/ – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 17.09.2018 г. до 18.04.2024 г.; за които суми е издадена Заповед № */25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4951/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от общо 71,28 (седемдесет и едно евро и двадесет и осем евроцента) евро /139,42 лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от общо 441,75 (четиристотин четиридесет и едно евро и седемдесет и пет евроцента) евро /863,99 лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4