Решение № 166 от 02.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 02.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900491 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия ред, по реда на гл.XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. П. П., ЕГН **********, Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК

200299615, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 31 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, резултат от ПТП на 01.03.2017г., след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане, ведно с мораторна лихва в размер на 15 526.39 лева върху главница от 35 000 лева, считано от 01.03.2017г. /датата на ПТП/ до 14.07.2021г. /датата на доброволно изплащане на сумата от 4 000 лева/. Претендират се и сторените по делото разноски и адв.хонорар.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадало лице при ПТП на 01.03.2017г., настъпило в гр.Варна, на пътен възел между ул.Мир и бул.Левски, когато при управление на л.а.Мерцедес с рег.№******, водачът на автомобила Я.П. Я., нарушил правилата за движение, не намалил скоростта си при приближаване на пешеходна пътека и по непредпазливост причинил увреждания на пешеходеца – М.П.. Тези увреди се изразяват в наранявания на П.М. П.а /съпруга на М./, а именно: счупване на дясна тазобедрена ямка, счупване на дясна хълбочна кост, счупване на двете срамни кости /или три средни телесни повреди/, а на ищеца М.П. – средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на междуфалангиална става на втория пръст на десен горен крайник. Твърди се, че водачът на автомобила е признат за виновен по НОХД №156/2020г. на ВРС, изменено по отношение на наложеното наказания с решение от 09.03.2021г. на ВОС. Твърди се, че МПС, с което е причинено ПТП е застраховано при ответното дружество по застраховка Гражданска отговорност, валидна до 12.02.2018г. Ищецът твърди понесени от произшествието неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания. Твърди, че освен силните болки, имал нарушения в съня, което наложило извършване на рехабилитационни процедури.

1

Ищецът е отправил до застрахователя претенция на 28.04.2021г., по която била заведена щета №0801-004671/2019/03. Твърди, че с писмо от 28.06.2021г. представил допълнителни доказателства по искане на застрахователя, а на 14.07.2021г. получил паричен превод по банковата си сметка от ответното дружество, в размер на 4 000 лева - като обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът счита изплатената сума за крайно недостатъчна да репарира претърпените от произшествието вреди. Твърди, че нараняванията са се отразили крайно негативно на психиката му, тъй като за продължителен период от време не е могъл да изпълнява трудовите си функции като управител на софтуерна фирма.

Твърди, че не е могъл да работи за период около 2 месеца. Поради това счита за справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания сумата от 35 000 лева, а след приспадане на платеното от застрахователя, претендира разликата от 31 000 лева ведно със законната лихва от деня на ПТП до изплащане на сумата от 4 000 лева, в размер на 15 526.39 лева, а така също и законната лихва върху главницата по иска от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

С допълнителна молба от 08.11.2021г. ищецът е направил изявление за оттегляне на иска за мораторна лихва върху сумата от 35 000 лева, считано от ПТП до 14.07.2021г. като поддържа единствено иск за законната лихва върху претендираната сума от 31 000 лева, считано от подаване на исковата молба на 26.07.2021г. до изплащане на задължението. С протоколно определение от17.12.2021г. съдът е прекратил производството в оттеглената част на претенцията, на основание чл.232 ГПК.

В срока за отговор е постъпило становище на застрахователя вх.

№19764/05.10.2021г., с което се оспорва основателността на исковете. Прави се възражение за нередовност на исковата молба в частта по претендираната мораторна лихва и основата, върху която е изчислена същата /35 000 лева/. Не се оспорва обстоятелството, че по отношение на водача на автомобила Мерцедес рег.№****** е налице валидна застраховка на Гражданската му отговорност. Не се оспорва, че на 14.07.2021г. на ищеца са изплатени като обезщетение за неимуществени вреди сумата от 4000 лева. Оспорват се всички останали обстоятелства, вкл.: оспорва се характера на получените увреждания на ищеца и техния интензитет, проведеното лечение и последиците му. Твърди се, че претендираната сума е крайно завишена по размер като изплатеното обезщетение в размер на 4 000 лева изцяло е компенсирало ищеца. Оспорва се механизма на ПТП като се твърди, че водачът на МПС е спазил всички изисквания на ЗДвП, а напротив, поведението на пешеходеца М.П. е било укоримо съобразно чл.113 ЗДвП. Твърди, че поради това не следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. /поради липса на вина/ Твърди се и съпричиняване на вредоносните последици от пешеходеца, който навлязъл на пътното платно при възможност да забележи намиращото се в непосредствена близост отдясно МПС, внезапно, след преминаване през ограждение по чл.113, т.4 ЗДвП. Както ищецът, така и съпругата му предприели преминаване на пътното платно като прескочили преди това метални ограждения на булеварда. Доказателства за това са показанията на водача на МПС и на пътуващите с него още две лица. Твърди се още, че ищецът е пресичал пътното платно бягайки, поради което сам се е поставил в риск. /ТР №2/2016г. на ОСНК на ВКС/ Оспорват се дадените в наказателното производство експертизи. Твърди се липса на причинноследствена връзка на получените увреждания с процесното ПТП. Възразява се, че получените травми са възстановени за кратък срок, ако и доколкото същите са резултат от ПТП на 01.03.2017г. Евентуално се твърди, че оздравителния процес се е забавил поради поведението на самия ищец, който не е провел правилно и навременно лечение. Оспорват се твърденията за отражение на ПТП върху психическото и психологическо състояние на ищеца. Поради изложеното се твърди изключително завишен размер на претендираното обезщетение спрямо критериите в чл.52 ЗЗД. Оспорват се всички фактически твърдения за отражение на увреждането върху дейността на ищеца като управител на софтуерна фирма.

Най-после, застрахователят оспорва и началния момент на претендираната мораторна лихва, считано от датата на ПТП. Претендира се, че началният момент на обезщетението за забавено плащане би следвало да е именно датата на изплащане на сумата от 4000 лева обезщетение на ищеца. Ответникът претендира отхвърляне на исковете, евентуално 2 намаляване размера на главницата и лихвите върху нея.

Съдът намира предявената искова молба за редовна и производството по същата допустимо. Исковата молба е адресирана до родово и местно подсъден съд съгласно чл.119, ал.3 вр.чл.115, ал.2 ГПК. Съгласно чл.113 ГПК, исковете на потребител, какъвто се явява ищеца по прекия иск, се разглеждат по реда на общия исков процес съгласно гл. XIII от ГПК.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Е. поддържа предявените искове и не възразява по доклада на спора. С допълнителна молба от 08.11.2021г. преди първото съдебно заседание ищецът е оттеглил иска за претендираната мораторна лихва, считано от инцидента до изплащане на обезщетението от застрахователя на 14.07.2021г. като съдът с протоколно определение от 17.12.2021г. е прекратил производството в тази част, на основание чл.232 ГПК.

Ответното дружество, представлявано от адв.Т.Г., оспорва исковете и поддържа депозирания отговор.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение на ГО на водача на л.а.

Мерцедес Е220 с ДК №******, Я.Я., в ответното дружество и наличието на покритие на риска в посочения период на ПТП 01.03.2017г. Не се оспорва подаването на застрахователна претенция от пострадалото лице М. П. П. на 28.04.2021г. с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, в размер на 70 000 лева ведно със законна лихва от уведомяване на застрахователя, по която е образувана щета №0801004671/2019-03.

Видно от приложени с исковата молба писмени доказателства, на 25.05.21г. застрахователят е поискал допълнителни данни и справки относно състоянието на пострадалия като последният с писмо от 28.06.21г. е приложил допълнителни медицински документи. /л.65 и сл./ Не се спори и се установява, че с писмо от 16.07.2021г. застрахователят, въз основа на решение на Експертна комисия, е изплатил на увреденото лице сумата от 4 000 лева като обезщетение за претърпените от него страдания и болки. По делото е приложено и платежно нареждане за изплащане на сумата от същата дата по посочената от ищеца банкова сметка. /л.71/

От изготвената САТЕ на в.л.Кр.Г. /на л.123 по делото/ се установява, че за място на удара може да се посочи траекторията на пешеходците извън пешеходната пътека и в зоната на широчината на предната част на автомобила, където са налице следи от съприкосновение на телата. Произшествието е ситуирано в триъгълника, оформен от левия и десния ръкав на пътния възел на ул.Мир и бул.В.Левски, преди излизане на автомобила на булевард В.Левски, при пресичане на пешеходците П. П.а и съпругът М.П.. Травми са нанесени и на двамата пешеходци. Според вещото лице, водачът на автомобила е забелязал пешеходците в ръкава, непосредствено преди удара. Движил се е със скорост от 25.02 км./ч.

Водачът е предприел екстрено спиране. Според вещото лице пешеходците или са се движили с по-ниска от посочената /нормален ход/ скорост или не са пресичали на пешеходната пътека. Според показанията на самия пострадал, ударът е възникнал при посягане с ръка на пешеходеца да се предпази от автомобила. Според вещото лице, ПТП е възникнало поради лоша преценка на пешеходеца. В съдебно заседание в.л.Г. сочи, че експертизата не би се променила ако бъдат изслушани показания на свидетели.

Единственият ориентир е блокиралото колело, отразено в протокола от първоначалния оглед. Според вещото лице, ПТП е настъпило извън пешеходната пътека като са изложени аргументите на експерта. Вещото лице е отразило изрично, че е ползвало схемата на местопроизшествието по изготвената в наказателното производство експертиза, тъй като е най-близо до ПТП. Не оспорва, че след ПТП е извършен ремонт на този пътен участък, налице са изградени и велоалеи. Поддържа, че ако пешеходците са се движили с нормален ход, ПТП е нямало да се случи.

3

Поради оспорването на първоначалното заключение по искане на ищеца съдът е допуснал повторна експертиза по същите въпроси, но изготвена от друго вещо лице – на л.160 и сл., съобразно която пешеходците са пресичали платното на пешеходната пътека на място /М.8.1/ като ударът е настъпил на около 2.70 м. от десния бордюр, ограничаващ платното за движение. Относно скоростта на движение на л.а. вещото лице посочва приблизителна около 26.10 км/ч., но съобразно получените увреждания по предния капак на автомобила сочи скорост между 30 -50 км/ч. Според вещото лице най-вероятната скорост е около 30 км/ч. Не са налице данни за поведението на пешеходеца преди навлизане на пътното платно както и непосредствено преди удара. Според двете експертизи, участниците в ПТП са могли да се възприемат взаимно. За пешеходците ударът е в дясната част на телата им, а за автомобила в предна лява част и капака на автомобила. След сблъсъка, л.а. се е установил в покой след пешеходната пътека, както е бил отразен в огледния протокол при изготвяне от органите на КАТ, посетили местопроизшествието. При навлизане на пешеходеца на пътното платно, л.а. се е намирал на около 12.69 метра от мястото на удара.