Определение № 977 от 18.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. Шумен, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500343 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 260015/18.02.2025 г. /п.к.13.02.2025г./, от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, действаща чрез пълномощника си юриск. М. М., против разпореждане № 260003/05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 886/2011 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за отмяна на разпореждане № 260017/31.12.2024 г. по същото дело, с което са дадени указания да бъде предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 ГПК по отношение на длъжника Р. Ж. С.. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Съдът не разгледал изцяло молбата му по чл.253 ГПК с приложените доказателства за частно правоприемство. Съдът не разгледал изложените доводи за влизане в сила на заповедта на незабавно изпълнение по образуваното изп. дело № 1590/2014г. на ЧСИ С. Х. с район на действие СГС, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист, като твърди, че същата била връчена редовно на 27.10.2014 г.

Изменението на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК, с което е предвидено, че заповедния съд дава указания за предявяване на иск и когато заповедта е връчена чрез залепване на уведомление е в сила от 26.10.2017 г. /ДВ бр.86/2017г./, т.е. след влизане в сила на заповедта, поради което предявяването на иск по чл.422 ГПК е недопустимо, поради липса на процесуално предпоставка от категорията на абсолютните. Счита за ирелевантно връчването на ПДИ по изп.д.№ 2775/2017 г. на ЧСИ Д. З., тъй като заповедта за изпълнение вече е била връчена по предходно образуваното изпълнително дело и срокът за възражение, респ. иск е преклудиран. За доказване на изложеното, предвид че срокът за съхраняване на изпълнителното дело е изтекъл, моли съдът да изиска справка/удостоверение за извършените действия по изп.д.№ 1590/2014г. на ЧСИ С. Х. с рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, съгласно чл.5, ал.5, т.2 от Наредба № 4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ, според която съдебните изпълнители имат задължение да съхраняват дневници за 1 извършени изпълнители действия за срок от 25 г. Моли отмяна на атакуваното разпореждане № 260003/05.02.2025 г. и разпореждане № 260017/31.02.2024 г. по ч.гр.д. № 886/2011 г. по описа на РС – Велики Преслав. В случай, че съдът остави жалбата без уважение и насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като бъде съобразена и практиката на ВКС след постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК от Р. Ж. С., действаща чрез пълномощника си адв. Я. С. при АК гр. Бургас, в който взема становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но същата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следни съображения:

С разпореждане № 260017/31.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 886/2011г. на ВПРС, на основание чл.415, ал.1 т.1 ГПК е указано на заявителя „Юробанк и Еф Джи България“ АД, че с оглед направено възражение от длъжника Р. Ж. С. на основание чл.414 ГПК срещу издадената по делото заповед за незабавно изпълнение, може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе държавната такса. Заповедния съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника на 20.12.2024 г. от ЧСИ Д. Златева по изп. дело № 2775/2017г., а на 23.10.2024 г. в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника за недължимост на задължението.

Постъпила е молба вх.№ 260008/04.02.2025г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер на процесното вземане в която е помолил заповедния съд на основание чл.253 ГПК да отмени разпореждането си, тъй като според тях предявяването на установителен иск по чл.422 ГПК е недопустимо поради липса на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Излагат, че процесната заповед за незабавно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника по изп. дело № 1590/2014г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег.

№ 863 на КЧСИ с район на действие СГС още през 2014 г. /чрез залепване на уведомление на 27.10.2014г./. Доколкото срокът за съхраняване на изпълнителното дело бил изтекъл е направил искане пред заповедния съд предвид чл.5, ал.5, т.2 от Наредба № 4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ, да изиска справка /удостоверение за извършените действия по посоченото изпълнително дело. Приложил е договор за възлагане на вземане и приложение със списък на длъжниците, сред които настоящия длъжник Р. Ж. С..

С разпореждане № 260003/05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 886/2011 г. на РС – Велики Преслав, предмет на настоящата частна жалба е отхвърлена молбата на жалбоподателя за отмяна на разпореждане № 260017/31.02.2024 г. по същото дело, по реда на чл.253 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.253 ГПК, определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определенията по чл.253, респ. разпорежданията не подлежат на самостоятелно обжалване. На основание чл.274 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат определенията които преграждат по-нататъшното 2 развитие на делото и тези, за които е предвидено изрично тяхното обжалване. Съгласно чл.279 ГПК разпоредбите за обжалване на определенията се прилагат съответно и за частни жалби срещу разпорежданията на съда. В случая атакуваното разпореждане нито прегражда развитието на заповедното производство, нито в закон е предвидено изрично неговото обжалване. Посоченото от районния съд, че това разпореждане подлежи на обжалване е неправилно и не променя предвиденото в закона. Ето защо жалбата против същото се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Предвид недопустимостта на процесната частна жалба съдът не извършва преценка на доказателства по същество и съдът не следва да се произнася по направените в отговора на Р. Ж. С. доказателствени искания.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се присъждат.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящото производство с оглед изхода на делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие на адв. Я. С. е заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба в размер на 350 лв., в брой, поради което и в съответствие с приетото в т.1 ТР от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има характера на разписка.

С жалбата е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, което се преценява от настоящият съдебен състав като основателно.

В случая настоящият състав съобрази липсата на фактическата и правна сложност на делото, имащо за предмет обжалване на разпореждане постановено по чл.253 ГПК, което е недопустимо, обема на осъществените от процесуалния представител на ответника по частната жалба процесуални действия, изразяващи се в депозиране на писмен отговор на частната жалба, обстоятелството, че производството се развива в закрито заседание, респ. приключва в това заседание, както и разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1/2004 г., която предвижда минимално възнаграждение от 400лв. като насока за определяне на адекватно на адвокатския труд възнаграждение актуалната практика на ВКС след постановяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. След кумулативната преценка на посочените обстоятелства като обосновано и справедливо възнаграждение следва да се приеме такова в размер на 200 лв., поради което следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя за сторените от въззиваемата страна разноски за настоящото производство в посочения размер.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ

БЕЗ

РЕЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№

260015/18.02.2025г.

./п.к.13.02.2025г./, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си юриск. М. М., против разпореждане № 260003/05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 886/2011 г. по описа на РС – Велики Преслав, постановено по реда на чл.253 ГПК, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д.№343/2025 г. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и централен офис: гр. София, р-н Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, бл.А, ет.4, представлявано от Р. И. М.

– Т. и Т. И. В., да заплати на Р. Ж. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ..... ул. ..... № ..., ет....., оф..... адв. Я. С. разноски по делото в размер на 200лв. за адвокатски хонорар.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред АС гр. Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4