Определение № 124 от 13.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 12.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500058 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Потребителна кооперация „Напредък“, чрез процесуален представител адв. М. К. срещу определение № 133/11.01.2024г., постановено по гр. д. № 2461/2023г. на ОС – Варна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск, на основание чл.130 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът е направил изводите си за недопустимост на иска поради наличието на СПН, поради неправилна преценка за наличие на идентичност в предмета на спора по настоящото дело и предмета по предходно предявения отрицателен установителен иск за собственост, по който е постановено решение № 455/11.04.2022г. по гр.д. № 2186/2021г. на ВОС. Твърди, че е налице правен интерес от предявения иск, изведен и от изрично посоченото в исковата молба твърдение, че въпреки влязлото в сила решение, ответникът продължава да оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот, като му създава пречки да се снабди с нотариален акт осъществявано от него владение върху процесния недвижим имот. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателя Потребителна кооперация „Напредък“, гр. Варна срещу Община Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, с площ от 2635 кв.м. при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и улица .

Фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция, вкл. и правния интерес от избраната форма на защита са, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***.1 - магазин, който се намира в процесния имот и по отношение на който притежава материални права на основание §26 ПЗР на ЗОД на ЗК. Твърди, че е собственик и на прилежащата площ към магазина, представляваща имот с идентификатор ***, с площ от 2 635 кв.м. на основание §26 ПДР на ЗИД на ЗК. Ищецът посочва, че между страните, по отношение на същия имот по предявен отрицателен установителен иск е постановено съдебно решение № 455/11.04.2022г. по гр.д. № 2186/2021г. по описа на ВОС, което е влязло в сила. С решението е прието за установено, че Община Варна не притежава право на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част, при граници посочени на скица на л.8 от дело № 2186/2021г., от имот с идентификатор ***, целият с площ от 6080 кв.м., върху който е разположена сграда със ЗП 965 кв.м. – собственост на ищеца, по предявен иск от ПК „Напредък“. В исковата молба ищецът е посочил, че е налице идентичност на имота по отношение на който по предявен отрицателен установителен иск и е било образувано гр.д.

№2186/2021г. и имота по отношение на предявения в настоящото производство положителен установителен иск.

Наведени са твърдения, че въпреки влязлото в сила съдебно решение Община Варна продължава да се легитимира като собственик на целия имот с АОС № 723/03.02.1998г., с което оспорва собствеността на ищеца. Подала е възражения в процедурата, инциирана от ищеца за извършване на обстоятелствено проверка и снабдяване с НА за имота. С оглед оспорването на правото на собственост от страна на ответника, твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Изложените от частния жалбоподател твърдения в исковата молба за притежавани от него права върху процесния имот и предприетите действия от страна на ответника, не обуславят правен интерес от търсената съдебна защита, предвид наличието на СПН относно спорното право, която представлява абсолютна процесуална пречка за предявяване на иска.

Съобразно посоченото в исковата молба, частната жалба, а и от извършената служебна справка по в.гр.д. № 2461/23г. се установява, че с решение № 455/11.04.2022г. на ВОС, постановено по гр.д. № 2186/2021г. по предявен от ПК “Напредък“ отрицателен установителен иск е прието за 2 установено на основание чл.124 ГПК, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част при граници, очертани върху скица на л.8 от делото, от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2007г., целият с площ от 6080 кв.м., върху който е разположена сграда със ЗП 965 кв.м., собственост на ищеца с идентификатор *** .10.

Налице е идентичност на спора по отношение на страните и предмета по предходно предявения иск за собственост, по който е налице влязло в сила решение и предявения в настоящото производство иск.

В производството по чл.2186/2021г. по описа на ВОС ищецът е отричал изобщо правата на ответника, поради което и в тежест на последния е било да докаже всички основания, на които е твърдял, че черпи своята материална легитимация. Предвид успешното провеждане на производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост, претендираното от Община Варна право на собственост върху процесния имот е отречено на всички възможни основания, като е налице СПН. Съгласно ТР №8/2013г. на ВКС при уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението е установено несъществуването на правото, защитната функция е по отношение на субективното право на ищеца, което е било засегнато от отреченото с решението право. При отхвърлянето на отрицателния установителен иск защитната функция е по отношение на правото на ответника, който е навел и доказал в производството всички основания за твърдяното от него право. С предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, по който е било образувано гр. д. № 2186/2021г. на ВОС, ищецът е избрал способа на защита, доколкото същият е имал възможност да предяви положителен или отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот срещу същия ответник. Последващо предявяване на положителен установителен иск за собственост е недопустим, предвид приключилото с влязло в сила съдебно решение предходно производство по отрицателен установителен иск между същите страни и същия предмет. С влизане в сила на решението на ОС – Варна постановено по в. гр. д. № 2186/2021г., спорът е разрешен със СПН и повторното му пререшаване е недопустимо. В същото време, частният жалбоподател не въвежда нови основания за претендираното от него право, които да не са преклудирани от СПН.

Фактът, че и към настоящия момент за имота съществува АОС и в инццираната от жалбоподателя административна процедура относно същия, в която ответникът е депозирал възражения /според твърденията по исковата молба/, не е основание, което да обуслови наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск съгласно разрешенията на ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на гореизложеното, настоящият съд намира, че предявеният от 3

ПК „Напредък“ срещу Община Варна положителен установителен иск за собственост е недопустим, поради което и като е прекратил производството по него, първоинстанционният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 133/11.01.2024г., постановено по гр. д. № 2461/2023г. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4