Решение № 998 от 15.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500822 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 260008 от 08.01.2024 г. по гр. дело № 294/2019 г.

Софийски градски съд, 1 ГО, 5-ти състав, е осъдил на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането ответното Застрахователно Акционерно Дружество „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” да заплати на ищеца В. В. Г. сумата от 17 000 лева (седемнадесет хиляди лева), като обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.05.2018 г., причинено по вина на водача на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към датата на настъпване на събитието, ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал застрахователят „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” ЗАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. При развити подробни съображения за обективно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което в нарушение на материално-правната норма на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът не е взел предвид. Искането към въззивната инстанция е решението да бъде 1 отменено и вместо него предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално – обезщетението да бъде значително намалено поради огромния принос на самия ищец.

Въззиваемият В. В. Г. оспорва въззивната жалба с доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с предмет – присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.05.2018 г. в гр. София в резултат на виновни действия на водача на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „ГО“, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително Констативен Протокол № К-356 относно посетено ПТП на 30.05.2018 г. на Пътна Полиция-СДВР, заключенията на комплексната авто-техническа и медицинска експертиза, на комплексната медицинска експертиза на специалисти от областите образна диагностика и ортопедия-травматология, както и на съдебнопсихиатричната експертиза, а така също и от показанията на свидетеля Р., Апелативен съд-София приема за установена следната фактическа обстановка, а именно, че на 30.05.2018 г., в гр. София, около 11.05 часа, движейки се по бул. „Никола Петков“ с посока към ул. „Александър Пушкин“ по лявата пътна лента, водачът на т.а „Форд Транзит“ с per. № ********, застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество, в района на кръстовището с ул. „Симеон Радев“, предприел забранена маневра “завой наляво“ при маркировка - двойна непрекъсната линия. В същото време ищецът като водач на движещия се зад товарния автомобил мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р“ 1000 с per. № ********, предприел маневра „изпреварване“ на товарния автомобил, като за целта също извършил нарушение, навлизайки в лентата за насрещно движение, при което между двете превозни средства и по-конкретно - между предната част на мотоциклета и лявата странична част на товарния автомобил в зоната на лявата врата, настъпил удар, в следствие на който мотоциклетът се завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, и паднал на лявата си страна.

В резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие ищецът Г. претърпял увреждания на здравето, установени и изяснени по вид, характер и интензитет на болките и страданията, с помощта на приетите заключения на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, на комплексна медицинска експертиза, изготвена от специалист - образна диагностика и ортопед - травматолог, както и от заключението на психиатричната експертиза. От катастрофата ищецът е получил като телесни увреди: открито счупване на дисталната фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка с 2 наличие на разкъсно-контузна рана по дланната повърхност на 5-ти пръст на дясна ръка с дължина 5 см; повърхностна травма на окосмената част на главата; контузия с охлузване в областта на дясното бедро и дясната колянна става. Откритото счупване на крайната фаланга на пети пръст на дясната ръка е наложило хирургична обработка, шев на раната и поставяне на гипсова имобилизация, както и последващо провеждане на рехабилитация за около две седмици. Тази травма е довела до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период, по-голям от 30 дни. Останалите травматични увреждания в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на комплексна експертиза, изготвена от специалист по образна диагностика и вещо лице – ортопед-травматолог се установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил и костномозъчен оток в долния край на дясната бедрена кост, костнохрущялни счупвания на бедрената кост с увреда на ставния хрущял от вътрешната страна на бедрената кост, увреда на външния мениск, малък ставен излив.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че в следствие на катастрофата ищецът е получил и „разстройство в адаптацията“ - заболяване от невротичния спектър, което не повлиява базовите психични годности на индивида. Ищецът е имал неприятни емоционални преживявания, от една страна, в следствие на болките от получените травматични увреждания, а от друга – в следствие на процеса на възстановяване. Разстройството на адаптацията е продължило около 6 месеца след инцидента, като понастоящем няма данни за продължаване на това състояние, т.е. пострадалият е възстановен.

Според вещото лице - автотехник от компексната САТМЕ, виновни за настъпване на катастрофата са и двамата водачи: шофьорът на товарния автомобил е предприел маневра „завой наляво“ на място, където такава маневра не е била разрешена, в момент, когато това не е било безопасно за него и за другите участници в движението, а водачът на мотоциклет “Сузуки“ е предприел изпреварване на товарния автомобил и е навлязъл върху платното за насрещно движение на място, където това не е било разрешено и в момент, когато това не е било безопасно.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд, че предпоставките, пораждащи правото на обезщетение за претърпените от ищеца вреди, в случая са се осъществили, респ., че са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищеца неимуществени вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на процесния товарен автомобил със застрахователя-ответник – и за ангажиране на отговорността на застрахователя. По този въпрос пред въззивната инстанция няма спор.

Страните не спорят пред настоящата инстанция и досежно размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, по отношение на 3 което настоящият въззивен съд намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

В настоящия случай, въззивният съд съобрази възрастта на пострадалия към момента на инцидента на 27 години; характера, броя и вида на причинените телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в първите дни след инцидента и проведеното оперативно лечение на счупената дистална фаланга и разкъсно-контузна рана на петия пръст на дясната ръка, изразяващо се в хирургична обработка и зашиване на раната и поставяне на гипсова имобилизация; липсата на данни за проведено лечение на травми на дясната колянна става - оперативно или консервативно; продължителността на лечението и възстановителния период на уврежданията - на петия пръст на дясната ръка от около 5-6 седмици, а на мекотъкнанните увреди - за период от 10 -12 дни; обстоятелството, че при прегледа на ищеца от назначения по делото травматолог - ортопед не е установен дефицит на движенията на дясната колянна става; фактът, че полученото разстройство в адаптацията е продължило около 6 месеца, но и че към настоящия момент пострадалият се е възстановил; съдът отчете и като трайна последица състоянието на петия пръст на дясната ръка, който е свит в двете стави от по 20 градуса, както и останалият надлъжен белег по дланната повърхност на 5-ти пръст на дясната ръка, но също така, че няма други невъзстановени увреди. Съдът съобрази и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и практиката на съдилищата в други подобни случаи. При тези обстоятелства настоящият въззивен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 17 000 лева се явява справедливо, като съответстващо на търпените от ищеца вреди, 4 изразяващи се в преживявани болки и страдания вследствие от процесния инцидент.

По възражението за съпричиняване въз основа на изводите на вещото лице по обсъдената по-горе авто-техническа експертиза настоящият въззивен състав намира изводите на първата инстанция за правилни. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, според която за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострадалия да не е виновно и противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.).