Решение № 277 от 20.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. ХАСКОВО, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.А-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500388 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 224 от 21.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2958/2022 г., РС Хасково е осъдил М. С. М. от с.*** , обл. Хасково да заплати на Т. Д. А., непълнолетен действащ със съгласието на майка си Д. Т. К. – А., сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки и морални страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2017 г. в гр.***, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

Съдът е осъдил М. С. М. от с. ***, обл. Хасково да заплати на Т. Д. А., непълнолетен действащ със съгласието на майка си Д. Т. К. – А.а сумата от 500 лв. направени по делото разноски.

М. С. М. от с. ***, обл. Хасково да заплати на адв. М. Т. сумата от 800 лв. – възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който обжалва в срок.

Счита,че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника. Към момента на произшествието той имал сключена валидна застраховка „ ГО“ със ЗК „ Олимпик“ – клон България. Ищецът, чрез законният си представител Д.А., отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв., което било изплатено. Счита,че с така заплатеното обезщетение се репарират претърпените от ищеца неимуществени вреди и че не 1 са налице доказателства, които да установяват влошаване на здравословното състояние на ищеца след инцидента. Отделно от това счита,че вземането е погасено по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционният съд и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. М. Т., пълномощник на въззиваемия Т. Д.

А., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от съда решение е правилно, съобразено със събраните по делото доказателства и определено обезщетение, съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД. Моли да бъде потвърдено постановеното решение.

Адв.Т. прави искане за присъждане на възнаграждение на адвокат на основание чл.38 от ЗА в размер на 800 лв.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. Т. сумата от 800 лв. възнаграждение на адвокат за въззивното производство, на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.2 т.2 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявени от Т. Д. А., към момента на подаване на исковата молба – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Д. Т. К.– А., против М. С. М. от с. ***, обл. Хасково за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки и морални страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2017 г. в гр.***, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан в предявения размер,поради което е уважил същия. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.

Неоснователни са доводите на въззивника за необоснованост на постановения съдебен акт и за неправилното приложение на разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД и за липса на основания за ангажиране отговорността му.

Безспорно установено в производството е настъпилото ПТП, вина за което носи именно ответникът М.М. и чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана, видно от НП № 17-1253-002492/10.05.2018 г. Безспорно установени са и получените от 2 ищеца увреждания, периодът на възстановяване и настъпилите усложнения след инцидента.

Видно от заключението на ВЛ е,че уврежданията, получени от ищеца при произшествието са разположени в областта на лицето, която област е силно чувствителна и в резултат на това пострадалият в началния период на травмата е изпитвал силни болки и страдания, които с времето са отшумели. Нараняванията в областта на устната кухина временно са затруднявали приемането на храна. Обичайният срок за въстановяване е около 25 дни. При проведеният преглед, с оглед изготвянето на СМЕ за нуждите на настоящото производство, е констатирано изкривяване на носната преграда надясно, което изкривяване според заключението може да се дължи и на претърпяното ПТП. Отстраняването на изкривяването следва да стане по оперативен път, което е препоръчано от специалист / амбулаторен лист15.02.2023 г. и показания на св. А./. Действително ВЛ е заявил,че е възможно установеното изкривяване да се дължи на претърпяната при ПТП травма, без да бъде категоричен в този извод, доколкото липсват данни за проведено такова изследване към датата на произшествието. Т.като обаче не е оспорено заключението на ВЛ и не са ангажирани други доказателства, изключващи получаване на това изкривяване в резултат на произшествието и доколкото то е безспорно установено от специалист при проведеното изследване, то следва да се направи извода,че е налице усложнение в здравословното състояние на ищеца в резултат на претърпяната травма при произшествието. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, следва да се определят действително претърпените вреди, при спазване на обективно установените критерии. При определяне на този размер решаващият съд правилно е съобразил тежестта, вида и броя на травмите, периодът на лечение и на възстановяване и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия и е определил размер на обезщетението от 10 000 лв. От така определеното обезщетение е приспадната сумата от 5000 лв., която сума е платена от застрахователя. Ето защо правилно съдът е осъдил ответника да заплати сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания.

Неоснователно е направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Инцидентът е настъпил на 21.11.2017 г., исковата молба е депозирана в съда на 21.11.2022 г., т.е в рамките на законоустановения петгодишен срок.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 224 от 21.04.2023 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. №2958 по описа на съда за 2022 г.

ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, от с.***, обл. Хасково ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.

Т. сумата от 800 лв. възнаграждение на адвокат за въззивното производство, на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4