Присъда № 16 от 20.05.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 16/20.05.2021 г. по НОХД 1782/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен състав.

Производството по делото е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от БРП срещу В. В. Ш., ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 20.06.2020 г., на главен път I-9, км. 219, в посока от гр. Бургас към гр. Поморие, обл. Бургас, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ..., нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/h:

Категория „В 90 км/час за извън населено място”, и ал. 2 „когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, движейки се с превишена скорост от 153 км/ч, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, допуснал самостоятелно пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ..., собственост на „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК: ..., в размер на 19 599.75 лв.

– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; както и че на 20.06.2020 г., в съвкупност с горното деяние, на главен път I-9, км. 219, в посока от гр. Бургас към гр. Поморие, обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1.97 на хиляда, установено по надлежния ред, със съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с peг. № 4-5902/08.07.2020 г. на Военномедицинска Академия - гр. София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия по отношение на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК да се наложи наказание пробация, а по отношение на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК наказанието се намали с 1/3 до размер от 8 месеца, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от три години. Предлага да се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 300 лв., както и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от десет месеца. На основание чл. 23 НК да се определи едно общо, най-тежко наказание измежду двете наложени, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, към което да се присъдени наложеното наказание глоба, а също и да се приспадне наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

Защитникът на подсъдимия прави искане да се наложи наказание към минимума, с оглед личността на подсъдимия и неговото процесуално поведение. Следвало да се отчете и чистото му съдебно минало, както и че това е инцидентен случай за него. Към наказанието 1 лишаване от свобода да се наложи и наказанието глоба към минималния размер, както и да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца и да се приспадне реалното изтърпяване. Прави искане на основание чл. 23, ал. 1 НК да бъде наложено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 8 месеца за изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 200 лв. и 11 месеца лишаване от право да се управлява МПС.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В последната си дума моли за налагане на минимално наказание, като изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. В. Ш. е роден в гр. Смолян, с висше образование, неженен, работи, с постоянен адрес: гр. Чепеларе, ул. В, с настоящ адрес: гр. Севлиево, ул. „А, блок „Хан Аспарух“, ет., неосъждан, с ЕГН: **********. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство със свидетелство за управление на МПС, валидно до 16.06.2026 г.

На 20.06.2020 г., подс. В.Ш. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ..., собственост на „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК: ..., по главен път I-9, в посока от гр. Бургас към гр. Поморие, като преди това същият бил употребил алкохол. На километър 291, където ограничение на скоростта било от 80 км/ч, след като преминал десен завой, подс. Ш. предприел внезапно спиране, като загубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство и излязъл от границата на пътното платно, като продължил движението си преминавайки през банкета на пътя, ударил се в дънер на дърво, изкъртил кол от оградата, след което автомобилът се преобърнал и останал на четирите си колела. След като автомобилът спрял окончателно, подс. Ш. останал в купето, тъй като бил притиснат на предната седалка.

На място пристигнали свидетелите СС и ИГ - младши автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, на които им направило впечатление, че подс. Ш. бил във видимо нетрезво състояние, като му била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA 0787, което отчело положителен резултат над 1.2 на хиляда, а именно - 2.14 на хиляда. Бил издаден талон за медицинско изследване, като подс. Ш. написал собственоръчно, че приема показанията на техническото средство. След това подс. Ш. бил съпроводен до УМБАЛ Бургас, където той дал кръв за изследване. От химикотоксикологичната експертиза на кръвните проби, взети от подс. Ш., се установява алкохол в тях с концентрация над 1,2 на хиляда, а именно - 1.97 на хиляда.

Съгласно заключението на авто-техническата и оценъчна експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил, преди да настъпи пътно-транспортното произшествие, е била 153 км/ч, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., а стойността на причинените имуществени вреди на автомобила в размер на 19 599.75 лв.

По доказателствата:

2

Самопризнанието на подсъдимия В.Ш. относно авторството на деянията напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2 НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите – ИГ, СС, МД, ТТ и ЦП. Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от самопризнанието на подсъдимия Ш.. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства и доказателствени средства - акт за установяване на административно нарушение, заповед за прилагане на ПАМ, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, справка за нарушител, справка за съдимост, договор за лизинг, справка за собственост на МПС, протокол за оглед на местопроишествие, ведно със снимковия материал, протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства, както и от химикотоксикологичната експертиза и от комплексната авто-техническата и оценъчна експертиза. Посочените доказателства допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.

В конкретния случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията му по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

3

Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС подсъдимият е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в следствие, на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат. След като движението се осъществявало със скорост над пределно допустимата по чл. 21, ал. 2 от ЗДП, вр. с ал. 1 ЗДвП, както е в случая – с 153 км/ч., при разрешена от 80 км/ч., то отговорността на нарушителя следва да се ангажира за нарушение на ЗДвП.

На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и последното съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на нарушението на ЗДвП да са настъпили "значителни имуществени вреди". В конкретния случай, в резултат на ПТП са нанесени щети на лек автомобил Форд Фокус, с peг. № ..., собственост на „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД, в размер на 19 599.75 лв. Относно понятието "значителни имуществени вреди" в практиката на съдилищата не съществува противоречие и същото се определя като 1/5 от големите размери или 14 минимални работни заплати за страната към датата на деянието (Решение № 76/17.02.2010 г. по н. д. № 679/2009 г. на ВКС, ІІІ н. о; Решение № 312/26.07.2008 г. по н. д. № 273/2008 г. на ВКС, ІІІ н. о.). Към 20.06.2020 г. минималната работна заплата е била в размер на 610 лв. (ПМС № 350/19.12.2019 г.), поради което и за да са налице значителните имуществени вреди то стойността на същите следва да е поне 8540 лв. В конкретния случай те са в размер на 19599.75 лв., поради което и това изискване на закона е спазено.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост по смисъла на чл.

11, ал. 3 НК - самонадеяност (съзнавана непредпазливост), доколкото подс. В.Ш. не е желаел настъпването на общественоопасните последици, предвиждал е възможността за настъпването им, но е действал с убеждението, че ще бъдат избегнати, като е разчитал на своите собствени възможности и умения.

На следващо място, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и всички признаци на състава на престъплението по чл.

343б, ал. 1 НК.

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по предвижване на автомобила, изпълва със съдържание понятието „управление” на МПС по смисъла на закона. За да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква това управление на МПС да се осъществява, след като същият е употребил алкохол и то с концентрация в кръвта си – над 1,2 на хиляда, който факт следва да е установен по надлежния ред. От химикотоксикологичната експертиза се установява наличие на алкохол у подсъдимия в концентрация 1.97 на хиляда.