Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 17.01.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 191/2021
Вид
Решение № 9
Подписан
17.01.2022
В сила
14.07.2023
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл. 50 · Закон за собствеността
  • чл.183 · Закон за устройство на територията
  • чл.42 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.46 · Закон за устройство на територията
  • чл.46 ал.2 изр.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.48 · Закон за устройство на територията
  • чл.48 ал.1 и ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.48 ал.1 и ал.5 · Закон за устройство на територията
  • §16 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кюстендил, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Б.

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500191 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.А.Б. от АКБлагоевград, в качеството й на пълномощник на Р. АС. ЯНЧ., с ЕГН ********** и Л. АС. Я., с ЕГН **********, двете с адрес: гр.****, ул.„***“ №***, вх.***, против решение с №260024 от 15.01.2021г. на Районен съдДупница, постановено по гр.д.№1071/2019г. по описа на този съд.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Р. АС. Я. и Л. АС. Я срещу Й. Н. Б., с ЕГН ********** и АТ. Н.

П. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.***, ул. „***“ №***, вх.***, ет.**, ап.*** иск с правно основание чл.109 от ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правата си върху поземлен имот с пл.№612, с площ от 490 кв.м., който имот, заедно с поземлен имот с пл.№*** е отреден за УПИ VIII - ***, ** и за УПИ **-**, *** в кв.48 по плана на с***, общ.К***, обл.Кюстендил, като премахнат: 1/ 1 едноетажна масивна сграда с височина около 3.60 м, разположена на уличната регулация и в рамките на имот с пл.№****, която сграда е построена на границата със собствения им имот с пл.№***, за които е отреден У П И IX-*** в кв.** по плана на с.***, одобрен със заповед №4387/01.10.1963г. на Кмета на Община Кочериново; 2/ масивна постройка, разположена в имот с пл.№***, построена на калкана със собствената им постройка – лятна кухня в имот с пл.№***, която постройка се намира в частта на имот с пл.№***, попадаща в УПИ ***, ** в кв.** по плана на с.**, одобрен със заповед №4387/01.10.1963г. на Кмета на Община К*** и 3/ масивна ограда с височина между 2.20 м и 2.40 м, а в средата на оградата – с височина от над 4.00 м, изградена по цялата имотна граница между ПИ с пл.

№*** и ПИ с пл.№**** в кв.*** по плана на с.***, общ.***, и е осъдил Р.Я. и Л.Я. да заплатят на ответниците по иска сумата от 700.00 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Така постановеното решение се обжалва изцяло с твърдения за неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на съдебния акт, който се твърди, че е постановен при неправилно възприета от съда фактическа обстановка. Прави се оплакване, че съдът неоснователно се е позовал само на СТЕ, игнорирайки останалите писмени и гласни доказателства по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи, приемайки, че от събраните по делото доказателства не се установявало строителството на процесните сгради и ограда /независимо, че за тях няма одобрени строителни книжа/ да пречат или да смущават по някакъв начин собствеността на ищците, както и да им пречат да упражняват в пълен обем правото на собственост. Изтъква се, че по делото е било установено, че имот с пл.№*** не е урегулиран самостоятелно, а за него и за имот с пл.№***на ответниците са отредени два УПИ – VIIIи IX, които се явяват съсобствени на страните по спора, поради което реализирането на каквито и да било постройки от всеки от съсобствениците се подчинява на правилата за съсобствени недвижими имоти на устройствените закони и строителството се разрешава съобразно регулационното положени и статут на имотите, а не според тяхното кадастрално положение, от което се прави извода, че от значение е дали строежите съответстват на строителните правила и норми, действали както към момента на изпълнението им, така и към настоящия момент. Последното 2 не било съобразено от съда, който при това априори приел, че построяването от един от съсобствениците на законна или незаконна сграда в съсобствения имот не представлявало неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС.

Същевременно, жалбоподателите изтъкват, че в случая е доказано, че ответниците са реализирали незаконни строежи, които са нетърпими от закона и това е основание за тяхното премахване.

По отношение на едноетажната масивна сграда с височина около 3.60 м, разположена на уличната регулация в УПИ IX-****, *** в кв.** по плана на с.***, се сочи, че представлява масивна постройка, по отношение на която важат изискванията на ЗТСУ (отм.) и на ЗУТ за издаване на строителни книжа във връзка с изпълнението й, каквито в случая, безспорно било установено, че липсват – както одобрени инвестиционни проекти, така и строително разрешение. Жалбоподателите сочат, че в случай, че се приеме, че този строеж е бил реализиран през 1996г., както са поддържали ответниците, то приложима е била нормата на чл.58 от ЗТСУ (отм.) относно строежите в съсобствен парцел, която не е била спазена, тъй като архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела не е бил разработван, нито пък сградата е била реализирана с предвидена възможност за идентично застрояване и за другите съсобственици – ищците. Сградата била изпълнена и в нарушение на чл.183 от ЗУТ, поради което се явявала незаконен строеж, подлежащ на премахване по реда на чл.109 от ЗС. Също така се твърди, че от доказателствата по делото може да се заключи, че отразеното в издаденото удостоверение за търпимост относно тази сграда, а именно – че обектът е съществувал като двуетажна сграда до 1995г., когато е бил премахнат един етаж и покрива, може да се счита за опровергано, като същевременно се поддържа, че е бил установен фактът, че постройката е била изпълнена като нова след 1992г., при което разпоредбата на §16 от ЗУТ се явявала неприложима и нито правните, нито фактическите основания за издаване на удостоверението за търпимост да били налице. Жалбоподателите изтъкват, че за уважаването на иска по чл.109 от ЗС е без значение дали постройките са със статут на търпим строеж или не, а само дали обективно пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Твърди се, че в случая самото нарушение на благоустройствените норми, свързани с изпълнението на сградата на място, което законът не допуска, води до извод за съществено засенчване на съседния имот, респ. – за пречене на съсобствениците на същия 3 да го ползват по предназначение. Счита се, че при наличието на такива изрични законови норми, не е в компетентността на вещо лице или на съда да преценява, че в конкретния случай, въпреки нарушението на тези норми, не се нарушавала нормалната осветеност на съседния имот, в какъвто смисъл била и т.3 от ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС.

Жалбоподателите сочат, че тъй като по всички планове, имотите на страните са били отредени за съсобствени парцели, то за изпълнението на каквито и да било строежи в тях е било необходимо учредяване на право на строеж, което в случая не е било сторено и изграждането на обекта при липсата му само по себе си представлявало неоснователно действие, обуславящо основателността на предявения иск.

Във въззивната жалба се излагат доводи в посока, че съдът не е бил обвързан от наличието на издадено удостоверение за търпимост на строежа, което в случая ДнРС е възприел безкритично, при положение, че при повдигнатия спор негово правомощие и задължение е било да прецени валидността и обвързващото значение на този акт на техническата администрация и е следвало да констатира, че удостоверението за търпимост е било издадено в „нетърпимо несъответствие на материалния закон“ по смисъла на ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС. Изтъква се още, че тази постройка не покрива калкан откъм имот пл.№**, а – според в.л.Г. - стрехите на покрива й навлизат в имот с №*** на ищците. Според в.л.Ю., цялата западна стена на тази сграда попада в имота на ищците, с което се отнема площ от същия, което е самостоятелно основание постройката да бъде премахната. Отделно се поддържа, че строежът – ако се приеме, че е бил изпълнен до 2001г. – е реализиран в отклонение от разпоредбата на чл.119 ал.4 от ППЗТСУ (отм.), респ. чл.113 ал.1 от Наредба №5 (отм.), забраняващи изграждането на второстепенни постройки, преди в парцела да е изградена жилищна сграда, каквато в УПИ IX не е била реализирана. Нарушени били и чл.42 ал.2 от ЗУТ, забраняващ изпълнението на такъв тип сгради на уличната регулация, където се намира процесната, както и чл.46 от ЗУТ, според която второстепенните постройки от допълващото застрояване следва да са с височина до 2.5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. В случая, в.л.М. установило височина на билото 4.10 м, което е в разрез с правилата и нормативите за този тип сграда, която височина, при това, с оглед показанията на свидетелите, водела до засенчване на имота на ищците.

4

Неспазването на изискуемите се от благоустройствените норми местоположения и размери, според жалбоподателите, създава състояние, увреждащо ищците като собственици на съседен имот, което е основание за уважаване на негаторния иск.

Относно иска за премахване на масивна постройка – лятна кухня в имот с пл.№***, попадаща в УПИ VIII, във въззивната жалба се излагат сходни доводи за неправилност на извода на районния съд – строежът е бил реализиран без строително разрешение, без учредяване на право на строеж, с височина над допустимата, на място, от което при валеж дъждовната вода се оттича на сградата на ищците, в която са се появили пукнатини и влага; реализацията на лятната кухня представлявала новоизпълнен строеж, което е в разрез с отразеното в удостоверението за търпимост; доказано е наличието на засенчване на имота на ищците, създаващо пречка за използването му за земеделски цели. Тези факти, според жалбоподателите, не били съобразени от съда.

Относно иска за премахване на масивната ограда, жалбоподателите считат, че неправилно районният съд не е съобразил, че за изграждането й е било необходимо издаване на строителни книжа и съгласие на съсобственика, каквито в случая липсвали. Самата ограда, според въззивниците, била изпълнена в отклонение от благоустройствените норми, действали до 2001г., а и след това, тъй като: оградата не е разположена по регулационната граница, а около имотната граница на имот с пл.№*** и имот с пл.№***, което не се допуска от устройствените закони нито към момента на реализирането й, посочен от ответниците, нито към този, сочен от ищците; в по-голямата си част оградата е с височина, над пределно допустимата от 2.20 м., което е технически недопустимо и води до засенчване на имота а ищците; в съществена част, посочена от в.л.Ю., оградата е изпълнена в имота на ищците, с което недопустимо заема част от него и препятства упражняване на правото на собственост на ищците; налице е издадена заповед за премахване на оградата от общинската администрация.

Във въззивната жалба се обобщава, че във всички случаи на построяване на сгради без строителни книжа или в отклонение на определените за това параметри в закон или в подзаконов нормативен акт е налице основание за уважаване на иск за премахване изцяло или отчасти на 5 построеното в отклонение на определените норми, поради което предявеният иск по чл.109 от ЗС се счита за основателен, а изводът на ДнРС, който е в обратен смисъл – за неправилен и необоснован. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, с който да се уважи изцяло исковата претенция. Моли се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата Й.Н. Б. – П.а и АТ. Н. П. не са подали отговор. В хода на устните състезания пълномощникът им адв.Д. аргументира искане за потвърждаване на решението, с основен довод за липса на извършени неоснователни действия, които да препятстват упражняване правото на собственост на въззивниците.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба, прие, че същата е допустима, като подадена в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.