Решение № 2095 от 22.11.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№2095/22.11.2023г.

Град Пловдив, 22.11.2023 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1690 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на М.А. *** срещу заповед № 8121К-5517 от 15.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на М.А. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на изискването за форма, в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 09.11.2023 г. писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки, депозирани на 09.11.2023 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорваната заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 20.06.2023 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към момента на уволнението жалбоподателят заема длъжност полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Надежда“, РУ Сливен при ОДМВР Сливен, считано от 24.10.2022 г., а преди това – началник на участък Садово към РУ Асеновград, считано от 30.03.2015 г. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-6528 от 12.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи (л.55-57), когато жалбоподателят е заемал длъжността началник на участък Садово, по предложение № 317р-8372 от 06.07.2022 г. (л.59-61) на директора на ОДМВР Пловдив и във връзка с негова справка № 317р-8373 от 06.07.2022 г. (л.63-64) за наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение от ръководен служител на ОДМВР Пловдив – използване на служебното положение за получаване на дарове и облаги, които не му се следват. С цитираната заповед № 8121К-6528 от 12.07.2022 г. е определен дисциплинарно-разследващ орган, на когото е възложено да събере всички доказателства за установяване на дисциплинарното нарушение и изготвяне на становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо жалбоподателя.

На 18.07.2022 г. на жалбоподателя е изпратена покана (л.77) за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и му е даден срок до 20.07.2023 г. да депозира писмените си обяснения или възражения до министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят е депозирал писмени обяснения (л.84), в които твърди, че не е нарушил нормите на етичния кодекс.

Във връзка с образуваното дисциплинарно производство сведения са дали Д. Т. (л.85), Е.А.(л.86), Е.М.(л.87), И.В.(л.88), Н.Т. (л.89), Х. В. (л.90) и Е. С. (л.91). Всички разпитани лица посочват, че М.А. е получавал пари от И. В., без конкретизация на размера и периодичността на плащанията. Единствено свидетелката Е.А.изрично сочи, че тя лично е предавала на жалбоподателя пари – ежемесечно по 500 лева, за които не са били изготвяни каквито и да било разходни документи.

Следва да бъде отбелязано, че И.В.(л.129), Е.А.(л.130) и Е.М.(л.131) са давали сведения и във връзка с извършена по отношение на жалбоподателя проверка по чл.56 ЗЗКИ, въз основа на резултатите от която на 19.07.2022 г. на жалбоподателя е бил отнет достъпа до квалифицирана информация до ниво „Строго секретно“ и отнемането е било потвърдено от Държавната комисия по сигурността на информацията (л.119-120). Сведенията, дадени в тази проверка, са идентични със сведенията, дадени в дисциплинарното производство, че на жалбоподателя са давани пари на ръка и без документи, за които след това липсва отчет как и защо са изразходени.

На 19.10.2022 г. дисциплинарно-разследващият орган е издал обобщена справка (л.72-76) относно проведеното дисциплинарно производство, а на 09.11.2022 г. е издал становище (л.67-71) с предложение до министъра на вътрешните работи на М.А. за това, че системно е приемал различни по размер суми 100-150 лева до 500 лева от И.А.В., като с действията си виновно е нарушил т.15, т.19, т.20 и т.46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.

След неуспешно търсене по телефон и на домашния адрес (протоколи – л.79-80) на 25.10.2022 г. на жалбоподателя е връчена покана (л.78) да се яви на 01.11.2022 г. в сградата на ОДМВР Пловдив за запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, на 01.11.2022 г. от пълномощника на жалбоподателя адв. Аврамов е подадено заявление до директора на ОДМВР Пловдив и е поискано осигуряване на достъп до материалите по дисциплинарното производство за запознаване и организиране на защитата в пълен обем, който е предоставен на 07.11.2022 г., видно от съставения за целта протокол (л.81). На 02.11.2023 г. от жалбоподателя е подадено допълнително писмено обяснение (л.248), че не е съгласен с предложеното наказание уволнение, защото събраните данни изхождат от заинтересовани лица и са извадени от контекст, за да послужат за вменяване на нарушенията по ЗМВР и етичния кодекс.

Със заповед №

8121К-14089 от 13.12.2022 г. (л.257) на министъра на вътрешните работи е изменена заповед № 8121К-6528 от 12.07.2022 г. за образуване на дисциплинарното производство, като е съобразено новото служебно положение на жалбоподателя като старши инспектор в РУ Сливен, считано от 24.10.2022 г., уточнени са фактите и дисциплинарните нарушения, а на дисциплинарно разследващия орган са дадени указания за събиране на допълнителни доказателства и за изготвяне на нова обобщена справка. Видно от протоколите от 16.12.2022 г., 06.01.2023 г., 17.01.2023 г., 06.02.2023 г. и 07.02.2023 г. (л.299-303), жалбоподателят не е бил открит на декларирания и на постоянния си адрес, не е могъл да се осъществи телефонен разговор с него, поради което са съставени цитираните протоколи за отказ на държавния служител да получи покани, да даде писмени обяснения, да се запознае с заповеди и с материали от проверката.

На 02.02.2023 г. е изготвена новата обобщена справка, като въз основа на допълнителните показания, дадени от Е.М.(л.267) и Е.А.(л.266), както и с оглед отказа на М.А. от участие в процедурата, дисциплинарно разследващият орган е направил извод, че събраните доказателства сочат, че А. противоправно е получавал различни парични суми от И.В.– 200 до 500 лева, неколкократно и системно в последните пет години, с което виновно е нарушил т.15, 19, 20, 42 и 45 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за което се предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.

На 16.02.2023 г. на жалбоподателя е изпратена покана (л.272) за запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, която също не е била връчена. На 06.03.2023 г. е изпратена втора покана (л.313) за запознаване с материалите по дисциплинарното производство и даване на писмени обяснения и възражения до министъра на вътрешните работи. За отказа на жалбоподателя да получи поканите и да даде писмени обяснения са съставени протоколи от 09.03.2023 г. (310-311) и 20.03.2023 г. (л.318). На 04.04.2023 г. жалбоподателят се е явил пред дисциплинарно разследващия орган и е получил копия от материалите с цел осъществяване на правото му защита (протокол – л.319).

На 15.06.2023 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед № 8121К-5517 – предмет на настоящото съдебно производство.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства не са нови, тъй като са част от дисциплинарната преписка. Преназначаването на жалбоподателя на изпълнителска длъжност в РУ Сливен (заповед – л.339) е безспорен факт за страните, който е взет предвид от министъра в хода на дисциплинарното производство и с оглед на който факт е издадена нарочна заповед за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Безспорен факт е също преназначаването на В.

Костадинов за директор на ОДМВР Пловдив, който факт е без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от министъра на вътрешните работи.

В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели за установяване на обстоятелствата, при които е протекъл разговора със свидетеля И.В.в хода на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя А., чиито показания в тази насока съдът кредитира, но намира, че чрез тези показания не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспорената заповед.

На първо място, следва да се отбележи, че в показанията на двамата свидетели няма противоречие.

Свидетелите не установяват по отношение на И.В.да е упражнено психическо насилие чрез отправяне на заплахи, повишаване на тон или друго подобно поведение по време на разпита му. Действително И.В.не е писал собственоръчно обясненията, които е давал в хода на дисциплинарното производство, но това обстоятелство само по себе си не представлява нарушение на процедурата.

Свидетелят П.потвърди, че обясненията на Васев са били записани от комисар А., след което В. е прочел записаното и се е подписал. Т.е., от показанията на разпитаните свидетели не се доказа твърдението на жалбоподателя, че по отношение на свидетеля И.В.е упражнено психическо насилие, за да свидетелства против него.

На второ място, следва да се има предвид, че свидетелят Васев, както при снемането на сведения в дисциплинарното производство, така и при разпита в хода на настоящото съдебно производство, има право по аргумент от чл.166, ал.2 ГПК да откаже да свидетелства давал ли е пари на жалбоподателя, тъй като със своите отговори би причинил на себе си и на сестра си непосредствена вреда и наказателно преследване.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл.204, т.1 ЗМВР орган – министъра на вътрешните работи, който може да налага всички наказания по чл.197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности. Следователно министърът е компетентният орган, който може да издаде и оспорената заповед с оглед новата длъжност на жалбоподателя, считано 24.10.2022 г. – полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Надежда“, РУ Сливен при ОДМВР Сливен, която е изпълнителска длъжност.

В този смисъл не е налице твърдяното нарушение на чл.23, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, защото решението за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е взето не от директора на ОДМВР Пловдив, а от министъра.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма на мотивиран писмен акт. Събраните доказателства са приложени по делото и са част от дисциплинарната преписка по издаване на оспорената заповед, в достатъчна степен ясно и точно са възпроизведени в съдържанието на самата заповед, с тези доказателства жалбоподателят е имал възможност да се запознае и да направи възражения по тях, включително да ги оспори или да поиска събиране на други доказателства, от която възможност не се е възползвал. Общото и бланкетно изявление, че не е съгласен с предложеното наказание уволнение и че превратно са тълкувани сведенията, събрани от И. В., Е.А.и Е. М., липсата на проактивно поведение в хода на дисциплинарното производство е право на жалбоподателя, но той не може да черпи благоприятни за себе си последици от своя неправилен избор на поведение. В този смисъл съдът намира, че в оспорената заповед в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са посочени всички реквизити, които по определение заповедта на дисциплинарно наказание следва да съдържа съгласно чл.210, ал.1 ЗМВР, а възраженията в тази насока от страна на жалбоподателя са напълно неоснователни.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07c45048-7e68-4c15-b9ea-a5f83b904f71