Решение № 48 от 14.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Горна Оряховица, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120100799 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: ****, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 против М. М. А., ЕГН: **********, с адрес: с. П., общ.

Горна Оряховица, ул. ****.

Ищецът сочи, че с ответника се намират в облигационно правоотношение. Сочи се, че А. е клиент на дружеството с кл. № ****, във връзка продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. № ****, с адрес: с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****. Отношенията между ищеца и ответника били реглементирани чрез ОУ за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ ЕАД, прието на осн. чл. 98а от ЗЕ и одобрени от КЕВР.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ по договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ ЕАД, потребителят имал задължение да заплаща стойността на потребената ел. енергия в сроковете и начина, определен в ОУ. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи заплащане на ползваната ел. енергия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си.

Потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да било нужно изпращане на изрична покана за заплащане на дължимата сума.

На основание чл. 38 от ОУДПЕЕ на дружеството се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Ищецът сочи, че за събиране на вземане срещу ответника е било образувано ч.гр.д. № 2657/ 2023г. на РС Горна Оряховица и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

1

Дружеството твърди, че М. М. А. има неизплатени задължение в размер на 644.93лева за обект на потребление с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****.

Сумата включвала неплатени фактури за ел. енергия в размер на 627.31лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 24.07.2023г. до 23.10.2023г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 17.62лева, представляваща сбор от лихвата за всяка фактура от датата на падежа й до 30.11.2023г. Сочи се, че това са общо три броя фактури – Фактура № 0339278857/ 24.07.2023г. на стойност 308.09лева; Фактура № 0340442861/ 23.08.2023г. на стойност 270.62лева и Фактура № **********/ 23.10.2023г. на стойност 48.60лева. Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на дружеството е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответната страна му дължи сумите посочени в издадената Заповед № 1167/ 22.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2657/ 2023г. на ГОРС – сумата от 627.31лева главница консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 24.07.2023г. до 23.10.2023г., сумата от 17.62лева представляваща сбор от лихвата за всяка фактура от датата на падежа й до 30.11.2023г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда22.12.2023г. до изплащане на задължението. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски за водене на заповедното и исковото производства.

Ответникът М. М. А., ЕГН: **********, с адрес: с. П., общ. Горна Оряховица, ул. **** депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Х. Х. – Й., АК Велико Търново – особен представител.

Ответната страна счита иска за допустим , но неоснователен.

Претендира се, че между страните не е налице облигационно правоотношение, по което ищецът да е доставчик на ел. енергия, а А. потребител на такава са обект – недвижим имот с адрес: с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****. Поради това адв. Й. смята, че ответницата не е задължена да заплаща ел. енергията.

На следващо място се оспорва твърдението, че е потребена ел. енергията в количествата посочен в трите фактури, приложени с исковата молба.

Особеният представител смята, че е технически невъзможно претендираното количество ел. енергия да е преминало през електромера на недвижимия имот в посочения от ищеца период.

Оспорва се истинността на представените писмени доказателства – извлечения за фактури и плащания за период, справка за потребление, фактурите и извлечение от сметка към 30.11.2023г.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявения от ищеца иск.

Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба на юриск. Виолета Митева исковата претенция се поддържа. Иска се уважване на иска и присъждане на разноски. Представени са писмени доказателства.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Х. Х. – Й., АК Велико Търново, особен представител. Ответната страна поддържа писмения 2 отговор и претендира за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

По делото не се спори, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от ищеца по делото е образувано ч.гр.д. № 2657/ 2023г. В него „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: ****, гр. Варна е заявило, че М. М. А., ЕГН: **********, с адрес: с.

П., общ. Горна Оряховица, ул. **** дължи на дружеството сумата в размер на 627.31лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени в периода 24.07.2023г. до 23.10.2023г. за електроснабден обект с аб.

№ **** в с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****, с кл. № ****, както и мораторна лихва в размер на 17.62лева. Искането на дружеството е било уважено, като е издадена Заповед № 1167/ 22.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023г. до изплащането на главницата и разноските за водене на производството. Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в указания от заповедния съд срок е предявен настоящия иск.

От представените писмени доказателства се установява, че между „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: ****, гр. М. М. А., ЕГН: **********, с адрес: с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****, са налице облигационни правоотношения във връзка доставката и потреблението на ел. енергия на посочения адрес в с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****. По делото е представенa справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че чрез нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ..., том 14, рег. № **** от 02.09.2020г. ответницата М. А. е закупила от С.Г.П., М.П.И., М.Г.Х. и А.Д.Д. процесният недвижим имот в с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго – Про Продажби“ АД. Настоящият състав намира, че оспорването на особения представител на ответника на обстоятелството, че между страните не е налице облигационно правоотношение, не беше успешно. С посочената справка се установява, че А. е станала собственик на процесния електроснабден имот, като след датата на покупко – продажбата през 2020г. и до настоящия момент А. е собственик на имота. Това сочи, че М. М. се намира в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ е битов клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди и потребител на енергийни услуги, който купува енергия.

Неоснователни са и възраженията на ответната страна , че не са налице доказателства за това, че ел. енергията е доставена и ползвана от А. в посочения обект. На първо място ответната страна не твърди, че в обекта не е налице поставено средство за търговско измерване ( електромер), което да е отчело ползваната ел. енергия. Съдът не намира за основателни и 3 твърденията, че от представените писмени доказателства не се установявало количеството потребена енергия, както и това, че технически не било възможно претендираното количество ел. енергия да е преминало през СТИ.

Съгласно чл. 18а, ал. 2 от ОУДПЕЕ на дружеството издава ежемесечно фактури за ползваната електроенергия, като фактурата задължително съдържа клиентски номер на потребителя, количеството електрическа енергия за отчетния период, продължителност на периода, цената за снабдяване, цената за разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителна мрежа, акциза, дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), периода на следващото отчитане, както и срока за плащане. В представените от дружеството фактури се съдържат именно тези данни. Издадените фактури имат и нужните реквизити съгласно чл. 6 от Закона за счетоводството. От страна на ответника не е направено възражение, че счетоводството на дружеството е водено неправилно или непълно, което да сочи, че представените по делото фактури отразяват неверни данни за задължението на ответника.

Дружеството – ищец поиска и беше изготвена СТЕ. Вещото лице сочи в заключението си, че за отчитане на ползваната ел. енергия е монтирано СТИ – електромер с № 1127011703784705, Applied Meters тип AMS B1B , вписан в публичния регистър на БИМ за одобрение средства за измерване под № 1781, като процесното СТИ е метрологично годно до 2028г. Изрично е посочено, че количеството ел. енергия , отразено в справка за потребление ( претендираното количество потребена и незаплатена ел. енергия)към дата 15.03.2024г. е възможно да бъдат потребени в обекта на ответника за периода 11.06.2023г. до 10.10.2023г. Вещото лице сочи, че общото количество ел. енергия, която може да бъде потребена е 8280kWh. По трите фактури е ползвана ел. енергия от 2717kWh. Наред с това се установява, че ел. енергията е отразена при редовен отчет на обекта , собственост на А., измерена през посоченото СТИ. Издадените фактури сочат и правилно остойностяване на ползваната ел. енергия. Заключението на вещото лице е неоспорено от страните и прието по делото.

Както се посочи, в отношенията между дружеството и ответника се прилагат правилата на ЗЕ и ОУДПЕЕ, като на основание чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В тях изрично е упоменато, че за потребителя е налице задължение да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия ( чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ). За ползваната електрическа енергия дружеството е издало фактури, съгласно чл. 18а от ОУДПЕЕ, като не се твърди и не се сочат доказателства, че ответника е оспорил вписаните в тях данни по реда на чл. 20, ал. 6 от ОУДПЕЕ. Не са представени и доказателства ответникът да е заплатил процесните суми в срока по чл. 26 от ОУДПЕЕ, като за забавянето се дължи съответната мораторна лихва по чл. 38 от общите условия.

Следва да се отбележи, че при установените данни за това, че А. и дружеството са били в облигационни правоотношения по доставката и ползването на услугата, то е без значение кое лице фактически ползва имота, съотв. доставената там електроенергия.