Решение № 300 от 11.09.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. А., 11.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Т. Кабадаиева при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело № 20225310100139 по описа за 2022 година

Предявени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД.

ИВ. СТ. АТ. от гр А. ул „Х.Б.“ №22 моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена спрямо Кеш Кредит Мобайл ЕАД, със седалище и адрес на управление гр София район Илинден жк Света Троица ул „Зографски манастир“ № 15 нищожността на договор за паричен заем № 100109121 от 12.10.2018г към договор за кредитна линия № 3-1-9424-180286, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и да бъде прогласена спрямо Кредит Гаранция ЕООД, със седалище и адрес на управление гр София район Слатина бул „Манастирска“ № 41 ИМ , нищожността на договор за възлагане на поръчителство от 12.10.2018г като лишен от основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, потиворечащ на добрите нрави и не породил правни последици, както и на основание това че обезпечава нищожна кредитна сделка. Твърди че на 12.10.2018г е сключил с първия ответник договор за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който са му били предоставени заемни средства в размер на 2500лв със срок от 24 месеца, при фиксиран лихвен процент от 36% и ГПР 50%. В изпълнение чл 1 ал.2 от договора кредитополучателят се е съгласил в 5 дневен срок от одобрено искане за 1 усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение поръчителство от страна на две ФЛ, които следва да отговарят на посочени в договора условия, одобрено от кредитодателя дружество - поръчител или банкова ганранция. На същата дата след сключване на договора с първия ответник, ищецът е сключил с втория ответник договор за възлагане на поръчителство, по силата на който за оценяване и поемане задължението за поръчителство, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер на 2409,12лв, платими разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие мжду правата и задълженията на потребителя и доставчика на финасвоа услуга. Договорената лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и съгласно трайната съдебна практика е нищожна. Договорътза потребителски кредит е възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за последица изначална недействителност на кредитната сделка. Твърди на следващо място, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11 ал 1 т.11 от ЗПК, тъй като в договора за кредит не е разписан действителният размер на ГПР, а действително приложния е различен от посочения в договора. Уговореното вазнаграждение за фирмата - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. Поради невключването на възнаграждението в размера на ГПР той не съответства на действително прилагания от кредитора, което е заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. На кредитоискателя е предоставен СЕФ за кредит в размер на 2500лв, с посочен лихвен процет от 36% и ГПР 42,58% и общ размер на всички плащания в размер на 3542,88лв. Ето защо счита, че кредиторът не е представил вярна информация, поради което потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, което е довело до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Нищожен е и сключеният договор за възлагане на поръчителство от 12.10.2018г.

Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното провоотношение по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Преддоговорно задължение на кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя , а възлагаето на потребителя да 2 заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора е в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя. Сочи на последно място, че договорът за поръчителство е с аксесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действтелен главен дълг, а поради нищожност на кредитната сделка, не е породил действие е и сключения договор за учредяване на поръчителство. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни и моли да се отхвърлят. Не оспорва твърдението, че на 12.10.2018г между ищеца и първия ответник е сключен оговор за потребителски кредит тип кредитна линия със следните параметри – ГЛП 36%, ГПР 50% и главница в размер на 2500лв. Кредитът е усвоен на същата дата, като е следвало да бъде върнат на 24равни вноски, всяка в размер на 147,62лв. Плащанията по кредита са преустановени на 28.02.2019г, в резултат на което е отправена ПДИ към поръчителя, и задълженията са изплатени от последния на 31.10.2020г. Твърди, че не е опосредявал сключването на договор за възлагане напоръчителство. Оспорва като неоснователни твърденията за неизпълнимост на изискванията за обезпечение, тъй като посочените в договора критерии са съобразени с размера на усвоената сума.

Твърди на следващо място, че дружествата - ответници не са свързани лица , съответно не реализират приходи в рамките на дадена търговска група, поради което нямат интерес да извършват соченото от ищцовата страна заобикалянае на закона. Оспорва твърдението за нищожнст на договорения ГЛП, като твърди че ЗПК е специален спрямо общите норми, вкл разпоредбите на ЗЗД, нормата на чл.22 ЗПК е специална спрямо тази на чл. 26 ЗЗД, а в ЗПК изчерпателно са изроени основанията при които договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен. Оспорва твърдението за нарушение изискването на чл. 11 ал 1 т 9 от ЗПК, неоснователни счита и твърденията за неспазване на императивните изисвания на чл. 11 т 11 от ЗПК, тъй като условията за издължаване са посочени в договора. ГПР е разписан съгласно изисванията на ЗПК, законодателят не изисква в договора да бъде предоставен начина на изчисляване на ГПР, а само допусканията , които са използвани за неговото изчисляване. Оспорва твърденията за неправилно изчисляване на ГПР поради невключване на възнаграждението запоръчителство, като твърди че при 3 изчисляването на ГПР са взети предвид всички изискуеми в пар 1 т 1 от ДР на ЗПК разходи по кредита. Сключването на договора за възлагане на поръчителство е извършено след сключването на договора за кредит, поради което соченият разход за поръчителство не е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и не представлява общ разход по кредита. Оспорва и твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Твърди, че предоставения на ищеца СЕФ напълно отговаря на параметрите на договора. Оспорва и твърденията за неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и твърденията кредиторът да е изисквал от кредитополучателя да сключи договор с дружество поръчител. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Кредит Гаранция ЕАД оспорва твърденията в ИМ. Счита договор за възлагане на поръчителство от 12.10.2018г действителен и отговарящ на изискванията на ЗЗП и ЗЗД. Заявява , че между ищеца и втория ответник е сключено споразумение, по силата на което ищецът е възложил на юридическото лице срещу възнаграждение да се задължи солидарно по процесния кредит, като сключи договор за поръчителство, и в тази връзка на 27.10.2018г е сключен договор за поръчителство, по силата на който вторият ответник се е задължил да поръчителства по кредита на ищеца. В резултат на поетото по договора задължение вторият ответник е погасил изцяло задълженията ищеца по договора за кредит. Оспорва твърденията за нищожност на договора поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като заявява , че клаузите на договора за поръчителство не попадат в предвидените случаи на ал 2 от с з, а и с оглед изпълнение задължението от страна на поръчителя неправилни са изложените изводи, че потребитетелят не получава никаква престация срещу договореното възнаграждение. Не на последно място отбелязва, че същото не е заплатено.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

След подадено от ищеца искане 100109121, между него, в качеството на кредитополучател и Кеш Кредит Мобайл ЕАД – кредитор, е сключен договор за кредит тип кредитна линия от 12.10.2018г, по силата на който на кредотопулучателя е предоставен кредит в размер на 2500лв, при ГЛП от 36,00% и ГПР 50 %, платими на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 147,62лв, формирани от главница и лихва, съгласно погадителен план

4 неразделна част от договора за кредит. При сключване на договора, на кредитополучателя е предоставен СЕФ, в който е посочен за кредит в размер 2500лв ГЛП 36,00% и ГПР 42,58%, в Приложение № 1 като размер на вноската по кредит от 2500лв със срок от 24 месеца е посочена сумата от 147,62лв/л.17 -20вкл/ , а като общо дължима сума по кредита -3542,88лв.

Страните са договорили задължението на кредитополучателя да осигури поръчителство от две ФЛ наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ за всеки в размер на 1500лв, или банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от кредитателя дружество. На същата дата между Кредит гаранция ЕООД, в качесвото на поръчител и ищеца - клиент, е сключен договор за поръчителство, с предмет -поето от поръчителя заължение за отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип кредитна линия от 12.10.2018г., при възнаграждение на поръчителя, съгласно погасителен план неразделна част от договора 2409,12лв, платимо на 24 вноски по 100,38лв всяка.

Представя се от първия ответник справка от системата на Кеш Кредит Мобайл ЕАД за получени плащания по договор за кредит от 12.10.2018г, в която са отразени сумата от 222,75лв главница и 220,11лв лихва заплатени от ищеца, както и сумата от 2277,25лв главница и 822,77лв лихва, заплатени от втория ответник. На 31.10.2020г между Кеш Кредит Мобайл ЕАД гр София и Кредит гаранция ЕООД е сключено споразумение, по силата но което Кредит гаранция ЕООД поръчителства и отговаря за изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит от 12.10.2018г, между първия ответник и ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулирания петитум следва да се направи извод, че са предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1,2 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и договор за възлагане на поръчителство от 12.10.2018г. С оглед твърденията е налице интерес от предявяване на исковете.

Разгледани по същество. Не е спорно по делото обстоятелството, че на 12.10.2018г между ищеца, в качеството на кредитополучател и първия ответник – кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 2500лв, при договорен ГЛП от 5

36,00% и ГПР 50,00%, както и че договорът е обезпечен от дружество поръчител Кредит гаранция ЕООД срещу възнаграждение в размер на 2409,12лв, платимо на 24 вноски.

Не се спори и по отношение обстоятелството, че първият ответник е изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Ищецът е потребител на финансова услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК. Твърди се от ищеца, че с договорения годишен лихвен процент се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Съгласно трайната съдебна практика, максималният размер на лихвата /възнаградителна или такава за забава/ следва да е ограничен, а уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. В настоящия случай се касае за обезпечен кредит, поради което възнаградителната лихва не следва да надхвърля двукратния размер на законната, а договорената от 36,00% я надхвърля повече от три пъти.