Решение № 76 от 26.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Д. Симидчиев

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300600874 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д.М. в качеството му на защитник на подсъдимия Р.А., против присъда от 25.02.2021г. по НОХД № 6849/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.

С присъдата първата инстанция е признала подсъдимия Р. В. А. , ЕГН ********** за ВИНОВЕН затова, че на 29.04.2020 год. в село Йоаким Груево, обл.

Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно: малолетната П.В.К. с ЕГН ***, родена на **** в гр. П., поради което и на основание чл. 149, ал. 1 вр. чл.54 от НК, го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното на подсъдимия Р. В. А. наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал от 1 така наложеното на подсъдимия Р. В. А. наказание ДВЕ ГОДИНИ

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 29.04.2020г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което се иска отмяната му и постановяване на нова присъда, с която подс. А. да се признае на НЕВИНЕН и бъде ОПРАВДАН.

Алтернативно се моли от съда да измени обжалвания съдебен акт и поради подробно изложени мотиви наложеното от първата инстанция наказание да се намали до минималния размер от една година и да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.

В разпоредително заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други писмени и веществени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Пловдивска окръжна прокуратура предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована и отбелязва, че актът не страда от пороците посочени от защитата.

Защитникът на подсъдимия - адв. М. пледира за това, депозираната жалба да бъде уважена.

Подсъдимият подкрепя заявеното от адвоката си.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт поради следните съображения:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на 2 правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. В. А. е роден на *** в гр. П., живущ в с. Й.Г., обл.

Пловдив, българин, български гражданин, без образование, неженен, неработещ, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

Свидетелката М.В.В. живеела на съпружески начала с В.К. в къща в с.

Й.Г., обл. Пловдив на ул. „*** №** Същите имали четири деца – свидетелят Г.К. – 12 г., В.К. – 10г., П.В.К. – 8г. и Й.К. – 3г. П.К. била родена на ***. и към 29.04.2020г. била на ** години

На 29.04.2020г. свидетелката М.К. и В.К. рано сутринта излезли за работа. Децата им –Г.К., П.К. и Й.К. останали в дома им, а В.К. била на гости при баба си в гр. С.. М.К. заръчала на най-голямото дете –Г.К. да нагледа сестра си и брат си и при нужда да търси съдействие от чичо си – Н.К., който живеел в друга къща в общия им двор. Около 09:00ч. свид. Г.К. отишъл в къщата на чичо си – Н.К., като оставил сами П.К. и по-малкият си брат Й. в къщата. П.К. закусила и седнала на дивана в стаята с Й.К..

В един момент в къщата се появил подсъдимият Р.А. /“***“/, който бил роднина на В.К.. Същият седнал на дивана до П.К., която била облечена с анцуг, завил се с нейното одеяло и започнали да гледат телевизия. Р.А. поискал П.К. да си свали долнището на анцуга, като я предупредил изрично да не казва на никого за това. П.К. отказала да си свали долнището на анцуга.

Въпреки отказа й, подс. А. настоял К. да си надигне дупето и да си събуе долнището на анцуга. След повторен отказ А. успял да събуе долнището на анцуга, късите панталонки и бельото на К. и същата останала гола от кръста надолу и с гръб към подсъдимия. А. не съблякъл своите дрехи, но започнал да докосва и да опипва П.К. по срамните устни и по седалищните й части.

В този момент Й.К. излязъл от стаята и отишъл да потърси брат си – свид. Г.К., който бил в съседната къща при чичо си. След като разбрал, че подс. А. е заедно със сестра му в дома им, Г.К. веднага се върнал и когато влязъл в стаята заварил сестра си П.К. и подс. Р.А. завити под едно одеяло на дивана. Като видял Г.К., подсъдимият отметнал одеялото и веднага станал от дивана. Свид. Г.К. видял в този момент, че сестра му П.К. била със свалени панталони и долни гащи и седалищните й части се виждали голи.

След като станал от дивана А. попитал Г.К. дали същият има перо за въдица. Свид. Касянов отговорил, че няма, при което А. си тръгнал. Г.К.

3 попитал сестра си П. дали подсъдимият й е направил нещо, при която тя отговорила, че само й свалил гащите и я опипвал по дупето.

Около 17:30ч. се прибрали от работа свид. М.В. и В.К.. Свид. Г.К. разказал на родителите си за случилото се през деня, при което родителите му много се ядосали. П.К. споделила на майка си, че подс. Р.А. я е пипал и „отпред“. Свид. М.В. и В.К. излезли да търсят подс. А., но не го открили.

Същите сигнализирали на ЕЕН 112 и на адреса се отзовали полицейски служители. В последствие било образувано и настоящото досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на П.К.. Съгласно заключението на вещото лице при прегледа на П. К. се установили: две кръвонасядания по лявата гръбна половина, върху лявата лопатка и едно кръвонасядане по дясната седалищна област, както и кръвонасядане по лявата голяма срамна устна.

Вещото лице е установило, че не се установяват следи от извършено полово сношение или въвеждане на части от пръсти във влагалището на К..

Съгласно заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, подсъдимият Р.А. не страда от психично заболяване и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно заключението на изготвената комплексна съдебно– психиатрична и съдебно–психологична експертиза, П.К. е психично здрава и не се води на психиатричен учет. Вещите лица са посочили, че П.К. не може да участва в наказателното производство като свидетел и да дава достоверни показания.

Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, при което е извел посочената в мотивите фактическа обстановка, която не се различава от приетата от настоящия състав.

Задълбочено и професионално са обсъдени показанията на свидетелите М.В.В. и Гаврил Веселинов Касянов, като настоящата инстанция е напълно солидарна с извода за пълното им кредитиране, т.к. изложеното от тях е в синхрон с приложените по делото писмени доказателства – заключения на съдебномедицинска експертиза, комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието.

Въззивният съд също констатира, че те описват подробно обстоятелствата преди, по време и след случая, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали очевидци и несъмнено е установено 4 това, че в посочения момент подсъдимият и К. са се намирали на леглото в стаята, завити под едно и също одеяло. Точно са анализирани показанията на свид. К. относно това, какво й е споделила дъщеря й П. - в тази насока действията на подс. А. по сваляне на бельото на детето, опипването й с цел да се удовлетвори полово желание без съвкупление.

Законосъобразно първата инстанция е възприела и дала вяра на депозираните заключения на съдебномедицинска експертиза, комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, като счита същите за безпристрастни, обективни, компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит и с оглед материалите по делото.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, ПРС е направил обоснован извод, че с деянието си подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149 ал.1 от НК, тъй като на 29.04.2020г. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно: малолетната П.В.К. с ЕГН ***, родена на **** в гр. П..

От обективна страна правилен е анализът, че при престъплението по чл. 149, ал. 1 НК изпълнителното деяние включва два акта: извършване на действие, способно да възбуди и/или да удовлетвори полово желание, като не е необходимо преодоляване на волята на пострадалата, било то чрез използване на принуда (под формата на сила и/или заплаха), било чрез използване на безпомощното й състояние или чрез привеждането й в такова състояние. Доказано в настоящия случай е, че блудствените действия на подсъдимия са реализирани в условията на едно продължаващо престъпно състояние, създадено с пристигането на подсъдимия в дома на К. настаняването му на леглото, заедно с детето П. и сваляне на бельото на последната. В създаването на това състояние А. е имал водещо участие, като именно той е осигурил присъствието си на леглото едновременно с пострадалата, спрямо която в последствие упражнил и блудствени действия, извършени посредством опипването на задните части и срамните й устни.

Фактът на предприетите от подсъдимия действия на полова близост с П.К., в съчетание с ниската й възраст, предопределяща невъзможността й да се защити от действията на А., оказали силен психологически натиск върху 5 пострадалата, провокирайки у нея страх и притеснение. Именно под влиянието на тези фактори тя е изпаднала в състояние на уплаха, блокираща способността й за запазване на самообладание. Въпреки това пострадалата е успяла да се опита да окаже съпротива на действията на А., като е отказала сама да свали бельото си. Тази реакция на К. е правела очевидно съдържанието на волята й, като няма причина да се счита, че тази очевидност е била извън субективните възможности на А. за възприемане и осмисляне. Т. е. той е имал достатъчно ясна и точна представа, че действа против волята на пострадалата. Още повече, че същият е близък роднина на бащата на детето и е извън всякакво съмнение, че е бил съвсем на ясно на каква възраст е П., а именно, че не е навършила пълнолетие.

Описаните подробно и задълбочено от първата инстанция и възприети от въззивния съд факти по обвинението недвусмислено сочат, че намерението за извършване на сексуално посегателство е било в съзнанието на този подсъдим още в процеса на пристигането му в дома на К. и настаняването му на леглото, заедно с пострадалата.