Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2510 от 21.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7315/2022
Вид
Решение № 2510
Подписан
21.09.2022
В сила
21.09.2022
Състав
Свилен Станчев, Албена Ботева, Невена Чеуз

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2510 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело № 20221100507315 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 437 от ГПК.

Образувано е по жалба на „M.“ EOOД гр. София срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по ИД № 2167910400219 на ЧСИ Т.А. В. рег. № 791, район на действие СГС. Отказът е постановен с разпореждане от 04.04.2022 г. (ИД л. 84). Жалбоподателят, който е длъжник по изпълнението, излага доводи за неправилност на постановения отказ, с твърдение за изтекъл двугодишен срок по чл.433 ал. 1 т. 8 ГПК, в който не са били извършвани изпълнителни действия.

Взискателят по делото ТД на НАП София не взема становище по жалбата.

Съдебният изпълнител в мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК обосновава липса на основанието на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 13.04.2016 г. на основание изпълнителен лист от 09.09.2015 г. по адм. дело № 8282/2011 г. на АССГ, с предмет на изпълнение сумата от 8523,68 лева – разноски в административното производство, взискател ЦУ на НАП и длъжник „М.“ ЕООД. С образуването на изпълнителното дело взискателят е направил искане за налагане на запор върху МПС и запор върху банкови сметки на длъжника. Запор върху банкови сметки на длъжника е наложен с 1 разпореждане на съдебния изпълнител на 13.04.2016 г. Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника на 21.04.2016 г.

(ИД л. 34), връчена по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК, и 22 бр. запорни съобщения до търговски банки на същата дата. Според писма от „У.К. Б. АД (л. 55) и „С. ж. Е.“ АД (л. 68)лицето има открити банкови сметки в тези банки, по които няма наличност и са наложени запори по дружи производства. С молба вх. № 1632 от 26.02.2018 г. (л. 71) представител на взискателя е поискал изготвяне на справка от НОИ информация за трудово правоотношение (каквото не е възможно да има, тъй като длъжникът е юридическо лице) и справки от регистъра на БНБ за банкови сметки. Отново е направено искане за налагане на запор върпху банкови сметки и други вземания на длъжника. Съдебният изпълнител е изпратил ново запорно съобщение до „П.и.б.“ АД. Искания със същото съдържание взискателят е направил с молба вх. № 172 от 08.01.2020 г. и молба с вх. № 6955 от 22.12.2021 г. По последното искане съдебният изпълнител е разпоредил изискване на справка за банковите сметки на длъжника и делото на доклад за насрочване опис на движими вещи.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че е настъпило основанието на чл.433 ал. 1 т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. По същество, изпълнителни действия са поискани в подаването на молба за образуване на изпълнителното дело – запор върху банкови сметки и МПС, и са разпоредени от съдебния изпълнител с образуването на делото – запор върху банкови сметки. С последващите молби представителите на взискателя по същество са направили неколкократно искания за същите изпълнителни действия, които вече са били извършени от съдебния изпълнител. Искания с такова съдържание не са годни да прекъснат преклузивния срок по чл .433 ал. 1 т. 8 ГПК. С разпореждане от 22.12.2021 г.

(л. 79) съдебният изпълнител е разпоредил делото на доклад за насрочване на опис на движимо имущество на длъжника. Това разпореждане не е извършване на изпълнително действие по смисъла на глaва XL и глави XLII – XLV от ГПК, поради което с него също не се прекъсва срокът по чл .433 ал. 1 т. 8 ГПК. Поради това съдът приема, че към датата на искането на длъжника – 31.03.2022 г., е била налице предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Вместо това съдът следва да постанови прекратяването на изпълнителното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя разпореждане от 04.04.2022 г. за отказ да бъде прекратено изпълнително дело № 2167910400219 на ЧСИ Т.А. В. рег. № 791, район на действие СГС и вместо него постановява:

Прекратява производството по изпълнително дело № 2167910400219 на ЧСИ Т.А. В. рег. № 791, район на действие СГС, образувано по 2 изпълнителен лист от 09.09.2015 г. по адм. дело № 8282/2011 г. на АССГ, с предмет на изпълнение сумата от 8523,68 лева – разноски в административното производство, взискател ЦУ на НАП и длъжник „М.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжлаване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3