Решение № 2123 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2123 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100510133 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 3.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 51992/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н. С. В. /ЕГН **********/ дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 937.34 лв.- главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 36, находящ се в гр. София, ул.“*******, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 58.49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 5.05.2021 г. до изплащането им, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 25429/ 2021 г. на СРС, 25 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за разликата над сумата 1937.34 лв. до пълния предявен размер от 3 141.76 лв., относно лихвите за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/ върху сумата за цена на доставена ТЕ- за сумата 358.52 лв.

/изцяло/, претендирана за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2021 г., и относно лихвите за забава върху сумата за дялово разпределение- за сумата 10.55 лв. /изцяло/, претендирана за периода от 01.07.2018 г. до 19.04.2021 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК 1 ответникът Н. С. В. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 57.88 лв. /29.92 лв. + 27.96 лв./- разноски за заповедното производство- ч.гр. дело № 25429/ 2021 г. на СРС, 25 състав, и сумата 361.57 лв.- разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от Н. С. В. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените сумиглавници /стойност на топлинна енергия и такса за дялово разпределение/, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис" ЕООД- гр. София не изразява становище по жалбата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД /установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД не са предмет на въззивното производство/.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- до посочените по- горе размери, на предявените от „Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно обстоятелството, че през исковия период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия, основано на притежавано от ответника Н. В. право на собственост върху процесния 2 топлоснабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/, придаващо му качеството потребител на топлинна енергия по силата на закона.

Така установеното наличие на облигационно договорно право-отношение между ищеца и ответника през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за процесния имот суми, дялови разпределения и документи за главен отчет /подписани от потребител/, като са приети в първоинстанционното производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в имота на ответника топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в процесния имот има два радиатора с действащи уреди за дялово разпределение, като за абоната е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ по данни от редовни отчети на 1 бр. водомер, а също и че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топло-снабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция на 16.07.2015 г. /протокол за демонтаж на топломерл.78 от делото на СРС/, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434- 2001 на 20.07.2017 г. /протокол за метрологична проверка на топломер- л.79 от делото/ и на 26.10.2021 г. /протокол за метрологична проверка- л.80 от делото/. В о.с.з. при изслушване на заключението експертът е посочил, че от 2017 г. до 2021 г. не е имало проверка на метрологичната годност на топломера, като от топло- района, откъдето получил документи за изготвяне на заключението, обяснили, че през 2019 г. проверка на топломера не била извършена, тъй като нямало договор за проверка на същите. Въпреки това според вещото лице топломерът, макар да не е преминал метрологична проверка, бил изправен, тъй като в отчетите нямало данни за ремонтни дейности върху същия и данни за неговата неизправност.

3

Съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на ответника да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. За сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, дяловото разпределение и отчитането на индивидуалните топлоразпределителни уреди е било възложено за процесния период на третото лице- помагач по делото „Техем Сървисис" ЕООД, от което са съставени съответни отчетни документи, взети предвид от експертите при извършване на съдебните експертизи по делото. В първоинстанционното производство ответникът не е ангажирал доказателства да е налице неправилно отчитане на доставената в процесния имот топлинна енергия от фирмата, осъществяваща услугата топлинно счетоводство. Относно отчета на показанията на общия топломер в абонатната станция /АС/ следва да се има предвид, че количеството топлинна енергия за технологични разходи в АС представлява разликата от количеството топлинна енергия, измерена при производителя, и количеството топлинна енергия, измерена при потребителя, като тези технологични разходи са за сметка на топло-преносното дружество. В случая, видно от таблицата на стр.5 от експертното заключение на съдебно- техническата експертиза, топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за общи части за имота на ответника не са начислявани, като изравнителният резултат за периода м.05.2019 г.- м.04.2020 г. е сума за връщане на абоната /487.98 лв./.

Следва да се отбележи в тази връзка, че представените по делото фактури и съобщения към фактури на името на ответника нямат сочената от същия доказателствена стойност, като изводите за частична основателност на исковете се основават на представените от топлинния счетоводител документи за реален отчет на уредите /подписани от потребител/ и заключението на вещото лице по съдебно- техническата 4 експертиза, възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, а не на сочените счетоводни документи.

Направеното от ответника възражение, че за част от процесния период монтираният общ топломер в сградата е бил с изтекъл срок на метрологичен контрол е прието за основателно от първоинстанционния съд и това е довело до намаляване размера на дължимата за потребената в процесния имот топлинна енергия сума, като е отречена дължимостта на начислената за периода м.08.2019 г.- м.04.2020 г. стойност на доставена в имота топлинна енергия. Прието е, че монтираният на процесния адрес топломер, представляващ собственост на доставчика на топлинна енергия /& 1, т.58 от ДР на ЗЕ/, не е бил годно техническо средство за измерване по смисъла на чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и относимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/ 30.09.2015 г. и № А-616/ 11.09.2018 г., според които периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години, поради което и задължение за заплащането на топлинна енергия от ответника за този период не е възникнало.

За останалата част от процесния период- от м.05.2018 г. до м.07.2019 г., за която е прието, че СТИ е било годно и е преминало метрологична проверка, е призната за дължима сумата 1 937.34 лв. /1 817.74 лв. + 119.60 лв./, като е съобразен и изравнителният резултат за периода. Тъй като доставката на топлинна енергия в процесния имот за този период е установена въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. документите за главен отчет, подписани от потребител, няма основание за друго намаление на дължимата сума за доставена в имота на ответника топлинна енергия.

Неоснователен е и доводът на въззивника за липсата на доказателства за публикуване на утвърдените от КЕВР цени на топлинната енергия за процесния период. Тъй като топлинната енергия е с нормативно установени цени, определени със съответни ПМС и решения на ДКЕВР, доказване на публикуването им не е в доказателствена тежест на ищеца по делото. Независимо от това, следва да се отбележи, че съгласно чл.49 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /приложима през прецесния период до м.03.2020 г./, количеството топлинна енергия се измерва в приетата в системата SI единица Джаул /J/; за търговски плащания се използва единицата Ватчас /Wh/ и кратните й. В приетите от ДКЕВР решения за утвърждаване цената на топлинна същата е посочена в мегават/час. Тъй като потребяваната от потребителите топлинна енергия за битови нужди е в малки количества, неприложимо е отчитането на енергия в мегават/часа, поради което и потребеното количество се изчислява в киловат/час. 1 мегават/час е равен на 1 000 киловат/часа, което се отразява и върху съответната сума за топлинна енергия за 1 киловат/час. По този начин от ищеца се запазва утвърдената от ДКЕВР цена на 5 топлинна енергия за 1 мегават/час и в същото време се отговаря на по- малките потребности, които имат потребителите на топлинна енергия за битови нужди, като посоченото трансформиране не води до неправомерно завишаване цената на топлинната енергия и съответно- до нарушение на чл.24 ЗБНБ. Законът не забранява паричните величини, използвани за пресмятане на дадена стойност, да бъдат означавани с повече от два знака след десетичната запетая, поради което и това е допустимо /затова именно и валутните курсове на свободния пазар, вкл. обявените от самата БНБ, се обявяват по този начин/. Не е допустимо единствено реалното заплащане на остойностените по този начин парични задължения да бъде извършвано чрез парични единици, различни от официалната валута- лева, разделен на 100 стотинки, което по необходимост предполага крайното парично задължение да бъде закръглявано с точност до втория знак след десетичната запетая.