Решение № 3131 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3131 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100513129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13254/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 36282/21 г. по описа на СРС, 47 състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от „Евротур – ТТ“ ООД срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл.

109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови трайното прекъсване на водоснабдяването в собствените на ищеца пет броя дървени бараки, находящи се на адрес: гр. София, ул. „********* /нов адрес: гр. София, ул. „*********/, извършено на 28.08.2020 г. при връзката на изграденото сградно водопроводно отклонение с водна камера с местоположение гр. София, ул. „Добротич“ – югоизточно от УПИ – VIII, кв. 36, по плана на гр. София, местност „НПЗ – Средец“, район „Красно село“, като възстанови водоподаването до обектите чрез описаното сградно водопроводно отклонение. С решението „Евротур – ТТ“ ООД е осъдено да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 450,00 лв., представляваща сторени в хода на производството разноски.

Подадена е въззивна жалба от „Евротур – ТТ“ ООД срещу решение № 1

13254/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 36282/21 г. по описа на СРС, 47 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Поддържа, че действията на В и К оператора, накърняващи правото на достъп до вода за питейно – битови цели, нарушават разпоредбите на чл. 29 от Конституцията, чл. 2а и чл. 48 от Закона за водите, чл. 1, чл. 3 и чл. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4/04 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и Общите условия за предоставяне на

В и К услуги на потребителите от В и К оператор

„Софийска вода“ АД. Посочва, че действията на ответното дружество, съставляващи прекъсване на водоснабдяването чрез процесното СВО на ищцовите постройки, явяващи се изключителна собственост на ищеца, имат за правен ефект неоснователно накърняване на правото му на собственост и на свързаните с него вещни сервитути, а оттук и ограничаване на възможностите да се ползва от тях в пълен обем. Твърди, че като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд вместо да уважи иска, го е отхвърлил, като е приел, че предприетите от ответника действия не били неправомерни, тъй като в полза на ищцовото дружество не е имало учредено по реда на чл. 112 от Закона за водите /ЗВ/ право на водопрекарване върху чужд имот. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е дал указания на ищеца, че следва да ангажира доказателства относно наличието в патримониума на ищеца на вещноправен сервитут на водопрекарване.

Посочва, че съгласно чл. 103, ал. 2 ЗВ сервитутното право на водопрекарване може да възникне по силата на административен акт или от правна сделка, като съгласно чл. 103, ал. 3 ЗВ поземлен сервитут, свързан с водните обекти, може да бъде придобит по давност след непрекъснато упражняване за период по – дълъг от 10 години. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че в случая е без правно значение обстоятелството, че водоподаването за ищцовите бараки е било фактически осъществявано през продължителен период от време, е неправилен. Поддържа, че в случая този период от време, който продължава от изграждането на процесното СВО през 2004 г. до прекъсването му през 2020 г., надхвърля изискуемия 10 – годишен давностен срок. Твърди, че през този период ищецът е упражнявал явно, непрекъснато и необезпокоявано давностно владение върху изграденото от него СВО и го е 2 ползвал по предназначение. Счита, че чрез процесното СВО, изпълнено по предписание, със знанието и съгласието на ответника и с указано от последния линейно трасе, ищецът е придобил по давност поземлен сервитут на водопрекарване върху общински поземлен имот, върху който са построени собствените му бараки, на основание чл. 103, ал. 3 ЗВ, вр. чл. 193, ал. 1 ЗУТ.

Посочва, че за да се уважи искът по чл. 109 ЗС, следва да се установи извършването на определени неправомерни действия или посегателства върху вещта или вещното право на ищеца. Твърди, че по делото са установени конкретни действия на ответника по неправомерно прекъсване на водоснабдяването за процесните обекти, осъществено чрез процесното СВО.

Вследствие на действията на ответното дружество, ищецът макар да не е бил лишен от продължилото повече от 10 години явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху изграденото от него СВО, практически е бил поставен в невъзможност да получава питейна вода за битови нужди от същото това СВО, което по – рано ответникът е предписал. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Софийска вода“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника и като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищецът „Евротур – ТТ“ ООД твърди, че на 12.09.2014 г. е закупил 5 бр. дървени бараки, находящи се на адрес: гр. София, ул. „*********, като същите били разположени върху терен, съставляващ част от УПИ – VIII, кв. 36, и част от УПИ – II, кв. 11, по плана на гр. София, местност „НПЗ – Средец“, район „Красно село“, като теренът бил общинска собственост. Сочи, че към момента на закупуването им бараките били водоснабдени, но поради липса на абонатен номер ползваните В и К услуги не били заплащани. На 15.07.2004 г. между страните бил подписан двустранен протокол № 01/С – 3, съгласно който било определено ищцовото дружество да заплаща ползваните услуги „на база“, като дружеството получило и клиентски № 5062547. Посочва, че ответното дружество е издало на ищцовото дружество служебна бележка № 162 – 3

С7/16.07.2004 г. с указания бараките да бъдат водоснабдени чрез изграждането на ново СВО за присъединяване към В и К мрежата, преминаваща по ул.

„Иван Иванов“. Твърди, че за тази цел ищцовото дружество сключило договор с „Виконс“ ООД, което изградило СВО и поставило контролен номер, като по този начин петте бараки били присъединени към В и К мрежата. Монтираният водомер бил редовно отчитан от инкасатор на ответника, но не бил пломбиран въпреки отправените искания от ищеца, нито бил монтиран индивидуален водомер. На 28.08.2020 г. служители на ответното дружество прекъснали водоподаването до процесните бараки, осъществявано чрез изграденото СВО.

Твърди, че по този начин ответното дружество накърнило свободното упражняване на правото на собственост върху същите и ползването му в пълен обем. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, състоящи се в трайно прекъсване на водоснабдяването в собствените на ищеца пет броя дървени бараки, находящи се на адрес: гр. София, ул. „********* /нов адрес: гр. София, ул. „*********/, извършено на 28.08.2020 г. при връзката на изграденото сградно водопроводно отклонение с водна камера с местоположение гр.

София, ул. „Добротич“ – югоизточно от УПИ – VIII, кв. 36, по плана на гр.

София, местност „НПЗ – Средец“, район „Красно село“, както и да възстанови водоподаването до обектите чрез описаното сградно водопроводно отклонение. Претендира разноски.

Ответникът – „Софийска вода“ АД оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че присъединяването на процесните бараки към уличната водопроводна мрежа е било незаконосъобразно, тъй като ищецът нямал право да иска присъединяване, респ. възстановяване на водоподаването, тъй като не притежавал качеството „възложител“ по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Сочи, че процесните бараки представлявали временни преместваеми обекти по см. на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, които се свързали с мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура само с временни връзки. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че на 06.06.2005 г. е взело решение за изграждане на процесното ново СВО, като сочи, че със служебна бележка ответното дружество е изразило съгласие ищцовото дружество да ползва съществуващото към момента на издаване на бележката старо /заварено/ водопроводно отклонение, а не – да изгражда ново такова. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски

4

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че на 28.08.2020 г. служители на ответното дружество са прекъснали водоснабдяването към процесните 5 бр. бараки при връзката на новоизграденото от ищеца СВО.

От договор за продажба от 12.09.1994 г. се установява, че между „Монтажи“ ЕАД и „Евротур – ТТ“ ООД е сключен договор за продажба, по силата на който ищецът е закупил бараки, находящи се на ул. „*********, с прилежащите модулни комуникации, ел. захранвания, телефони и огради в състоянието, в което се намират в деня на подписване на договора.

От договор за продажба от 06.06.1997 г. се установява, че между „Монтажи“ ЕАД и „Евротур – ТТ“ ООД е сключен втори договор, по силата на който първото дружество е продало на второто дружество временно изградени постройки като материали, находящи се в кв. „Земляне“, гр. София.

От Акт № 540/02.02.2000 г. за частна общинска собственост е видно, че като частна общинска собственост е актувана част от имот без планоснимачен номер по действащия регулационен план на м. „НПЗ Средец“, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 467/28.09.1987 г. в част от П. VIII, за РСПП Кирковски район, кв. 36, улица и част от П. II за озеленяване и инженерни колектори, кв. 11, с площ по графични данни от около 8500 кв. м.

От протокол № Н 01 /С – 3/ от 15.07.2004 г. е видно, че комисия в състав от представители на страните е констатирала, че в периода от 15.07.2003 г. до 15.07.2004 г. ищцовото дружество следва да заплати сумата от 144,12 лв., представляваща стойността на 144 куб. м. вода за периода, или 12 куб. м. за месец, потребена в обект, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ул.

„*********, зад р. Владайска.

С писмо с изх. № О/Ж – 3287/18.11.2004 г. от ответното дружество до ищцовото дружество във връзка с подадена молба с вх. № ТУ – 5361/31.08.2004 г. за издаване на изходни данни за проектиране на СВО за обект – бараки, находящи се в гр. София, район „Красна поляна“, ул.

„*********, е изразено становище, че не може да се изгради второ сградно водопроводно отклонение поради липса на данни относно титуляра на правото на собственост и за границите на имота, за който следва да се издадат изходните данни. С писмото ответното дружество е уведомило ищцовото дружество, че на съществуващото отклонение ще бъде монтиран 5 измервателен уред, по който ще се отчита подаденото количество вода към горепосочения имот и ще се регистрират като клиенти на дружеството всички ползватели.

От представения като доказателство по делото контролен лист № ЕНВ 0014340 03/25.11.2004 г. се установява, че представители на ответното дружество са посетили адреса, на който се намират собствените на ищеца бараки, като в присъствието на представител на ищеца са извършили проверка и са установили, че със сградно водопроводно отклонение, описано в протокола, се захранват сградите на „Евротур – ТТ“ ООД и четири бараки, в които живеят неясен брой семейства, които нямат договор за наем със собственика на бараките. В контролния лист е посочено, че в СВО няма монтиран водомер, като „Евротур – ТТ“ ООД заплаща „на база“ стойността на потребената в имота вода, а настанените в имота семейства не заплащат нищо.

Констатиран е голям теч във вътрешноплощадковата мрежа на имота.

От писмо с изх. № О/Ж – 3298/04.01.2005 г. от ответното дружество до ищцовото дружество се установява, че ответното дружество е уведомило ищцовото дружество, че до 07.01.2005 г. на отклонението, водоснабдяващо целия имот, в съществуващата водомерна шахта ще бъде монтиран измервателен уред, с който ще се отчита потребеното количество вода във всички бараки, собственост на ищеца. Посочено е, че тъй като ищецът е собственик на бараките, находящи се на ул. „Костенец“ № 2, клиентският номер за всички тях ще бъде на негово име, както и че при представяне на актуална скица за границите на имота и данни относно титуляра на правото на собственост, ответното дружество било могло да издаде изходни данни за проектиране на ново сградно водопроводно отклонение.