Решение № 664 от 01.03.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9362/2023
- Вид
- Решение № 664
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 и 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 и 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 11 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 7, изр. последно · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 664 гр. Варна, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110109362 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от С. М. М., Д. И. Ч., Й. Н. Н. и К. М. В., против Заповед № РД-23-******/*****2023 г. на Областния управител на Област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на част от селищно образувание „Могилите“ /местност Могилата/, кадастрален район 142, в землището на с. Осеново, община Аксаково, област Варна. Жалбата касае новообразуваните имоти с №№ ***************, представляващи част от ПИ 623 по плана на старите имотни граници, както и ПИ 608 по плана на старите имотни граници.
В жалбата се посочва, че атакуваната заповед е нищожна поради противоречие с материалния закон, като същата е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че издаденият индивидуален административен акт не отговаря на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 АПК. При издаването му са нарушени разпоредбите на чл. 27, ал. 2, чл.
35 и 36 АПК. Процесната заповед е немотивирана. В условията на евентуалност се оспорва заповедта като унищожаема, като постановена при противоречие с материалния закон и в нарушаване на процедурата по изработването, приемането и обявяването на ПНИ „Могилите“, породи което се иска същата да бъде отменена.
Ответникът – областния директор на Област Варна е изразил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че жалбоподателите инициират спор за собственост, който е несъвместим с пределите на съдебен контрол в настоящото производство. Посочва, че имоти № 608 и 609 са пътища и съответно разлики от тях не могат да се придават към други имоти, тъй като са с различно предназначение. По изложените в молбата от 29.08.2023 г.
1 съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована.
В проведеното по делото на 07.02.2024 г. открито съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. С. С., който поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена. Представя писмени бележки.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител – юрк.
С.В., който поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни – Ж. Д. Д. и М. Д. Д. се представляват от процесуалния си представител – адв. Д. А., която поддържа подадения от нея писмен отговор от 30.10.2023 г. и моли жалбата по отношение имотите на доверителите й да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Заинтересованата страна Д. В. Х. е депозирала становище по жалбата на 24.10.2023 г. В първите 2 проведени по делото съдебни заседания същата се представлява от адв. М. Т., която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита в предоставения и на останалите страни в производството срок.
Заинтересованата страна Д. П. П. се явява лично и моли съдът да произнесе решението си, съобразно събраните доказателства по делото.
Останалите конституирани заинтересовани страни не се явяват и не се представляват в проведеното на 07.02.2024 г. трето по ред открито съдебно заседание по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящото оспорване е издадената на основание пар. 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 ЗА Заповед № РД-23*****/*****2023 г., с която Областният управител на Област Варна е одобрил плана на новообразуваните имоти в графичен и цифров вид в М 1:1000 на част от селищно образувание „Могилите“ /местност Могилата/, кадастрален район 142, в землището на с. Осеново, община Аксаково, област Варна, в частта относно новообразуваните имоти с
№№
********************, представляващи част от ПИ 623 по плана на старите имотни граници, както и ПИ 608 по плана на старите имотни граници.
Следва да се отбележи, че изрично с молба от 19.09.2023 г. във връзка с дадени от съда указания процесуалният представител на жалбоподателите е уточнил, че не оспорва ПНИ по отношение на имоти с №№ *** и ***. Ето защо съдът приема, че не дължи обстоен анализ на събрани по отношение на тези имоти доказателства по делото.
По делото е представена и приета като доказателство административната преписка във връзка с така оспорената заповед на административния орган – Областния управител на област Варна, като част от документите към преписката са представени на цифров носител – в сканирани файлове.
Към жалбата е представено Решение № ****** от *****1996 г. на ОСЗГ-Аксаково, въз основа на което се възстановява правото на собственост на наследниците на М. Ж. Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални 2 граници на следните недвижими имоти: 1. Нива с площ 4.000 дка, шеста категория, находяща се в терен по пар. 4 на с. Осеново, местност „Кърчинлъка“, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ; 2. Нива с площ 6.000 дка, осма категория, находяща се в терен по пар. 4 на с. Осеново, местност Сед Гьолджу, заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с Декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Това представено с жалбата решение № *****/*****1996 г. на Общинска служба по земеделие и гори, с. А., е посочено като издадено от комисия в състав: председател: инж. агр. С. Б., секретар: А. Ю., и членове: М.
П., Ст. Й. и М. Й. Заверено е от процесуалния представител на жалбоподателите като вярно с оригинала, като същото не носи подписи на лицата, сочени като негови издатели.
Именно във връзка с направените възражения относно това решение е изискана и приета като доказателство административната преписка по заявление №****/*****1991 г. за възстановяване на земеделски земи в землището на с. Осеново, община Аксаково, област Варна, на наследниците на М. Ж. Н. В материалите по преписката се съдържа протокол №*****/****1993 г. на ПК, с. А., обективиращ решение за признаване и определяне за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на заявените за възстановяване със заявление от Ж. Т.
Н., в качеството му на наследник на М. Ж. Н., седем имота, в това число нива с площ 4.000 дка, местност Кърчинлъка /по т. 1 от заявлението/ и нива с площ 6.000 дка, местност Сед Гьолджу /по т. 4 от заявлението/.
Към тази преписка се съдържа разпечатка от информационна система Ферма III – Преписки по ЗСПЗЗ на Решение № *****/*****1996 г. на Поземлена комисия, с. А., в което е посочено, че същото е издадено от комисия в състав: председател: В. Л., секретар: Я. З., и членове: Д. Д., инж.
Ат. Ц. и предст. на част. стопани.
Оригиналът на това решение не е представен по делото.
Във връзка с издадено съдебно удостоверение като доказателство по делото е прието удостоверение, издадено от ОД „Земеделие“ – гр. В., от което се установява, че В. П. Л. е заемала длъжността Председател на ПК – А., а Я.
К. З. – секретар на ПК – А. към ****1996 г.
С оглед предоставената възможност на процесуалния представител на жалбоподателите същият в проведеното по делото на 07.02.2024 г. открито съдебно заседание изрично уточни, че правата на доверителите му произтичат от протоколно решение № *****/****1993 г., което е с подписи. Именно и доколкото процесните 2 имота по това решение /по т. 1 и 4 от заявлението, с посочване на съответни граници, съгласно опис-декларация от 26.01.1949 г., част от административната преписка по заявление № ***/****1991 г./ попадат в територия по пар. 4 от ДР на ЗСПЗЗ, то обективно няма как същите да бъдат възстановени с план за земеразделяне, както е посочено в това решение, а възстановяването следва да стане с плана на новообразуваните имоти по реда на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, както посочва и процесуалния представител на жалбоподателите в писмените си бележки.
Не е спорно, а и от представеното удостовеР.е за наследници на М. Ж.
Н. се установява, че жалбоподателите Й. Н. Н., Д. И. Ч., С. М. М. и К. М. В. са нейни наследници.
От заключението на вещото лице инж. Р. П. се установява, че стар имот 3
№ 623 от помощния план към плана на новообразуваните имоти, целият с площ от 6.054 дка, е записан именно на наследниците на М. Ж. Н. От заключението на вещото лице инж. Ш. Х. и изготвената към него комбинирана скица се установява, че новообразувани имоти с ид. № ********** се включват с цялата си площ в стар ПИ 623 по плана на старите имотни граници, а имоти №№ ******* са с включени части в стария имот по ПКП на с. о. Могилите, КР-142.
С оглед изложеното и независимо от наличието на две решения от една и съща дата, едното на ОСЗГ, с. А., а другото на ПК, с. А., съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима, като изхождаща от лица, чиито права или законни интереси са нарушени или застрашени от оспоР.я административен акт. Жалбоподателите се легитимират като собственици на стар имот № 623, в който попадат процесните новообразувани имоти. В този смисъл направените възражения от процесуалните представители на заинтересованите страни – адв. Д. А. и адв. М. Т. съдът приема за неоснователни.
Обоснован е правният интерес на жалбоподателите от оспорване на заповедта, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
По възраженията за нищожност на административния акт:
Съгласно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §4к, ал. 7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.
Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.
В производството по §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост. Наличието на основанията, визирани в чл. 146 АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка дали порокът, от който страда съответният акт, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.
Безспорно, акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - тоест издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание.
Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не 4 може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че настоящият случай не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателите не доказват обжалваната заповед относно процесния ПНИ да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ /от Областния управител на Област Варна/, в изискуемата от чл. 59, ал. 3 във вр. с ал. 2 АПК писмена форма.