Определение № 613 от 27.10.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 451/2025
- Вид
- Определение № 613
- Подписан
- 27.10.2025
- Състав
- Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Ванухи Бедрос Аракелян
Цитирани разпоредби
- чл.130 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29 ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.70 · Търговски закон
- чл.70 ал.1 · Търговски закон
- чл.70 ал.1 т.1, т.5 и т.6 · Търговски закон
- чл.70 ал.1 т.1, т.5 и т.6 · Търговски закон
- чл.70 ал.1 т.1, т.5 и т.6 · Търговски закон
- чл.70 ал.3 · Търговски закон
- чл.70 ал.6 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 613 гр. *****, 27.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000451 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК, образувано по частна жалба на Д. И. М. от гр.***** срещу определение № 1101 от 29.07.2025г. по търг.дело № 472/25г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.
Оспорва извода на съда, че предявеният иск е по чл.70 ал.1 от ТЗ за обявяване на недействителност на дружество, който се предявява по специален ред, а съгласно чл.70 ал.6 от ТЗ специалният иск по чл.70 от ТЗ изключва предявените установителни искове. Оспорва и извода на съда за липса на правен интерес от предявяването на исковете.
Твърди, че съдът неправилно е възприел изложените от нея твърдения в исковата молба като такива за обявяване на недействителност на самото учредяване на дружеството. Излага, че твърденията са за пороци на самото вписване, които съществуват и са налице без значение от това дали дружеството е учредено валидно или не.
Сочи, че изложените твърдения за нищожност, респ. за недопустимост на вписването са такива, които водят до порок на вписването дори и при 1 валидно учредено дружество. Излага, че предявеният иск за нищожност на вписването се основава на твърдения, че вписването е извършено без да са приложени изискуемите са това документи, включително и изискуемите за учредяване на дружеството, поради което и твърди, че е налице хипотеза на вписване на обстоятелство, което не е подлежало на вписване. Твърди, че от приложените към заявлението за вписване документи не се установява заявеното за вписване обстоятелство – „Зора 2023“ ООД.
Сочи, че предявеният иск за недопустимост на вписването се основава на твърденията за липса на упълномощаване на заявителя – адвокат за заявяване на вписаното обстоятелство, тъй като заявителят адвокат не е имал права да заявява за вписване „Зора 2023“ ООД.
Излага, че предявеният иск за приемане на установено, че е вписано несъществуващо обстоятелство – дружество с ограничена отговорност с наименование „Зора 2023“ ООД не се основа на липсата на изразена воля за учредяване на дружество с ограничена отговорност, а за вписване на дружество именно с наименование „Зора 2023“ ООД, т.е. не иска прогласяване на пороци на самото учредяване на дружеството като дружество, а се твърди, че несъществуващо обстоятелство е наименованието „Зора 2023“.
По отношение на правния интерес твърди, че „Зора 2023“ ООД е неин съсобственик в недвижим имот, заедно с още 10 лица, и притежава 5 кв.м., прехвърлени му от свързано лице „Зора 2А“ ЕООД. Твърди, че дружеството е създадено именно и само за придобиване на право на собственост в този имот и за участие в делбата му като още един субект със самостоятелни права.
Твърди, че за нея като съсобственик не е без значение кой е собственик на поземления имот и при уважаване на иска и заличаване на дружеството, ще има един съделител по-малко, евентуално един участник по-малко с конкуриращи права в предстоящата публична продан на имота.
Моли съда да отмени обжалваното от нея прекратително определение и да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд.
Размяна на книжа на основание чл.130 изр.второ от ГПК не е извършвана.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
2
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 472/25г. по описа на ВОС е образувано по предявен от Д. И. М. срещу „Зора 2023“ ООД Пегас 25“ ЕООД със седалище гр.***** иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, с което да се приеме за установено че вписването на „Зора 2023“ ООД под № 20230426112536 по заявление А4 № 20230425122909 е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално че е вписано несъществуващо обстоятелство дружество с ограничена отговорност с наименование „Зора 2023“. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо на първо място поради това, че фактическите твърдения в исковата молба по същество са твърдения, че дружеството не е възникнало валидно, че същото е вписано при липса на изискуеми по закон документи, без учредителен акт със съответните реквизити, без внесен капитал, които съставляват основания за предявяване на специалния иск по чл.70 ал.1 от ТЗ за обявяване на недействителност на учреденото дружество, като е налице специален ред за това, уреден в чл.70 от ТЗ, който изключва исковете по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от търсената с иска защита.
Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От справка в търговския регистър се установява, „Зора 2023“ ООД е вписано в търговския регистър с вписване № 20230426112536 по заявление вх.
№ 20230425122909.
Твърди се в исковата молба, че видно от приложените към заявлението документи заявителят – адвокат е бил упълномощен да представлява управителите на „Зора 23“ ООД пред АВ – ТР с права да подава молби, заявление и др.документи, свързани с дейността на дружество „Зора 23“ ООД.
Твърди се, че всички приложени към заявлението документи – протокол с взето решение за учредяване, дружествен договор, декларации, доказателства за внесен капитал, се отнасят до вписване на дружество с ограничена отговорност с наименование „Зора 23“ ООД, а документи, изискуеми за регистрация на дружеството с ограничена отговорност с наименование „Зора 2023“ ООД няма.
3
Съставът на въззивния съд намира, че е допустим иск за установяване на порок при вписване на учредяването на търговско дружество, ако са заявени основанията по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и съобразно разрешенията в тълкувателно решение № 1/2002г. на ТК на ВКС.
По главния иск за нищожност на вписването, въззивният съд намира, че липсват твърдения в исковата молба за нищожност на вписването по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и съобразно разрешенията, дадени в ТР № 1/2002г. Няма твърдения в исковата молба за вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство или допускане на вписване с акт на длъжностното лице по регистрация, който не отговаря на изискванията за валидност. Поради което и при липса на твърдения за нищожност на вписването предявеният иск е недопустим.
По отношение на евентуалния иск за недопустимоост на вписването са изложени твърдения, че вписването е по заявление от адвокат, който не се легитимира като пълномощник на представляващите новоучреденото дружество „Зора 2023“ ООД управители, а пълномощното му е за дружество с наименование „Зора 23“ ООД. Съобразно разрешението на ТР № 1/2002г., недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран При така изложените в исковата молба твърдения искът по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на недопустимост, като порок при вписването на дружеството, е допустим.
Що се касае до третия иск, предявен в условията на евентуалност – за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съдът намира същият за недопустим. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че по този начин се атакува валидното възникване на дружеството, което може да стане единствено по предвидения в чл.70 ал.2 от
ТЗ ред - чрез предявяване на иск за обявяване на неговата недействителност в указания законов срок. Основанието на иска попада в хипотезите на чл.70 ал.1 т.1, т.5 и т.6 от ТЗ, с оглед твърденията, че всички, представени със заявлението документи, изискуеми за вписване на новоучредено дружество касаят дружество с наименование „Зора 23“ ООД, а не заявеното за вписване „Зора 2023“ ООД. Предвидената в този случай специална искова защита изключва общия исков ред за установяване 4 несъществуване на вписано обстоятелство, касаещо учредяването на търговско дружество, в подкрепа на което е и изричната разпоредба на чл.70 ал.6 от ТЗ. Поради това, така предявеният иск се преценява като недопустим.
Независимо от изложеното по-горе за принципна допустимост на иск за установяване на недопустимост на вписване на новоучредено дружество при твърдения за подадено заявление от нелегитимирано лице, въззивният съд намира, искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от ищцата М. за недопустим поради липса на правен интерес. Настоящите мотиви са относими и към трите евентуално предявени иска, независимо, че двата от тях са недопустими по други съображения.
Последователна е практиката на ВКС, че по иска по чл.29 ат ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.
Твърденията на ищцата за наличие на правен интерес се свеждат до факта, че „Зора 2023“ ООД е неин съсобственик с 5 кв.м. ид.ч. от недвижим имот и заличаването на дружеството от търговския регистър ще доведе до доведе до по-малък брой съсобственици, съответно по-малък брой участници във вече образуваното делбено производство.
При евентуално уважаване на иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ действието на решението ще бъде занапред. Но в хипотезата, в която се касае за вписване на новоучредено дружество, ако се установи по исков път порок на вписването, то по аналогия следва да намери приложение нормата на чл.70 ал.3 от ТЗ, уреждаща последиците от обявяване на дружеството за недействително. И ако при уважаване на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ заличаването на вписаното обстоятелство е последица от влязлото в сила решение, то в настоящият случай касаещ порочно вписване на новоучреденото дружество, заличаване не може да бъде извършено без прекратяването на дружеството и провеждане на производство по ликвидация. От вписването му в търговския регистър дружеството е правен субект, носител на права и задължения. То ще остане правосубектно до приключване на производството по ликвидация със 5 заличаването му. Наличният актив на дружеството – идеални части от недвижим имот следва да бъде осребрен, съответно да има нов собственик.
Това по никакъв начин не рефлектира на положението на ищцата в съсобствеността и в делбеното производство. Вероятно за нея би имало значение кой и е съсобственик, но това обстоятелство в момента не може да бъде предвидено и съобразено като относимо към правният и интерес от настоящето производство.
С оглед на изложеното съставът на въззивния съд намира предявените в отношение на евентуалност искове на М. срещу „Зора 2023“ ООД за установяване на нищожност, на недопустимост и за установяване на вписани обстоятелства за несъществуващи, вписани по заявление вх.№ 20250428171441 с вписване № 20230426112536 за недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Поради което и обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1101 от 29.07.2025г. на Варненски ОС, търговско отделение, по търг.дело № 472/25г.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение на частната жалбоподателка.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 613 гр. *****, 27.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове: