Решение № 287 от 19.04.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Кюстендил, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20211520101920 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Климагард“ ЕООД, ЕИК 203103502, със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, ул. „Иван Богоров“ № 30, представлявано от Ц. Д.Д. – управител, е предявило срещу „Термо Фрост“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** представлявано от З. И. Г. - управител, искове да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 3171,00 лева, представляващи неплатена цена на извършени от ищеца „Климагард“ ЕООД строително-монтажни работи (СМР), както и законна лихва от момента на забавата до подаване на исковата молба /30.09.2021г./ в размер на 580,00 лева, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е представил такъв, като оспорва изцяло предявените искове поради неоснователност и недоказаност, като моли съда да ги отхвърли. Твърди се в отговора, че е налице извършване на прихващане с насрещно вземане за цената на описани в отговора вещи на обща стойност 3680,40 лева с ДДС. Алтернативно се прави възражение за прихващане на вземането на ответника по фактура № 728 1 от 30.07.2021г. и вземането на ищеца за заплащане на възнаграждение по фактура № 168 от 07.07.2021г. до размера на по-малкото от двете.

Претендират се съдебни разноски и от двете страни по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че между „Климагард“ ЕООД като изпълнител и „Термо Фрост“ ООД като възложител е сключен договор от 22.10.2019 г. за възлагане на строително-монтажни работи (л.5-7 от делото), по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изпълни строителните работи по демонтаж на стара покривна конструкция, изграждане на нова покривна конструкция, обшивка с еталбонд и остъкляване за обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Лазар Маджаров“ № 10, срещу възнаграждение и при условията на договора.

В чл.2 от договора е уговорен срок за изпълнение на СМР от 25 дни, считано от момента на сключването му. Общата уговорена цена за изпълнението на СМР, която възложителят следва да заплати на изпълнителя възлиза в размер на 7075,00 лева без ДДС, като същата е платима на два пъти – 50% авансово при представяне от страна на изпълнителя на фактура, а останалите 50 % от общата стойност на договора се заплащат в срок до 30 дни след подписване на акт (образец 19) от представители на страните (чл.3 от договора).

Акт (образец 19) за извършени СМР е подписан от управителите на двете страни по договора на 12.12.2019г. (л.8 от делото).

На 13.08.2021г. е удостоверено връчването на ответника „Термо Фрост“ ООД и възложител по договора на нотариална покана, с която „Климагард“ ЕООД кани ответника да му заплати неизплатената сума по договора, равна на 50 % от стойността му в размер на 3171 лева и законна лихва в размер на 530,26 лева. Връчването на поканата е удостоверено от нотариус с район на действие Районен съд – Кюстендил (л.11 от делото). Към поканата е приложена и разписка, видно от която З.Г. – управител на „Термо Фрост“ ООД е получила поканата на 12.08.2021г.

Към делото са приложени копие на фактура с № 168/07.07.2021г. (л.37 от делото), с доставчик „Климагард“ ЕООД и получател „Тремо Фрост“ ООД, в която е отразено задължение за заплащане по договора между страните за извършване на СМР, като е приспаднато плащане по фактура 19/23.10.2019г. и крайната сума за плащане е в размер на 3171 лева.

От страна на ответника е представено копие на фактура № 728 от 30.07.2021г. с доставчик „Термо Фрост“ ООД и получател „Климагард“ ЕООД (л.38 от делото) за доставка на един брой скеле „Лайер“ втора 2 употреба, 18 бр. пътеки 3 метра, 10 броя рамки, 4 броя диагонали и 6 броя парапет на обща стойност 3680,40 лева с ДДС.

Ответникът е представил и споразумение за насрещно прихващане от 30.07.2021г. между същите страни (л.39 от делото), с което страните се договарят, че „Климагард“ ЕООД има вземане от „Термо Фрост“ ООД в размер на 3171,00 лева, възникнало от фактура № 168 от 07.07.2021г., а „Термо Фрост“ ООД има вземане от „Климагард“ ЕООД в размер на 3680,40 лева, възникнало от фактура № 728 от 30.07.2021г., като по този начин „Климагард“ ЕООД ще остане да дължи на „Термо Фрост“ ООД сума в размер на 509,40 лева. Посоченото споразумение за насрещно прихващане е следвало да влезе в сила за страните от деня на подписването му (чл.2.1 от него), но е видно от представения препис, че същото е подписано само от едната страна по него - „Термо Фрост“ ООД.

Ответникът е представил и уведомление за връчване, адресирано до „Климагард“ ЕООД (л.43 от делото) за получаване на нотариална покана, видно от което управителят на дружеството не е намерен на адреса и е осъществено залепяне на уведомлението по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Й.. Според вещото лице, дължимата лихва по твърдяното неизплатено задължение на стойност от 3171,00 лева по договор от 22.10.2019г. за периода от 12.12.2019г. до 30.09.2021г., е в размер на 580,47 лева. Фактура № 168 от 07.07.2021г. с издател „Климагард“ ЕООД и получател „Термо Фрост“ ООД е осчетоводена от издателя й в дебитното салдо за вземане в размер на 3171 лева, като същата фактура е осчетоводена и от получателя „Термо Фрост“ ООД. Фактура № 728 от 30.07.2021г. е осчетоводена от издателя й „Термо Фрост“ ООД, но липсва осчетоводяване от страна на получателя „Климагард“ ЕООД.

Посочените фактури са отразени в дневниците по ДДС от „Термо Фрост“ ООД, докато „Климагард“ ЕООД е осчетоводил в дневника за продажби фактура № 168 от 07.07.2021г., но липсва в осчетоводяването в дневника за покупки фактура № 728 от 07.07.2021г. На база извлечение от сметка 411, предоставена от „Климагард“ ЕООД по партида на „Термо Фрост“ ЕООД не е извършено прихващане на вземания с основание фактура № 168 от 07.07.2021г. и фактура № 728 от 07.07.2021г. Вещото лице стига до извода, че на база предоставените документи, фактура № 728 от 07.07.2021г. не е осчетоводена и не е отразена в дневника за покупки на „Климагард“ ЕООД, като не е извършено и прихващане, видно от предоставеното извлечение по сметка 411.

По делото са разпитани двама свидетели на ответника – С. П. и М. Б.

Според свидетеля П., лично той е предал около 50 кв.м. скеле „Лайер“ на „Климагард“ ЕООД. Самият той притежавал строителна фирма и имал лиценз за сглобяване и приемане на скелета по време на саниране, като скелето е било собственост на ответното дружество. На 28.07. свидетелят уточнява, че 3 заедно с другия свидетел по делото – М.Б. отишли с автомобил, собственост на управителя на „Термо Фрост“ ООД до гр. Димитровград, за да вземат скелето, но не го открили на място. Представители на дружеството спрели да вдигат телефона и до настоящия момент не са го върнали, като според свидетеля ново скеле от този вид струва около 10 000 лева.

Свидетелят Белбер споделя, че е бил в трудово правоотношение с ответника. Заявява, че си спомня за случая, че заедно с другия свидетел отишли да вземат скелето, но човекът, който ги посрещнал заявил категорично, че поради неуредени отношения между страните по делото, същия отказва да върне скелето и го задържал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От представените и анализирани доказателства по делото и поради липса на възражения в тази насока, съдът установява, че въз основа на сключения между страните договор е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл.

266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.

В случая ищецът се е задължил да изпълни възложените строителномонтажни работи, които да бъдат приети от възложителя и последният да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение в договорения срок.

Настоящият състав намира, че с подписването на Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР и съставянето на споразумението за насрещно прихващане (подписано само от възложителя-ответник) се установява приемането от страна на възложителя на извършените от изпълнителя „Климагард“ ЕООД работи. След като процесните строително-монтажни работи са изпълнени, не са обективирани възражения спрямо изпълнението им от възложителя и предадени на последния, то за него възниква задължение да бъдат заплатени на изпълнителя-ищец по делото. Правопораждащият фактически състав на чл.

266, ал. 1 от ЗЗД съдът счита за изпълнен, с оглед извършената работа и нейното приемане от възложителя. С оглед на това за възложителя възниква задължението да изплати уговорената стойност за извършените СМР (така в Решение № 250/11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. по описа на ВКС, Т. К., II Т. О.). Възнаграждението на изпълнителя се дължи съгласно чл. 268, ал. 1 от ЗЗД в пълния уговорен размер, предвид доказаното приемане на работата и липса на данни за неизпълнение на задължението на изпълнителя.

Относно размера на процесното вземане не се спори по делото, че 4 първото авансово плащане е направено на 23.10.2019г. и е в размер на 3537,50 лева. Не се спори, като се установява и от подписания между страните договор за СМР, че останалата сума, която следва да се заплати от възложителя, е в размер на остатъка от уговорената сума, или още 3171,00 лева, която е платима в 30-дневен срок от подписване на Протокол/Акт (образец 19). Тъй като такъв протокол е подписан от двете страни на 12.12.2019г., съответно е издадена и фактура № 168 от 07.07.2021г. за дължимата сума, която е осчетоводена и от двете дружества, крайният срок за доброволно плащане от възложителя е изтекъл на 11.01.2020г. Тъй като срокът е уговорен в полза на възложителя и е предварително определен в договора, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, длъжникът по заплащане на възнаграждението е изпаднал в забава след изтичането на срока за доброволно изпълнение, т.е. на 12.01.2020г.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа плащането на претендираната от ищеца сума за изпълнените работи.

Представените от ответника писмени доказателства по делото касаят погасяване на неговото задължение чрез твърдяно извънсъдебно прихващане с насрещно задължение на изпълнителя за връщането на скеле, за което ответникът е издал фактура №728 от 30.07.2021г. за продажбата му на ищеца след изтичане на срока за доброволно изпълнение от страна на ищецаизпълнител, но не се ангажират доказателства за погасяване на облигационната връзка чрез плащане.

Въпреки наличието на възражение от ответника за извършено извънсъдебно прихващане на насрещни вземания между страните, съдът счита същото за неоснователно поради следното:

На първо място, изявлението за прихващане (компенсация) по реда на чл.

103 – 104 от ЗЗД не е достигнало до знанието на ответната страна, т.е. до изпълнителя, поради което не е породило своето действия. Не се спори, че ответникът по делото е адресирал своето волеизявление до ищеца за компенсация на насрещните им задължения, което се доказва от представено споразумение за насрещно прихващане, подписано само от „Термо Фрост“ ООД, както и от фактура № 728 от 20.07.2021г. за доставка на скеле и прилежащите му части на стойност от 3680,40 лева, която според вещото лице не е осчетоводена и не е отразена в дневника за покупки на „Климагард“ ЕООД. Извънсъдебното прихващане по своя правен характер представлява едностранна сделка, адресирана от едната страна и отправена до другата.