Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3124 от 13.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2652/2024
Вид
Определение № 3124
Подписан
13.11.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3124 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502652 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869 – гр.София чрез адв.Х. М., САК, против определение №8837/18.07.2024г. по гр.дело №4502/23г на ПРС, 17 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното делото Решение №958/05.03.2024 г. по гр.дело №4502/23г на ПРС, 17 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на адвокатското дружество Е. И., ЕИК 180978004 по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на А. С. Л., поради това, че доверителят й не е материално заструднено лице. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

От въззиваемата страна е подаден отговор, с който оспорва жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 08.08.2024г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 30.07.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:

РС е присъдил АВ на пълномощника на ищеца, въпреки при направено възражение за липса на материална затрудненост от насрещната страна и представените доказателства от въззиваемото дружество, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ЗАдв., а именно: от представеното по делото искане за сключване на договор за кредито тот 02.05.2023 г. е видно, че Л. е декларирал, че получава месечен приход от 4800 лв., от които 2000 лв. от частна практика и 2800 лв.- приходи от ; живее в собствено жилище и има разполагем доход след плащане на всички задължения – 4565 лв.

1

Пред РС от А. С. Л. е предявен иск прогласяване нищожността на договор за кредит по отношение на сумата 1098,90 лв.- неустойка, а на осн.чл.55,ал.1 ЗЗД- осъдителен иск за сумата 1098,90 лв.- недължимо платена сума при начална липса на основание по нищожна клауза в договора за заем, които РС е уважил .

Цената на предявените искове е 2197,80 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК. Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, тъй като съдът няма право да преценява дали действително страната е материално затруднено лице, тъй като това засяга отношенията между нея и пълномощника й.

.

Според утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о., определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч.т. д. № 2370/2022 г., І т. о., определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т. д. № 1624/2022 г., І т. о., определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о., е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при 2 съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Настоящият съдебен състав споделя тази практика.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя с факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл.

20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono) на материално затруднени лица чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Поради това с оглед изхода на делото пред първата инстанция на пълномощника на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство пред ПдРС, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, платимо от ответника по исковете.

По отношение на размера на претендираното АВ ПОС намира следното:

Тъй като Цената на исковете е 2197,80 лв., а исковете са уважени, пълномощникът на ищеца има право на АВ. РС е присъдил на ЕАД Е. И. АВ в размер на 480 лв. с ДДС за двата предявени иска, т.е. минимума по Наредба №1/2004 г. за мин.размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8837/18.07.2024г. по гр.дело №4502/23г на ПРС, 17 гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4