Решение № 58 от 12.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500028 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 319/11.10.2022 год., постановено по гр. д. № 189/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд е отхвърлен предявеният от К. С. Г. срещу Р. Д. П. и Г. С. П. иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор от 13.03.2008 г., обективиран с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 169, том 1, рег. № 1267 дело № 94, с който С. Г. П. прехвърлил на ответниците, при равни права, недвижим имот - апартамент на трети етаж на ул. „Баба Тонка” и ул. „Духовно възраждане”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр. Русе, като привиден и относително симулативен. Със същото решение е осъден К. С. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, съд. адрес: гр. Русе, ********, да заплати на Р. Д. П., ЕГН ********** и на Г. С. П., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, ******** разноски по делото в размер на 3 600 лв. - за адв. възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от К. С. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, *******, съд. адрес: гр. Русе, ********, чрез адв. В. Р. от АК – Русе против Решение № 319/11.10.2022 год., постановено по гр. д. № 189/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, 1 както и постановено при съществени процесуални нарушения. Излага се, че установяването на симулация, като основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не се състояло в пълно и главно доказване на всички елементи на прикритата сделка, а било достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за симулация. Съдът следвало да обсъди всички писмени и гласни доказателства, относими към установяване на твърдяната симулация. Твърди се, че в случая релевантните факти, които следвало да бъдат доказани били: обемът и съдържанието на поетите задължения по договора за издръжка и гледане; наличие на финансова възможност на приобретателите да осигурят нужните средства и грижи за прехвърлителя и размера на месечната издръжка на прехвърлителя и нуждата му от грижи, съобразно здравословното му състояние. Излага се още, че и съдът следвало да обсъди и писмените доказателства относно последващи продажби и ипотеки на недвижими имоти, което било индиция, че прехвърлителят вземал дейно участие в осигуряване на финансови средства за семейството си и не е разчитал на поетите от приобретателите задължения. Ирелевантни били събраните свидетелски показания. Прави се извод, че съдът не бил изследвал намерението, действителната обща воля на страните за сключване на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и не бил съобразил правнорелевантните факти при постановяване на решението.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Р. Д. П., ЕГН ********** и Г. С. П., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, ********, вх. 1, ет. 3, съд. адрес: гр. София, **********, чрез адв. В. С. от АК – Русе.

В същия се излага, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, а въззивната жалба неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Излага се, че разкриването на привидност би могло да стане само с „обратно писмо“, а гласни доказателства били допустими, само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация. Не се установило нито наличие на дарствено намерение у прехвърлителя, нито сделката да е сключена с цел обезнаследяване на ищеца. Правилно съдът бил приел, че в случая се касае за договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, които били изпълнени в пълен обем от приобретателите.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване твърдяната от него симулативност на извършената с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 169, том І, рег.

№ 1267, дело № 94/13.03.2008 г. покупко - продажба на процесния апартамент като сделка прикриваща действителната такава, а именно безвъзмездно прехвърляне на имота, като дарение което води до извода за неоснователността на предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. 5 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. 5 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Симулацията при сключване на договор е налице при опорочаване на волеизявленията на страните по него. Когато волята на страните е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, настъпването на които не желаят, симулацията е абсолютна. Когато страните искат да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключения договор, симулацията е относителна. И в двата случая привидния договор е нищожен, съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, като във втория случай, според чл. 17, ал. 1 от ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, само ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.

В случая съдът е сезиран с иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, с който се иска да бъде прогласена нищожността на процесния договор за покупко-продажба, като се твърди, че той е привиден, защото с него са прикрива договор за дарение. За да бъде уважен този иск и да бъде прогласена нищожността на атакувания договор за продажба, прикриващ договор за дарение, ищецът следва да установи, че действителната воля на страните по договора за продажба е сключването и настъпването на правните последици на безвъзмездния договор за дарение.

С оглед разрешението дадено с Решение № 453/20.06.2003 г., постановено по гр. д. № 990/2002 г. на Върховен касационен съд на Република България, II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, съдът съобрази, че при всяка симулация страните се съгласяват да 3 изповядат договора по начин, по който е написан, а привидността се състои именно в това страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.

Не е спорно, че на 13.03.2008 г. с договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективирано в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 169, том 1, рег. № 1267 дело № 94, С. Г. П. (б.ж. на гр. Русе) e прехвърлил на ответниците Р. Д. П. (съпруга) и Г. С. П. (син), при равни права, недвижим имот - апартамент на трети етаж на ул. „Баба Тонка” и ул. „Духовно възраждане”, в гр. Русе, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, срещу задължение за издръжка и гледане, изразяващо се в осигуряване на храна, облекло, отопление, грижи при болест и немощ, и всичко необходимо за един сносен и спокоен живот, лично или чрез трето лице, до смъртта на прехвърлителя.

Не се спори и обстоятелството, че до смъртта си през 2019 г., прехвърлителят живеел в процесния недвижим имот, заедно със съпругата си Р. П. и сина си Г. П..

От своя страна ищецът К. Г. е наследник по закон на С. Г. П. (син от предишен брак) и има право на запазена част, поради което за него не важи ограничението за доказване на симулативността по чл. 165, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

В процесния случай, както посочихме по-горе, се твърди сключената сделка по продажбата на процесния недвижим имот да е нищожна като привидна, с цел да се прикрие дарение и да се обезнаследи ищеца.

За да се приеме, че договорът е симулативен и прикрива друг договор, следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, както и каква е била действителната им воля и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение.

В настоящото производството не се установи, ищецът да е ангажирал доказателства относно твърденията си, че е налице привидност на договора за продажба, сключен между баща му, от една страна и втората съпруга на баща му и еднокръвния му брат, от друга страна, въпреки че първоинстанционният съд изрично му е указал в доклада по делото да докаже, че волята на страните е била да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в оспорения договор.

Предвид твърденията на ищеца за липса на воля от страна на договорящите за извършване на покупко-продажба, който договор прикрива постигнато съгласие за сключване на договор за дарение, то установяването на факта на привидността е задължение на страната, която го твърди в процеса, в случая на ищецът, по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК. По правило симулацията се доказва с обратен документ (contra lettre), който е напълно достатъчен за разкриването й. Такъв документ по делото не е представен, нито се твърди да е съставен. След като липсва обратно писмо, симулацията може да бъде доказана чрез други доказателствени средства, установяващи, че насрещните страни са постигнали съгласие за безвъзмездно прехвърляне чрез дарение. По делото не са събрани никакви 4 доказателства, като жалбоподателят-ищец не е ограничен да се ползва от свидетелски показания, доколкото като наследник на прехвърлителя твърди, че сделката е насочена срещу него – чл. 165, ал. 2 от ГПК.

Няма доказателства и, че продажната цена не е платена. Т.е. да не е налице предоставяне на договорените грижи и издръжка за прехвърлителя. Показанията на св. М. К. и св. А. А. обаче установяват обратното – ответниците са полагали договорените грижи и са давали необходимата издръжка спрямо прехвърлителя. Нещо повече, свидетелите установяват, че прехвърлителят от години е бил с влошено здравословно съС.ие, което налагало спрямо него да се полагат специални грижи.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да не са полагани договорените грижи и да не е давана необходимата издръжка, това може да е индиция за симулативност на клаузата за продажба, но не я доказва. Може обаче да сочи и на неизпълнение на задълженията на приобретателите (ответниците в настоящия процес). Неизпълнението на облигационното задължение за заплащане на цената при продажбата (предоставяне на договорените грижи и даване на необходимата издръжка) е основание да се иска разваляне на договора по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Това неизпълнение обаче не е основание за нищожност на договора. И на следващо място, въпросът за плащане на цената (положени грижи и предоставена издръжка) не е релевантен за настоящия спор, защото от значение е намерението и уговорката за възмездност, а не изпълнението на поетото задължение, уговорено с изявлението на страните при сключването му.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07c0ce3c-ce20-49e8-8cad-01b4a2b9b5b3