Решение № 361 от 23.10.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

София, 23.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 09.10.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Георгиев

Ваня И. при секретаря Цветанка

Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 558 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А.И., чрез адв.

Й., срещу решението от 08.07.2019г., постановено по гр.д. № 349/2019г. на Елинпелинския районен съд, с което на жалбоподателя са били наложени мерки по ЗЗДН. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано, незаконосъобразно и е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че съдът е нарушил разпоредбите на чл. 9 и 10 от ГПК, с което го е ощетил. Счита, че с наложените мерки по ЗЗДН съдът е лишил детето от срещи с баща си, към когото е силно привързано. Сочи, че по делото се откриват две молби за защита и две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, които са с различно съдържание и си противоречат. Изтъква, че, в нарушение на процесуалния закон, не е бил призован на постоянния си адрес, а чрез кмета на с. Н.х., където не е регистриран и не пребивава. Сочи, че заповедта за незабавна защита му е била връчена преди да е била получена от РУП – Е.П.. Излага съображения за наличие на връзка между настоящото дело и друго заведено такова по чл. 127 от СК, като двете били част от предварително замислен сценарий от насрещната страна. Счита, че ЕПРС неоснователно е кредитирал само показанията на свидетелите, доведени от молителката, но не е кредитирал показанията на доведените от самия него свидетели. Намира за недоказани твърденията на молителката за извършено от него домашно насилие. Твърди, че самият той е станал жертва на агресия от страна на нейния баща. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг такъв, с който отхвърля молбата на Г.А. по ЗЗДН, както и да обезсили издадената заповед за защита, издадена на 08.07.2019г. по гр.д. № 349/2019г. на Елинпелинския районен съд. Претендира разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН процесуалният представител на молителката А. – адв. К. – е подала възражения срещу въззивната жалба, с които оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна споделя изводите на районния съд и счита постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. Оспорва наведените във въззивната жалба доводи. Сочи, че е подала допълнителна молба и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в изпълнение на указанията на съда, който е оставил първоначално подаденото от нея искане без движение. Счита, че районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите на жалбоподателя, тъй като те не са очевидци на процесните събития. Намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея и детето им на 18.04.2019г. и на 19.04.2019г. Позовава се на социалния доклад на ДСП – Е.П., съгласно който детето е стресирано и притеснено, страхува се, не може да заспи, а преживените събития са се отразили негативно на емоционалното му състояние. Били отправяни заплахи от жалбоподателя към детето. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят А.И. се явява лично и се представлява от адв.

Й., която оспорва възраженията по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, подържа подадената жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения, като отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърля молбата на Г.А. срещу А.И. за защита от домашно насилие. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В определения от съда срок жалбоподателят е представил писмени бележки, в които възпроизвежда становището си относно обжалваното решение, както и направеното с жалбата искане за неговата отмяна. Поддържа изложените съображения във въззивната жалба. Оспорва подаденото възражение от въззиваемата страна, като счита, че същото съдържа само декларативни изявления, но не съдържа конкретни действия, които могат да се определят като актове на домашно насилие. Счита за недоказано твърдението за извършен акт на домашно насилие спрямо детето. Намира, че то е станало свидетел на агресивно поведение от страна на роднините на майка му (от което е разстроено), но не и от страна на баща му. Изразява становище, че укоримото поведение е на въззиваемата, както и че процесните събития са резултат от режисиран от нея сценарий. Оспорва достоверността на съдържащите се във въззивната жалба фактически твърдения. Сочи, че преобладаващата част от показанията на свидетелите съставляват преразказ на изявления на молителката. Счита, че първоинстанционнят съд е определил мярка по ЗЗДН в противоречие със забраната по чл. 5, ал. 1, т.

4 от същия закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата на Г.А. против А.И. за защита от домашно насилие, както и да обезсили издадената но 08.07.2019г. заповед за защита от домашно насилие.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата Г.А. се представлява от адв. К., която оспорва жалбата, поддържа възраженията, и моли съда да постанови решение, с което изцяло потвърждава обжалваното такова.

Претендира разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното.

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че страните по делото - А.И. и Г.А. - са родители на детето Д. А.И., родено на ***г.

Не се твърди и не се доказва, страните да са имали сключен граждански брак.

В представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се поддържа, че на 18.04.2019г. мъжът, с който живяла на семейни начала до м. януари 2019г. – А.И., я бил заплашил по телефона, че й почерни живота и че ще вземе детето, а тя няма да го види повече. Дошъл пред дома й в с. Гара Е.П. към 23:00ч. и започнал да й звъни по телефона и да я приканва да излезе, за да се разправят. Тъй като молителката не излязла, ответникът И. счупил дясното огледало на личния й лек автомобил. Детето се уплашило, не спало спокойно и на следващия ден не ходило на училище. На 19.04.2019г. психическият тормоз от страна на ответника продължил, като същият й звънял по телефона, но тя не отговорила на обажданията. Около 18:30 ч. пристигнал пред дома й с желание да вземе сина им да преспи при него. Детето отказало и тогава И. влязъл в къщата и издърпал телефона от ръцете на молителката, блъснал я с лакът и я заплашил, а детето станало свидетел на тези негови действия. Родителите й уведомили полицията и се отправили към дома й. Пристигайки на място, И. нападнал бащата на молителката и му разбил главата. Впоследствие със собствения си автомобил започнал да блъска умишлено нейния автомобил. Детето станало свидетел на тези негови действия и припаднало.

В подкрепа на горното, по делото е приета епикриза на С.Х.А., съгласно която същият е постъпил на 19.04.2019г. в УМБАЛ „Св. Анна“ с кървяща разкъсно- контузна рана в лявата сурпраорбитална област, и е изписан на

20.04.2019г.

На 24.04.2019г. Елинпелинският районен съд е издал заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

Съгласно писмо изх. № **********/14.05.2019 г. по описа на РУ - Е.П. (л. 31 от първоинстанционното дело), на 19.04.2019 г. в 17:14 ч. и в 19:40 ч. са получени сигнали на тел.112 от телефонен номер ********** от лице с фамилно име А., като първият от тях е в смисъл, че предишната вечер бащата на детето на дъщеря й е предизвикал скандал, а вторият – че пред дома на дъщеря й на адрес с. Гара Е.П., ул. „Х. К.“ № 18 има скандал.

На л. 38 от първоинстанционното дело се открива свидетелство за съдимост на ответника, съгласно което същият не е осъждан.

На л. 39 от първоинстанционното дело се открива медицинско удостоверение № 169/07.05.2019 г. на ЦПЗ София ЕООД, съгласно което ответникът А.И. не се води на учет и не е лекуван в

ЦПЗ София ЕООД до момента на издаване на справката.

От материалите по ДП 116/2019 г. по описа на РУ Е.П. се установява, че досъдебното производство е образувано за това, че на 19.04.2019 г. в с. Гара Е.П., А.М.И. повредил противозаконно чужди движими вещи – дясна част на предна броня, десен калник, пластмасова маска, предна дясна и задна дясна врата на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с регистрационен № СО0451АР - собственост на Г.А..

От социалния доклад, изготвен от ДСП- Е.П., се установява, че при осъществена беседа с детето Д.не са установени признаци за насилие или индикации за оказан физически тормоз върху него, като детето е заявило, че след раздялата на родителите му бащата се държи добре с него. Било е свидетел на инцидента пред дома му на 19.04.2019г. Стресирано и притеснено е, като не може да заспи. Преживяното събитие се отразява негативно на емоционалното му състояние. Посещава психолог.

Съгласно показанията на св. Б. А. (брат на въззиваемата), през м. април той пристигнал пред дома на сестра си в с. Гара Е.П., където заварил баща си С. А. и А.И. да се дърпат и бутат, а той застанал между тях за да предотврати физическа саморазправа. Сестра му била на тротоара, а Д.– на балкона на втория етаж на къщата. Впоследствие забелязал, че баща му има нараняване на лявата вежда. След това А. с неговия автомобил на два пъти умишлено ударил автомобила на сестрата на свидетеля. Заявява, че увреденият автомобил „…се води на сестра ми“, но е закупен от А.. След инцидента Д.бил разстроен и плачел.

Свидетелката А.А. (майка на въззиваемата) заявява, че на 18.04.2019г. имало конфликт между дъщеря й и ответника. На 19.04.2019г. дъщеря й се е обадила към 19:30ч. и съобщила, че А. е пред дома й и заплашва нея и детето. Свидетелката тръгнала незабавно със съпруга си към дома на молителката, като по пътя се обадила на тел. 112 за да съобщи за инцидента. На място заварили А.И. в собствения му автомобил. Съпругът й отправил реплики към И., при което последният слязъл от автомобила, а свидетелката застанала между тях, за да няма инциденти.

Независимо от това съпругът й получил нараняване на слепоочието. След това И. със собствения си автомобил на два пъти смачкал автомобила на дъщеря й с думите „Аз съм платил тази кола и аз ще я унищожа“. По това време вече бил дошъл и синът й Б. А.. Впоследствие пристигнали полицейски служители, а от къщата излязла и дъщеря й. Детето било на терасата и е станало свидетел на случващото се на улицата. Било разстроено и и треперело. В останалата част показанията й преразказват получена от дъщеря й информация или касаят предходни отношения между страните, поради което съдът не ги обсъжда.

Свидетелят С. А. (баща на въззиваемата) също възпроизвежда чутото от дъщеря му относно събитията на 18.04.2019г. На следващия ден тя му се обадила след 18:30ч. като му казала, че А. отново бил дошъл пред дома й и настоявал да вземе детето, но то било отказало. В момента на разговора А. влязъл в дома й. Като узнал това, свидетелят тръгнал незабавно със съпругата си натам. Заварил А. да пуши в микробуса си на улицата. Посегнал към него, но той избил ръката му. Тъй като А. не могъл да слезе от шофьорската врата, слязъл от срещуположната такава и започнал да обикаля около микробуса, като взел метален предмет от него. Свидетелят взел от колата си летва в лявата си ръка. Впоследствие получил удар и от лявата му вежда потекла кръв. Докато свидетелят спирал кръвта, пристигнал синът му Б.. А. го накарал да отмести колата си, която била паркирана зад микробуса му, след което демонстративно на два пъти на заден ход ударил автомобила, който се ползва от молителката и се води на нея. Детето било на терасата на къщата и възприело случващото се. Впоследствие било разстроено и уплашено. В останалата част показанията на този свидетел преразказват получена от дъщеря му информация или касаят предходни отношения между страните, поради което съдът не ги обсъжда.

Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07c08c17-c2ab-41ec-902b-733a6048f488