Решение № 5468 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5468 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110215132 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление № 24-4332-015151/05.07.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

В жалбата се оспорват материалната и процесуална законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Застъпва се, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, тъй като по време на управлението на автомобила бил с поставен обезопасителен колан, който свалил, за да предостави документите си за проверка на полицейския служител. Прави се искане НП да бъде отменено.

В хода на производството пред Софийски районен съд по делото е депозирано писмено становище от юрк. М., пълномощник на наказващия орган, в което са изложени съображения в насока законосъобразността на издадените АУАН и НП, и се прави искане последното да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение евентуално претендирания размер на адвокатско такова.

За проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител.

Жалбоподателят К. се явява лично и в дадения ход по същество поддържа, че не е извършил нарушението. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 15.06.2024 г. около 15:20 ч. в гр. София жалбоподателят Ц. К. управлявал товарен автомобил „***”, ДК № ***. Движел се по бул. „***”, с посока от ул. „***“ към Източна тангента. Движейки се в посочения пътен участък, автомобилът бил спрян за извършване на проверка в рамките на провеждана съвместна полицейска операция между ОПП-СДВР и ОСПС-СДВР, в която участвали свидетелите В. П. - мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, и И. Й. - полицейски служител в ОСПС-СДВР.

Свидетелите П. и Й. възприели, че К. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван, което било поводът за спирането му, и свид. П. му съставил АУАН Серия GA № 1119988/15.06.2024 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Свид.

Й., който възприел непосредствено съответните обстоятелства, бил вписан в АУАН като свидетел при установяване на нарушението. Квалифицирано било съобразно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на К., който не направил възражения.

Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП наложил на К. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършеното нарушение по чл.

137а, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. П. и И. Й., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 503з-5428/01.07.2021 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съдебният състав прецени показанията на разпитаните полицейски служители като добросъвестно депозирани, логични и обективни, като намира липсата на спомен относно конкретната ситуация за нормално следствие от многобройността на случаите в ежедневната им практика и изминалия от момента на съставяне на АУАН до провеждане на разпитите им период от време. Същевременно, предвид заявеното от тях, че потвърждават описаните в АУАН факти, съдебният състав прие за безспорно установени времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, като отчете и липсата на данни за евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията, предоставени им съгласно заповед № 503з-5428/01.07.2021 г., заповед № 8121к13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание. Обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, са очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентитет между фактическото описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.

2

Предвид това съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати сочените в жалбата или други съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорно изяснена и кореспондира с възприетата от съда. Доказа се, че жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал цитирания по-горе товарен автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.

Възражението, че свалил колана при спирането на автомобила за проверка, не следва да бъде споделено, доколкото противоречи на възприетите от полицейските служители факти, обективирани в съставения АУАН, по отношение на показанията на които не се установиха основания да не бъдат кредитирани като достоверни.

При извършване на нарушението жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си при управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона.

Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., в какъвто е определена.

Основания за преквалифициране на случая в маловажен не се констатират, от една страна предвид императивната забрана, въведена с разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, и от друга - доколкото разкрива типичната степен на обществена опасност на съответния вид нарушения, а не по-ниска такава.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.

При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че от процесуалния представител на наказващия орган е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-015151/05.07.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Ц. М. К. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

ОСЪЖДА Ц. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4