Решение № 262 от 05.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 262

03.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

4-ти наказателен

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за възобновяване № 20201000600804 по описа за 2020 година

При секретаря Д.Аначкова и в присъствието на прокурор от САП В.Начева, като разгледа докладваното от съдия Цветкова НД №804/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на съдебното производство от адв.П., като пълномощник на осъдената Т. А. Т. по нохд №6823/2018г. на Софийски районен съд и внохд №3379/2019г. на Софийски градски съд. По посоченото дело 6823/2018г. в СРС, с присъда №134431/06.06.2019г., Т. Т. била осъдена за престъпление по чл.212 ал.1 от НК на 1 /една/ година лишаване от свобода, като било отложено изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

С Решение №5 от 02.01.2020г. по внохд №3379/2019г., Софийски градски съд, НО, 8ми въззивен състав потвърдил присъдата на СРС изцяло.

В жалбата се твърди, че при разглеждане на делото са били допуснати съществени нарушения процесуалните правила. В съдебното производство не била изяснена фактическата обстановка по отношение на извършване на твърдяното инкриминирано деяние, тъй като били налице съществени противоречия и разминаване в свидетелските показания на св.Р. Д. и пострадалото лице. Първият съд не положил усилия за отстраняване на тези противоречия. Съществени разминавания имало между свидетелските показания от една страна, повдигнатото обвинение от прокуратурата от друга страна и сумата, посочена в 1 съдебния акт от трета страна. Това обстоятелство също не било изяснено. По делото липсвал касов ордер/разписка, която да удостовери отпускането на сумата, липсвали доказателства относно фактическото владение на самата процесна сума от 1200 лева. Не била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съществени нарушения имало и при постановяване на присъдата от първия съд, тъй като нямало конкретика относно местоизвършване на престъплението, което останало неизяснено и в двете съдебни инстанции. Обобщава се, че неправилно е била обсъдена доказателствената съвкупност, поради което постановените съдебни актове били непълни. Моли се да бъде отменена постановената осъдителна присъда по нохд №6823/2018г. на СРС и постановеното Решение на СГС по внохд №3379/2019г., като бъде призната Т. Т. за невиновна по повдигнатото й обвинение. Като алтернатива се моли да бъдат отменени описаните съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане и изясняване на фактическата обстановка.

В хода на съдебното заседание пред САС защитникът на осъденото лице Т. - адв.П., поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че присъдите са постановени в несъответствие на закона, като доказателствения материал не е бил изследван в съвкупност. Не били положени достатъчно усилия от страна на първият съд за изясняване на фактическата обстановка, а именно допусната очна ставка между свидетелите Д. и И.. Не бил изяснен моментът на предаване на сумата на ощетеното юридическо лице и получаване на въпросната сума от осъденото лице. Не било ясно времето и мястото на извършване на престъплението. Не била допусната от първия съд поисканата съдебно-счетоводна експертиза, като по този начин били нарушени правата на осъденото лице по чл.5 и чл.6 от ЕКЗПЧОС – правото й на защита и на справедлив процес. Твърди се, че отношението на първоинстанционният съд спрямо осъденото лице било тенденциозно.

Второинстанционният състав отхвърлил доказателствените искания в цялост, като по този начин ограничил правото на защита на осъдената. Доказателствената маса не била изследвана в цялост, което правело незаконосъобразни постановените съдебни актове. Тези актове били и непълни, тъй като не били ясни времето и мястото на извършване на престъплението, нито размерът на самите суми. Поради тези съображения се моли за възобновяване на делото.

Осъденото лице Т. Т. поддържа казаното от защитника си. По отношение на сумите, заявява, чу те не отговарят на действителните суми. Положили усилия пред първоинстанционният съд и се опитали да докажат нещата, но не успели. Имало много допуснати нарушения. Реализирайки правото си на последна дума, заявява, че не е автор на деянието и не го е извършила. Моли делото да бъде върнато за възобновяване.

Прокурорът от САП изразява становище, че молбата за възобновяване следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не са били допуснати процесуални нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал, въз основа на който съдът правилно достигнал до извода за авторство на деянието от страна на подсъдимата. Безспорно установен бил фактът,че във въпросният документ, подписа и за заемател и за съгласие на заемателя и за представител на заемателя са подписани от осъденото лице. Без значение 2 било в която сграда е бил подписан документът, тъй като това не е обстоятелство, от което да следва отмяна на актовете на първия и въззивния съд.

Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

С присъда №134431 от 06.06.2019г. Т. А. Т. била призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.212 ал.1 от НК на 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание било отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на Т. останали и направените по делото разноски.

С Решение №5 от 12.01.2020г. по внохд №3379/2019г. на Софийски градски съд, била потвърдена изцяло присъдата, постановена от СРС.

САС констатира, че възраженията на осъденото лице, изложени в молбата за възобновяване, са били разгледани от първостепенния и въззивния съд и са получили мотивиран и подробен отговор. При изграждане на фактическите си изводи, първият съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани при стриктно спазване на нормите на НПК. Авторството на деянието е било установено категорично и несъмнено, като съдът подробно е описал въз основа на кои доказателства е изградил своите изводи.

Подробно съдът е изложил съображения кои доказателства кредитира и кои не, като при извършената оценъчна дейност не са били допуснати нарушения, т.е. установените факти не са били тълкувани превратно. Събраните доказателства в достатъчен обем подкрепят обвинителната теза, правилно и съобразно закона са били анализирани и е направен несъмнен и категоричен извод относно авторството на извършеното престъпление. Съдът е разгледал доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочил е на кои дава вяра и на кои не и по какви причини, отговорил е на възраженията на страните в процеса. Софийски градски съд е ревизирал първоинстанционната присъда и не е констатирал допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е постановил решение, с което е възприел фактическата обстановка, установена с обжалвания съдебен акт, като е потвърдил изцяло присъдата на решаващия съд.

Въззивната съдебна инстанция извършила проверка съобразно правомощията си и установила, че първият съд е провел производството по делото без да допуска процесуални нарушения, като е събрал в нужния обем всички относими към спора и допустими доказателства и е направил пълен техен анализ. Достигнал е до изводи, основаващи се на доказателствата, изложил е убедителни аргументи по направените от защитата възражения, като ги приел за неоснователни.

Съдилищата установили, че през 2007г. юридическото лице „Джет Файненс Интернешънъл“ АД се занимавало с отпускане на парични заеми и било със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост“4, „Бизнес парк София“, сграда 12Б, офис 305 /имало офис и в гр.София, ж.к.“Люлин“, ул.“Годеч“№5. На 23.05.2008г. това дружество било преименувано на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и било със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост“4, „Бизнес парк София“, сграда 14.

Осъдената Т. Т. била на граждански договор /споразумение за дистрибуторство/ с 3

„Джет Файненс Интернешънъл“ АД /преименувано на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ от 02.02.2007г. до 07.01.2008г., когато договорът бил прекратен поради констатирани злоупотреби. Съгласно споразумението за дистрибуторство, осъдената Т. в качеството си на дистрибутор /кредитен консултант/ трябвало активно да търси клиенти за сключване на договори за заем, да сключва договори за личен заем, одобрени от дружеството, като самото то оправомощавало Т. да сключва предварително одобрени договори за личен заем, като за тази цел използва саморъчен подпис, удостоверен със спесимен, както и печат. Освен саморъчното под писване на такива договори, Т. събирала погасителните вноски по предоставените заеми и отчитала приетите суми пред дружеството заемодател. За извършваната дейност кредитният консултант получавал възнаграждение, уговорено в определен процент от всички събрани погасителни вноски. Правилата за отпускане на заем били следните: Подавало се искане, придружено с копие от лична карта до кредитния консултант /дистрибутора/, който следвало да администрира искането в Централния офис на дружеството в гр.София, „Бизнес парк София“ за одобрение. В случай, че искането бъде одобрено, сумата се предоставяла на кредитния консултант, който следвало да сключи от името на заемодателя договор за заем и да предаде отпуснатата парична сума на заемополучателя. Информацията за заемателя в съответните графи на договора се попълвала собственоръчно от консултанта, а получаването на сумата по отпуснатия кредит се удостоверявало чрез саморъчно положен подпис от кредитополучателя в графа „Удостоверяване на изпълнението“. Заемът се погасявал от клиента чрез плащане на седмични вноски, съгласно индивидуален погасителен план, като дължимите суми се предоставяли на кредитния консултант, срещу което последният следвало да издава касов бон, удостоверяващ полученото плащане.

Установено било, че с договор за цесия от 30.06.2009г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлило на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД всичките си вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит и подробно описани в Приложение №1 към договорът за цесия. Сред тези вземания било и процесното по отпуснатият договор за заем в размер на 1200 лв. На 14.04.2014г., СРС, ГО, 28-ми състав издал изпълнителен лист, с който осъдил св.Д. Ч. да заплати на дружеството „Мост Финанс Мениджмънт“ сумата по кредита, ведно със законната лихва за забава, договорна лихва, разноски по делото и държавна такса. Дружеството се обърнало за съдействие и събиране на вземането към ЧСИ М. Б. за образуване на изпълнително дело, вследствие на което до работодателят на св.Ч. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Ч..

През 2007г. св.Д. Ч. живеела и работела в гр.София, но не познавала осъдената Т. Т. и не се била срещала с нея. Междувременно, през 2008г. св.Ч. сключила граждански брак и променила името си на Мокрева, тъй като приела фамилното име на съпруга си.

На 17.10.2016г. св.Ч. разбрала, че бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение, за вземане в размер на 2715лв. от ЧСИ М. Б.. Това обстоятелство учудило св.Ч., тъй като към този момент тя нямала непогасени задължения. След среща със съдебния изпълнител, св.Ч. разбрала, че взискател по изпълнителното дело е „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, което дружество придобило вземането си чрез договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След това провела телефонен разговор с представител на взискателя и установила, че от нейно име бил сключен договор за заем. Получила по имейл копие от този договор и видяла, че единственото, което отговаря на действителността от попълненото съдържание били трите й имена, ЕГН, номер на лична карта, датата на издаването й и месторождението. Неверни били всички останали обстоятелства в попълнената бланка и тя не била подписвала този договор. След направените констатации, св.Ч. се обърнала към органите на полицията и прокуратурата за съдействие.