Решение № 13525 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13525 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110101165 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез адв. И. Т. Ц., със съдебен адрес: ****, срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, **** бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори Стефан Красимиров Петков и Стефан И.в Г., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата 7500 евро главница и сумата 1337,87 евро наказателна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по ч.гр.д. № 222/2015 г. по описа на Районен съд - Берковица, за събирането на които е образувано изп. д. № 20257470400233 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 на КЧСИ.

Ищецът И. Анков Р. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по ч.гр.д. № 222/2015 г. по описа на Районен съд - Берковица, издаден в полза на първоначалния кредитор “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело №20177470400002 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 на КЧСИ, което е било прекратено поради настъпила перемпция. Сочи, че въз основа на договор за прехвърляне на вземания през 2025 г. ответникът е придобил вземанията по изпълнителния лист и по молба на същия е образувано ново изпълнително дело №20257470400233 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 на КЧСИ за събиране на сумата 7500 евро главница и сумата 1337,87 евро наказателна лихва. Поддържа, че търсените от ответното дружество вземания са погасени по давност, тъй като след перимирането на изпълнително дело №20177470400002 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 на КЧСИ новото изпълнителното дело е образувано след изтичането на 5 – годишната давност за вземанията, респективно не са извършвани никакви изпълнителни действия спрямо ищеца, водещи до прекъсване на давността.

Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, който оспорва исковете. Не оспорва, а признава, че въз основа на Заповед за изпълнение от 11.05.2015 г. по ч.гр.д. № 222/2015 г. по описа на Районен съд – Берковица, влязла в сила на 18.05.2016 г. е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 г. за посочените в исковата молба суми.

Признава също така, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано изпълнително дело №20177470400002 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег.

№ 747 на КЧСИ, което е било перимирано и е образувано ново изпълнително дело №20257470400233 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 на КЧСИ. Оспорва вземането да е погасено по давност с твърдения, че по изпълнителното дело са правени искания и са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността. Така давността за вземането била прекъсната за първи път през 2017 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело №20177470400002, а след това на 01.06.2021 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия. С образуването на новото изпълнително дело №20257470400233 на дата 22.05.2025 г. отново е прекъсната давността, а след това на 22.07.2025 г. и на 30.07.2025 г. с подаването на молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия и на 05.12.2025 г. с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника ищец. Поддържа, че искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия прекъсва давността, дори съдебният изпълнител да бездейства. Позовава се и на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., доколкото в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давността е спряла да тече по силата на закона. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на изпълнително дело № 20257470400233 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег.

№ 747 на КЧСИ, с район на действие ОС - Монтана, че в полза на първоначалния кредитор “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу ищеца И. Я. Р. е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 222/2015 г. по описа на Районен съд – Берковица въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, влязла в законна сила на 18.05.2016 г. за сумите: 7500 евро главница по Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Gold без обезпечения (с предоставяне на овърдрафтен кредит) от 05.01.2007 г. и Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Private без обезпечения (с предоставяне на овърдрафтен кредит) от 07.05.2015 г. и 1337,87 евро наказателна лихва, начислена за периода от 01.08.2014 г. до 06.05.2015 г.

На 04.01.2017 г. първоначалният кредитор “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело № 20177470400002 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 на КЧСИ с район на действие ОС - Монтана. С процесната молба взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ и е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 20.02.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на ищеца – длъжник по банкови сметки, открити на негово име.

На 29.03.2017 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на изпълнителни действия, чрез налагане на запор върху притежавани от ищеца – длъжник МПС-та.

На 30.01.2020 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело с искане за 2 извършване на справка за регистрирани банкови сметки на името на ищеца – длъжник.

На 02.11.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на ищеца – длъжник по банкови сметки, открити на негово име.

На 31.03.2021 г. първоначалният кредитор “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е уведомил съдебния изпълнител за извършено прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

По делото е приобщен и препис от изпълнително дело №20257470400233 по описа на ЧСИ Ани Василева, рег. № 747 на КЧСИ, изпратено по подсъдност на ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установяват следните изпълнителни действия:

На 12.05.2025 г. ответникът е подал молба за образуване на ново изпълнителното дело въз основа на същия изпълнителен лист срещу ищеца, легитимирайки се като кредитор въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2021 г., сключен с “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С молбата ответникът е поискал извършването на изпълнителни действия срещу имуществото на ищеца – длъжник.

На 01.08.2025 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело с искане за извършване на изпълнителни действия срещу имуществото на ищеца – длъжник.

На 24.11.2025 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на ищеца – длъжник по банкови сметки, открити на негово име и върху притежавани от него МПС-та.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.

По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова 3 защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Следователно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, започва да тече 5 годишна давност за вземането. В случая, видно от приложения по делото изпълнителен лист и отбелязването в него, процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е влязла в сила на 18.05.2016 г. и от този момент е започнала да тече отново давността за вземането.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Така за първи път погасителната давност, която е започнала да тече от влизане в сила на заповедна за изпълнение на 18.05.2016 г. по аргумент от чл. 115, б.