Решение № 101 от 13.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. С.А като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно търговско дело № 20234001000109 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. П. М., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л.

А., всички с поС.ен адрес град Долни Дъбник, ********* и чрез пълномощник – АД „Ч., П. и И.“, представлявано от адвокат С. Ч., срещу Решение № 260003/13.02.2023г. по т.д. № 58/2020г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищцата А. П. М. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над присъдените 55 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. и в частта, в която са отхвърлени предявените от всеки от ищците Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., чрез тяхната майка и законен представител А. П. М., искове с правно основание чл.432 от КЗ срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за сумата над присъдената на всеки от тях 45 000 лв. до пълния претендиран от всеки размер от 200 000 лв. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Намират за неправилни и неподкрепящи се от събраните по делото доказателства изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, правно квалифицирани по чл.71 ал.1 от ЗДвП и по чл.106 ал.1 от ЗДвП. Излагат, че без релевирано от ответната страна възражение за принос на пострадалия поради движение на каруцата не плътно вдясно в лентата за движение, а към осевата линия, съдът е приел за доказано допуснато нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП и наличието на причинна връзка между него и настъпилия резултат.

Посочват, че при преценката за основателност на възражението за съпричиняване първостепенният съд се е позовал на мотивите към влязлата в сила присъда на наказателния 1 съд, която има обвързваща гражданския съд сила единствено по въпросите по чл.300 ГПК, но не и относно приноса на пострадалия. Намират възражението за съпричиняване за неоснователно и молят, в случай, че съдът, счете същото за доказано да намали неговия размер от 50 % на 5%. Считат, че присъденото на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди е изключително занижено по размер, определено при несъобразяване на критериите за справедливост, заложени в нормата на чл.52 ЗЗД, включително възрастта на децата, икономическата обстановка в страната към датата на събитието и момента на настъпването му, и съдебна практика по сходни случаи. Излагат, че съдът не е допуснал поисканата от тях съдебно-психологическа експертиза, с което е препятствал правото им да докажат исковите си претенции по размер, като е приел изготвените в рамките на друго производство такива, но не ги е обсъдил при формиране на правните си изводи. Не е допуснал останалите поискани свидетели за установяване на всички фактически твърдения в исковата молба, като в същото време е приел, че тези обстоятелства са останали недоказани.

Правят искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постановяване на друго, с което исковите претенции на всеки от тях бъдат уважени в пълните им предявени размери от по 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019г. до окончателното им изплащане.

Претендират разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице, помагач на ответника в процеса, „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, в който е заето становище за нейната неоснователност.

В същия срок не е постъпвал отговор на подадената от ищците въззивна жалба от страна на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и третото лице, помагач на ответника, И. С. Т..

Подадена е насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощник – адвокат Н. М., срещу Решение № 260003/13.02.2023г. по т.д. № 58/2020г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която е уважен предявения от А. П. М. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 27 500 лв., ведно със законната лихва за забава от 01.07.2019г. до окончателното изплащане и в частта, в която са уважени предявените от всеки от ищците Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., чрез тяхната майка и законен представител А. П. М., искове с правно основание чл.432 от КЗ срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за сумата над 22 500 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва за забава от 01.07.2019г. до окончателното изплащане. В насрещната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния акт в обжалваните му части. Счита исковите претенции за неоснователни поради недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди от всеки от ищците и за съществували между всеки от тях и пострадалия отношения на трайна и дълбока емоционална връзка, която да бъде определена като изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и на твърденията за настъпване на вредоносния резултат вследствие осъщественото от водача на застрахования при ответното дружество автомобил нарушение на правилата за движение.

Излага, че присъдените обезщетения са определени при неспазване на принципа за справедливост и в отклонение от задължителната практика на ВС, по-конкретно ПП на ВС № 4/1968г., както и при неправилно отчитане на приноса на пострадалия, който твърди да е 75 %. Намира, че обжалваното решение е и необосновано, тъй като при формиране на правните си изводи съдът не е обсъдил ищцовите твърдения и ангажираните за установяването им доказателства. Прави се искане за отмяната му в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявения от А. П. М. иск бъде отхвърлен за сумата над 27 500 лв., ведно със законната лихва за забава и предявените от всеки от ищците Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., чрез тяхната майка и законен представител А. П. М., искове бъдат отхвърлени над сумите от 22 500 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производства, включително и за адвокатско 2 възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от А. П.

М., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., всички с поС.ен адрес град Долни Дъбник, ********* и чрез пълномощник – АД „Ч., П. и И.“, представлявано от адвокат С. Ч., в който се заема становище за неоснователност на наведените в нея оплаквания. Излагат, че изискването за установяване на отношения „по-близки от обичайните за съответния вид родство“ се отнА. до случаите, в които се претендира обезщетение за неимуществени вреди от лице, което е извън кръга на най-близките родственици, какъвто не е настоящия случай.

Сочат, че с влязла в сила присъда на наказателния съд е установена вината на деликвента за настъпване смъртта на Л. Ц. А., като същата е задължителна в настоящото производство и доколкото при множество причинители на застрахователно събитие застрахователите отговарят спрямо увреденото лице солидарно, то въпросът за приноса на втория водач, застрахован при „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е без значение. Намират за неоснователно искането за завишаване на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от ответното дружество части. Претендират разноски за защита срещу подадената насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат подадената от всяка от тях въззивна жалба и искането, направено с нея. Поддържат претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Третите лица, помагачи на страната на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и И. С. Т., не са се явили в съдебно заседание, като последният не е взел становище по подадените жалби.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от И.

С. Т. лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН 25**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищците не е заплатено застрахователно обезщетение.

Безспорно е, че с влязла в законна сила присъда по НОХД № 761/2021г. на Окръжен съд-Плевен водачът на застрахования при ответника автомобил е бил признат за виновен в това, че на 23.12.2018г., около 17:50 часа, натретокласен път III-305, област Плевен, на разС.ие 1,4 км от ПП I-3 км 97+814 /пътен възел НХК – с.Крушовица/, при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН 25****, в посока Плевен-Крушовица, нарушил 3 правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Л. Ц. А., ЕГН ********** - престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД № 761/2021г. по описа на Окръжен съд-Плевен влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Със задължителна сила е установено и обстоятелството, че вследствие именно на това противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН 25****, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, е настъпила смъртта на Л. Ц.

А.. Това е така, тъй като чл.300 ГПК под извършване на деяние разбира осъществяването на конкретните факти, с които се реализира фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Затова в случаите, когато като елемент от състава на деянието е включено причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази обвързаност се разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение на причинната връзка между действието, респ. бездействието и осъществения резултат, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван. Налице е противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпила смърт на едно лице, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно вината се предполага по силата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила. Следователно, това поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователятответник следва да заплати застрахователно обезщетение.