Решение № 88 от 29.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500070 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивите жалби на М. Е. Н., И. Г. Н. и Д. И. Н., чрез техните пълномощници адв.Д., адв.Т. и адв.Р., против решение №199/12.10.2022г. по гр.дело №193/202г. по описа на Ямболския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против ЗК „ЛЕВ ИНС“ А Д искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уваЖ.я размер.

Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и като явно несправедливо. Твърди се неправилно прилагане на принципа на справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и несъобразяване на определения размер на обезщетенията с практиката на ВКС. Считат го за прекомерно нисък и несъответстващ на размера на действителните вреди в резултат на неотчитане на специфичните за ищците обстоятелства. Навеждат се оплаквания за необсъждане в цялост на психологическите, емоционални и психични проявления и последици от загубата на техния син и брат и се твърди, че част от доказателствата с неоснователно са кредитирани частично от съда. Цитират се показанията на свидетелите по делото и се сочи, че недооценено е останало обстоятелството, че мъката им ще продължи и занапред , а обстоятелството, че продължават да обитават общото със загиналия жилище значително усилва болката. Родителите на загиналия са провели шест психологични консултации, придруЖ. от тяхната дъщеря, в 1 резултат на които е установено значителното влошаване в психологичното им състояние и негативните промени, настъпили в живота им. Не е преценена в цялост и тежестта на настъпилата загуба на техния син и брат, неговата възраст, личността, социалният му статус и доброто му име в обществото. Не е отчетена и нелепата и внезапна смърт на покойния и неправилно е оценена близостта и силната духовна връзка между членовете на семейството. На следващо място се оспорва намалението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Иска се определянето на възнаграждение за процесуално представителство по чл.38 ЗА.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ответния застраховател, чрез пълномощника юрисконсулт Ч., се иска оставянето и без уваЖ.е като неоснователна. Поддържа решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Намира присъдените обезщетения за прекомерни, а оплакванията за техния нисък размер за голословни.

Застрахователят ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал въззивна жалба против решението в осъдителната му част с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Сочи установената по делото фактическа обстановка и твърди, че за водача, застрахован при дружеството е установено, че не е извършил виновно деяние, не е наказан с акт на наказателен орган за извършено престъпление по транспорта, тъй като деянието му е случайно по смисъла на НК. Както е установила предходната инстанция, вина за настъпилото ПТП има единствено другия водач О. Б. според събраните по делото доказателства. Съдът неправилно според страната е вменил деликтна отговорност на дружеството при сочената липса на акт за наказание, като е приел, че ПТП е предотвратимо, в противоречие с разпоредбата на чл.300 ГПК и постановената присъда на наказателния съд.

Съдът неоснователно е приел, че водачът на МПС не е наказан поради смъртта му, което обаче не е основание да бъде изключена гражданската му отговорност при липса на съдебно установено съизвършителство в наказателното производство. Сочи се механизма на настъпването на ПТП и се твърди липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на водача на автобуса, респективно на неговия застраховател. Обжалва се, при условията на евентуалност решението в частта, с която на М. Н. и И. Н. е присъдено обезщетение над размера от 5 000 лв. и за Д. Н. в присъдения размер от 20 000 лв. Вэзразява, че присъденото обезщетение от по 50 000 лв. за всеки от двамата за прекомерно и несъответстващо на принципа на справедливост и на съдебната практика. Намира, че то не съответства и на обема, интензитета и продължителността на действителните вреди, на нормалното психическо отношение към събитието и установените родствени отношения и на практиката на ВКС, както и на установените по делото правно значими факти.

На самостоятелно основание обезщетението е недължимо и поради надхвърляне на лимита, определен за лицата от разширения родствен кръг.

По отношение на Д. Н. оспорва изцяло иска, като неоснователен, поради 2 липса на установени по делото неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда. Твърди, че не е установена близост между нея и покойния брат, надхвърляща обичайната и сочеща изключителност на отношенията помежду им. При определяне на обезщетението за тази ищца съдът не е съобразил задължителната тълкувателна практика на ВКС и наличието на обстоятелства, които да обосноват наличието на вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Решението, според страната, не съдържа мотиви за дължимостта на това обезщетение и не е съобразено със закона. Претендира разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от М. Е. Н., Д. И. Н. и И. Д. Н., чрез техните пълномощници адв.Д., адв.Т. и адв.Р., се иска оставянето и без уваЖ.е като неоснователна. Излагат се доводи по основателността на претенцията. Оспорват се твърденията в нея и се поддържат оплакванията, излоЖ. в тяхната въззивна жалба за занижен размер на присъдените им обезщетения. Считат посочените от дружеството обезщетения за родителите в размер на по 5000 лв. за обидно ниски, несъответстващи на действителните им болки и страдания и на практиката на ВКС. По отношение иска, предявен от Д. Н. се сочи, че тя безспорно е сред легитимираните лица, посочени в ТР по ТД №1/2016г. на ВКС, а близостта между нея и загиналия брат и негативните последици в живота и, настъпили след смъртта му, са безспорно установени по делото.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С решението, в обжалваната част, окръжният съд е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС" АД да заплати на М. Е. Н. и на И. Г. Н., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от по 50 000 лв. и на Д. И. Н. сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д. И. Н., настъпила в резултат на ПТП от 9.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.11.2020г. до окончателното плащане, като исковете им за разликата над уваЖ.я размер до претендирания размер отхвърлил.

Първите двама ищци М. Е. Н. и И. Г. Н. са родители, а ищцата Д. И. Н. е сестра на починалия Д. И. Н., видно от удостоверение за семейно полоЖ.е, съпруг и деца № РСЦ20-УГ01-5933/23.12.2020г., което в достатъчна степен установява материалноправната им легитимация на ищци.

Установено е по делото, че по НОХД № 386/2020г. по описа на ЯОС, с влязла в сила присъда № 260000/19.01.2021г. (присъдата), е признат за виновен молдовския гражданин О. Б. в това, че на 9.10.2020г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Волво“, с ДК № * с прикачено към него полуремарке, с посока на двиЖ.е и в платното за двиЖ.е от гр.Е. към ГКПП, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за двиЖ.е, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за двиЖ.е 3 моторно превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № *, управляван от В. А. М. с ЕГН ********** от гр. С. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като сред починалите лица са Д. И. Н. и В. А. М..

Последният, като водач на автобуса е имал валидна застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, което се признава с отговора на исковата молба, но не се представя образуваната за случая щета.

Спорен е въпросът ангажирана ли е следователно отговорността на ответното застрахователно дружество, след като на основание чл.300 ГПК съдът е обвързан от приетото в присъдата по отношение дееца и неговата вина и деянието и неговата противоправност.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие в срока на договора, причинени от застрахования на трето лице вреди и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите. На основание чл. 300 ГПК настоящият съд е обвързан с изводите за вината на единият от участниците н ПТП. Разглеждането на гражданскоправните последици от деянието не изключва изследване на виновността на други участници, както и обективното и безвиновно съпричиняване от пострадалите.

Със смъртта на застрахования при ответника водач на автобуса е изключено установяване на негово виновно поведение в наказателен процес, но това не препятства установяване на съвкупността от тези факти в гражданския процес. За изясняване на механизма на произшествието по делото е прието като неоспорено заключение на автотехническа експертиза, което подробно е анализирано в обжалваното решение и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към тази част от мотивите. Същественият отговор от значение за решаване на спорния въпрос е даден от вещото лице по категоричен начин - …водачът на автобуса Ивеко е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като управлява автобуса с максимално разрешената скорост за пътния участък - 80 km/h.вместо с избраната от него около 99 км/ч. Вещото лице сочи, че има и друга техническа причина, довела до възникването на ПТП - двиЖ.ето на автобуса Ивеко със скорост, която е била технически несъобразена с далечината на видимост при двиЖ.е на къси светлини на фаровете на автобуса.

Допуснатите от застрахования при ответника водач нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата са виновни – при ограничителен знак за максимална разрешена скорост от 80 км/час е избрана значително по-висока скорост, което при взето от водача решение да се движи на къси светлини съществено ограничава способността му своевременно да възприеме опасност на пътя и да предотврати ПТП.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП следва извод, че на водача на МПС е вменено задълЖ.е да избере такава скорост на двиЖ.е, която да му позволи реакция на възникнала , но все още невъзприета от него опасност, в частност поради наличие на ограничена видимост. Както скоростта на 4 автомобила, така и преценката за опасност, подлежат на съобразяване от водача предварително с оглед пътната обстановка и чл. 20 ал.2 от ЗДвП изисква тази предвидимост. Като е избрал поведение в нарушение на цитираните правила, застрахованият водач на автобус Ивеко – В. А. М. виновно е допринесъл за настъпилото ПТП на 9.10.2020г. По този начин е установено основание за реализиране на неговата гражданска отговорност, а чрез прекия иск – отговорността на неговия застраховател.

Не се оспорва причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилата смърт на пострадалия. Оспорват се предпоставките, при които е определено по размер обезщетението на родителите и сестра му.

По жалбите на М. Е. Н. и И. Г. Н. и ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по отношение на обезщетението за неимуществени вреди на родителите на пострадалия.

Двамата жалбоподатели са съпрузи и родители на пострадалия.

Събраните доказателства по делото – свидетелски показания установяват,че бащата е страдал от диабет, а майката е претърпяла онкологично лечение.

Живеейки на село, са имали нужда от помощ и подкрепа, която осигурявал главно Д.. Смъртта му тежко се отразила както на общото им състояние, така и на психиката им. Загубата на дете за тях е непрежалима, още повече в такава млада възраст, в добро здраве и с перспективи. Трагичните обстоятелства около смъртта - внезапност, невъзможност да се помогне, обременяват психиката им допълнително. Установени са посещения при психолог, страданията им са с непроменен интензитет вече повече от две години. Присъденият размер от 50 000лв. е крайно занижен. Въззивният съд намира за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 100 000 лв. за всеки от двамата родители.