Решение № 12266 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12266 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110107438 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 47 и чл. 6 ХОПЕС от ищеца Е. Д. М., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 08.09.2023 г. - 01.02.2024 г. вследствие на неразглеждане на подадена от ищеца жалба с вх. № 7390/08.09.2023 г. на ГДИН до Софийска градска прокуратура, с което е нарушено неговото право на свобода и сигурност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че е осъден производно и противозаконно по непредявени обвинения, респективно и задържан неправомерно в периода 08.09.2023 г. - 01.02.2024 г., вследствие на влезли в сила осъдителни присъди по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативния специализиран съд и по ВНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Излага твърдения, че претърпените от него болки са причинени от оказан от ответника психически тормоз, тъй като съшият не е разгледал и уважил подадена от него жалба с вх. № 7390/08.09.2023 г. на ГДИМ до СГП, с която е направено искане за освобождаването на Е.

М.. Вследствие на това Е. М. бил претърпял унижение, отчаяние, безизходица, безнадеждност, ужас, безпомощност, безпокойство и страх, като развил и паник атаки, хипертония и депресия, която не му позволява да се храни и да спи.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, с което ответникът е направено искане за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като били налице висящи и други производства, водени между страните със същшия предмет. Отделно са изложено твърдения за недопустимост на ищцовата претенция, доколкото тя не попада в 1 нито една от хипотезите, в която може да се ангажира отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Счита, че твърдението на ищеца за подаване на жалба с с вх. № 7390/08.09.2023 г. на ГДИМ до СГП не е подкрепено с никакви доказателства, както и че не е осъществен фактическият състав на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, като оспорва, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и причинно-следствена връзка с претърпените вреди. Твърди, че не е определен периода на увреждане, както и с кое действие/ бездействие на прокуратурата е довело до претендираните вреди. В условията на евентуалност, навежда възражение, с което оспорва размера на обезщетението.

Моли да бъдат приети като писмени доказателства: Справка за съдимост на ищеца, Справка от НСлС, Справка от СДВР, копия от съдебни книжа по: гр. д. №50528 по описа на СРС за 2023 г., 143 състав, гр. д. №505332 по описа на СРС за 2022 г., 167 състав, гр. д. № 46411 по описа на СРС за 2022 г., 42 състав, гр. д. №5047 по описа на СРС за 2022 г., 26 състав, гр. д. №46413 по описа на СРС за 2022 г, 47 състав, гр. д. №544846 по описа на СРС за 2022 г, 171 състав, гр. д. № 44826 по описа на СРС за 2022 г., 143 състав, гр. д. №46893 по описа на СРС за 2022 г., 171 състав, Определение № 7859/27.02.2023 г. по гр.д. 46893 по описа на СРС за 2022 г., 25 с-в.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във връзка с. чл. 6 и чл. 46 ХОПЕС за сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени поради непроизнасяне по жалба с с вх. № 7390/08.09.2023 г. на ГДИМ до СГП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) достатъчно съществено нарушение на норма от правото на Европейския съюз от страна на ответника, предоставящо права на правните субекти, което в 2) пряко-причинно следствена връзка да е причинило 3) твърдените от ищеца вреди.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта достатъчно съществено нарушение на чл. 6 и чл. 46 ХОПЕС, настъпилите неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между неправомерното деяние и вредите.

В тежест на ответника по делото в условията на насрещно и непълно доказване е да установи фактите, на които основава своите възражения.

За да бъде основателна претенцията за репариране на твърдените вреди е необходимо поведението на ответника да бъде преди всичко противоправно, т.е. при твърдения за виновно бездействие следва да се установи в условията на пълно и главно доказване, че 2 ответникът има нормативното задължение да предприеме точно определено действие и то в конкретната хипотеза, като непредприемането, т.е. виновното му бездействие нарушава определена императивна материално правна норма, което обуславя и настъпването на вредите. Константно в практиката на ВКС се приема, че поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. В този смисъл виж:

Решение № 657 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 500/2008 г., III г. о. ; Решение № 567 от 24.11.1997 г. на ВКС по гр. д. № 775/96 г.; Решение № 532 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 90/2008 г., III г. о.,; Определение № 135 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6890/2014 г., IV г. о.,; Решение № 242 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2008 г., IV г. о., ГК, ; Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК.

Поведението е противоправно когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а в тази характеристика не може да бъде вместена хипотезата на необжалване на съдебен акт, тъй като назначеният особен представител като професионалист (вписан адвокат в съответната колегия) има необходимата експертиза, която му позволява, след преценка на конкретните факти и обстоятелства, да направи обоснован извод дали да обжалва или не определен съдебен акт. Тъй като това бездействието на особения представител не е противоправно, дори да са последвали за ищеца вреди, то те не могат да бъда обезвъзмездени по реда на чл. 45 ЗЗД, защото липсва елемент от фактическия състав, а именно противоправността на деянието. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетение виновно причинените вреди, но само ако действието или бездействието което ги е причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява.

От приложения доказателствен материал не може да се направи извод, че ответникът противоправно е бездействал, непроизнасяйки се по жалба с вх. № 7390/08.09.2023 г. на ГДИМ до СГП. Напротив образувана е ПП № 8322/2023 г., в рамките на която е разгледана жалбата на ищеца. При наличие на влязла в сила присъда при отправена молба/жалба за нейната отмяна и/или при искане за предсрочно освобождаване, се прилагат правилата на НПК, като компетентен орган е съдът, т.е. процесната жалба до прокуратурата се явява неоснователна по същество, поради което не са и налице вреди, които следва да бъдат обезщетявани.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ответника, който не е представил доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл.

47 и чл. 6 ХОПЕС за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 08.09.2023 г. - 01.02.2024 г. вследствие на 3 неразглеждане на подадена от ищеца жалба с вх. № 7390/08.09.2023 г. на ГДИН до Софийска градска прокуратура, с което е нарушено неговото право на свобода и сигурност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4