Решение № 333 от 16.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20262100600300 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК и е образувано по повод въззивна частна жалба на адв.Ж.Събчева от АК- Бургас, като защитник на осъдения П. Ж. Г. с ЕГН **********, против определение № 298/11.02.2026г., постановено по НОХД № 122/2026г. по описа на Районен съд-Бургас, с което по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, на основание чл.343б, ал.5 вр. ал.3 от НК първоинстанционният съд е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „О.“, модел „В.“ рег. № *******, ведно с контактен ключ към него, послужил за извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен след одобряване на споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното определение. Твърди се, че същото е неправилно, тъй като мярката „отнемане“ по чл.343, ал.5 от НК противоречала на установените в чл.53, ал.1 от НК общи правила. Сочи се, че престъплението по чл.343 от НК било непредпазливо, а отнемането на предмета или средството на престъпление, с оглед на установеното в чл.53, ал.1 от НК било допустимо само по отношение на умишлени престъпления.

На второ място се сочи, че чл.343, ал.5 от НК предоставял възможност на съда за преценка дали да приложи тази мярка или не, в противоречие с общото правило по чл.53, ал.1 от НК, според което отнемането на предмета или средството на престъплението било императивно. Твърди се, че посочените противоречия, водели до невъзможност за законосъобразно определяне на 1 санкционните мерки спрямо извършителите, което нарушавало принципа на законност. Отнемането на МПС на основание чл.343б, ал.5 от НК, противоречало и на практиката на Европейския съд в Страсбург, досежно изискването за съразмерност, както и на чл.2, § 1 и чл.5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР във вр. с чл.49, § 3 ХОПЕС. Сочи се, че в решение от 16.06.2005г. по преюдициално дело С-105/03 СЕС за първи път се утвърждавало изискването за тълкуване в рамките на наказателноправното сътрудничество между държавите членки на ЕС, в съответствие с изискванията, залегнали в тази категория актове на вторичното право.

Цитират се актове на съда в Люксембург в т.ч. решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal (106/77), точки 21 и 24, решение от 20 март 2003 г. по дело Kutz-Bauer, С-187/00, Recueil, стр. 1-2741, точка 73, решение от 3 май 2005 г. по дело Berlusconi и др., С-387/02, С-391/02 и С-403/02, Recueil, стр. 1-3565, точка 72 и решение от 19 ноември 2009 г. по дело Filipiak, С-314/08. Иска се отмяна на атакуваното определение.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок за обжалване пред компетентния съд.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна. Застъпва становище, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК не е противоконституционна и не противоречи на правото на ЕС. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Защитникът адв.Ж.Събчева от АК Бургас моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалваното определение, с което е отнет в полза на държавата процесния автомобил, собственост на осъденото лице. Моли съда да прецени конкретните обстоятелства п, при които е извършено престъплението, а именно че концентрацията на алкохол е била близко до границата и няма настъпило пътнотранспортно произшествие, няма пострадали лица и причинени имуществени вреди. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ вече било изтърпяно от осъдения, а отделно от това автомобилът бил необходим във връзка с оказване на помощ на болен родител и грижи за дете, което учи в спортно училище и посещава състезания.

Осъденото лице Г. признава вината си за извършеното престъпление.

Заявява, че автомобила му е необходим.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд-Бургас е приключило със споразумение за решаване на делото /досъдебно производство № 434 ЗМ643/2022г. по описа на Второ РУ-Бургас, пор.№ 2983/2025г. по описа на Районна прокуратура-Бургас/ по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като в публично съдебно заседание на 11.02.2026г., съдът е одобрил споразумение, с което е признал обвиняемия за виновен за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл.57, 2 ал.1, т3 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален „общ“ режим и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шестнадесет месеца, на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. На основание чл.55, ал.3 от НК наказанието „глоба“ не е наложено.

След одобряването на споразумението по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК съдът се е произнесъл с атакуваното определение, с което на основание отнел в полза на държавата лек автомобил марка „О.“, модел „В.“ рег. № *******, ведно с контактен ключ към него, послужил за извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и почиват на приложението на закона.

Приложението на чл.343б, ал.5 от НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, 2 ал.1, т.1 от НПК, доколкото тази норма не урежда наказание от регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 - т.11 от НК, а мярка по чл.53 от НК, тъй като предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик /Решение № 67/25.06.2024г. по н.д.в. № 119/2024г. на Апелативен съд-Бургас/. Районният съд в съответствие със закона, правилно не е включил приложението на чл.343б, ал.5 от НК, като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение.

С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. Конституционният съд на Република България е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане. С Решение от 10.09.2026г. по дело C‑655/24 /Латранов/ СЕС приема, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, и което се наказва с лишаване от свобода над една година“, с което потвърждава приложимостта на националното законодателство в тази хипотеза.

Въззивният съд по същество счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона районният съд е отнел процесния автомобил, собственост на подсъдимия, с който е било извършено престъплението, прилагайки стриктно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Според тази норма, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е - присъжда неговата равностойност.

Пропорционалността /забраната за прекомерност/ е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за 3 допускане на ограничения на правата на гражданите. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.

Правото на собственост е едно от основните права, защитавани от националното и международното право, намерило закрила в чл.17 от Конституцията и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС. То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021г. на КС по к. д. № 10/2021г./. С приложението на чл.343б, ал.5 от НК, при отнемане на собствено на дееца моторно превозно средство, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойност на автомобила, се нарушава правото на собственост, като това ограничение е въведено със закон /НК/. Видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно да е необходимо за постигане на легитимна цел опазване на живота и здравето на участниците в двиЖ.ето и намаляване на пътния травматизъм. Тази цел е с голяма значимост, поради което по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на собствено на дееца моторно превозно средство или присъждане на неговата равностойност, не е нарушен принципът за пропорционалност. Следва да се отбележи, че преценката за пропорционалност се прави от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост, тъй като най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. Тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон или текст от закона за противоконституционен. Конституционният съд е приел, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен.

Според въззивния съд от гледна точка на Правото на ЕС, разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи и на чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай формално разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл.53 от НК, която мярка, въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, поради което и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, в чл.52, §1 от Хартата. Процесното превозно средство е притежавано от осъдения, и законосъобразно Районен съд-Бургас е приел, че същото следва да бъде отнето в полза на държавата.

4

След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което то следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Предвид гореизложеното Бургаският окръжен съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 298/11.02.2026г., постановено по НОХД № 122/2026г. по описа на Районен съд-Бургас.