Решение № 139 от 16.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20222100900273 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по молбата на „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, с ЕИК 000288549, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Изгрев, ул. Лъчезар Станчев № 3, Бизнес сграда Литекс Тауър, с правно основание чл. 625 от Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

Александровска № 21, ет. Е.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника п о търговска сделка, като по силата на цесия е придобил правото на вземане срещу ответника, като придобитото вземане произтича от договор за банков кредит.

Ищецът твърди, че ответникът не разполага краткотрайни активи за да заплати дължимото, цялото му имущество също не може да покрие задълженията му към кредитора и финансовото му състояние се влошава.

С оглед на което се счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закона, като се иска обявяване на ответника в свръхзадълженост и/ или неплатежоспособност, определяне на начална дата на свръхзадълженост и/ или неплатежоспособност.

Ответникът оспорва депозираната молба с правно основание чл. 625 и 1 сл. от Търговския закон. Заявява, че молителят не може да се легитимира като негов кредитор по търговска сделка с изискуемо вземане и молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Навеждат се твърдения за нищожност на договора за цесия, по силата на който молителят е придобил вземането към длъжника, както и нищожност на договора, от който е възникнало това цедирано вземане.

Молбата е с правно основание в чл. 625, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, а именно молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819, депозирана от кредитор на това дружество с вземания по търговска сделка.

Същата е допустима, предвид възможността, предвидена в закона кредиторите на длъжника по търговска сделка да искат това.

По основателността на молбата съдът намира следното:

Молителят „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, с ЕИК 000288549 се легитимира като кредитор на ответника по силата на сключен договор за цесия от 13.07.2022г., по силата на който цедентът „Сторидж Инвест“ ЕООД му е прехвърлил вземане към „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819 в размер на 62 000 000 щатски долара.

Видно от представените писмени доказателства, а именно: договор за банков кредит от 12.02.2013г., сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД и „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819, издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 7652/2015г. по описа на БРС и постановление за възлагане № 701147 от 07.04.2022г. на Фонд за гарантиране на влоговете в банки, това вземане е възложено на „Сторидж Инвест“ ЕООД, след участие и спечелване на търг с тайно наддаване. Безспорно закупеното в търга вземане касае вземане на „Корпоративна търговска банка“ АД към „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819 за неизплатени суми по договор за банков кредит от 12.02.2013г.

При така установеното по делото, съдът намира, че молителят „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, с ЕИК 000288549 е кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка. Неговото вземане към ответника произтича от договор за банков кредит, който договор по силата на разпоредбите на чл. 430-432 и чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон е търговска сделка, което вземане и изискуемо.

Съдът следва да разгледа направените от ответника възражения за 2 нищожност на търговската сделка, от която молителят черпи правата си, като при доказване на тези възражения, ще се обори по успешен начин материалната легитимация на молителя.

Видно е на първо място, че ответникът твърди, че договорът за цесия, сключен между „Сторидж Инвест“ ЕООД и „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, с ЕИК 000288549 не може да му бъде противопоставен, защото извършената цесия не му е била съобщена от стария кредитор. Изискването на чл. 99 ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, за съобщаване на смяната на кредитора на длъжника от стария кредитор, цели защита интереса на длъжника да не изпълни задължението на кредитор, който е загубил това качество.

Неспазването на тази разпоредба не означава обаче, че прехвърленото вземане не съществува, а препятства изпълнението, поискано от новия кредитор. По делото, на лист 87-91 от делото е видно, че е изпратено уведомление от цедента до длъжника на обявения в търговския регистър адрес. Връчването е станало в хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК чрез съдия изпълнител. Макар, че връчващият е направил залепване на адреса на длъжника, видно от отбелязаното се касае за липса на офис/канцелария на адреса. Безспорно адреса, на който е станало връчването, е адресът, обявен в търговския регистър като адрес на управление на дружеството. След като дружеството се е изместило от обявения в ТР адрес, без да обяви нов такъв, връчването е редовно в хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Отделно от това е видно, че в молбата до съда, като доказателство е приложено въпросното уведомление от цедента до длъжника, като с връчването на книжата по делото, длъжникът е наясно с извършената цесия и не може да възразява, че същата му е непротивопоставима.

Неоснователно е възражението на ответника, че договорът за цесия, от който черпи материалните си права кредиторът, е нищожен, защото „Сторидж Инвест“ ЕООД никога не е бил негов кредитор и съответно не може да му прехвърли вземане. Така направените твърдения не сочат на хипотеза за нищожност на договора. Ако прехвърлителят по договора за цесия не е притежавал вземането, то и няма как да го цедира на цесионера, но това не води до нищожност на договора.

Договорът за цесия не е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ и ал. 2, предложение първо, трето и четвърто от 3

Закона за задълженията и договорите. Ответникът е изброил законовите разпоредби за нищожност на договора в хипотезата на противоречие на закона, заобикаляна на закона, невъзможен предмет, неспазена от закона форма при сключване на договора и липса на основание формално, няма изложена конкретна фактология за всяка една твърдяна хипотеза за нищожност и липса доказване на конкретните хипотези.

По отношение на направените възражения за нищожност на договора за кредит и от там липса на вземане на „Корпоративна търговска банка“ АД към „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819 съдът намира следното:

Съдът намира, че направените от ответника възражения за нищожност на договора за кредит са преклудирани. Това следва от обстоятелството че е налице вляза в сила заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 6752/2015г. на Районен съд-Бургас. Възраженията за нищожност на договора за кредит, направени в настоящото производство, е следвало да бъдат направени в исково производство по повод възражение за недължимост на сумите, направено в заповедното производство. Длъжникът не се възползвал от това свое право и така се е стабилизирала заповедта. Към настоящия момент няма отмяна на така издадената заповед за изпълнение, като цитираното търговско дело № 230/2022г. по описа на БОС е прекратено /определението не е влязло в сила/. С оглед на което и цитираната заповед за изпълнение установява дължимостта на сумите на „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819 по договора за кредит. Само за пълнота следва да се отбележи, че твърдяните хипотези за нищожност на договора за кредит не се доказват.

Ответникът твърди, че веднага след сключения от него договор за кредит с банката, получената и осчетоводена сума като „усвояване на кредит“ е прехвърлена по сметка на „Нафтекс Петрол“ ЕООД и с него е сключен договор за заем за сумата. Ответникът твърди нищожност на договора за заем в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, а именно поради заобикаляне на закона. Видно от изложената в цялост фактология от ответника, същият твърди, че получената сума по договора за кредит е такава, която е следвало да кредитира не него, а „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Ако се твърди симулация в хипотезата на привидна и прикрита сделка, не се установява такъв тип симулация, тъй като при нея страните по една сделка следва да не желаят последиците от привидната сделка и да желаят прикритата. Видно от самите твърдения на ответника, уговорката е той да 4 получи пари, които да даде на истинския кредитополучател „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Тази фактология сочи на твърдение за косвено упълномощаване на „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819 да сключи договор за кредит за „Нафтекс Петрол“ ЕООД. В хипотезата на косвено представителство, скритият пълномощник придобива правата по сделката и тази сделка е действителна, за да може после да прехвърли тези права на скрития доверител. Следователно не е налице твърдението на ответника, че сключеният договор за кредит е нищожен. Същият не е нищожен и заради противоречие или заобикаляне на разпоредбата на чл. 44 от Закона за кредитните институции. Ответникът заявява, че целта на сключвана на кредита от „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819 е невъзможността кредита да се предостави директно на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, тъй като последното е било с надвишаващи кредитни експозиции.

Предвид на липсата на императивна разпоредба в ЗКИ, че сключване на договор за кредит, заобикалящ нормата на чл. 44 от ЗКИ, е нищожен, то същият не е такъв. Видно е, че цитирания закон предвижда административни санкции за служителите на банката, които са сключили такива договори в нарушение на закона. Недоказано е твърдението за нищожност на постановлението за възлагане № 7-0147 от 07.04.2022г. на председателя на управителния съвет на Фонд за гарантиране на влогове, по силата на което на „Сторидж Инвест“ ЕООД е възложено вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД към „АРВЕН“ АД, ЕИК 131035819.

С оглед становището на съда за доказаност на материалната легитимация на молителя като кредитор на длъжника за вземане по търговска сделка, на следващо място следва да се направи заключение, дали е вярно твърдението, че ответникът се намира в състояние на свръхзадълженост и/или неплатежоспособсност. Така заявено искането от молителя сочи на кумулативно предявяване на двете предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като молителят е заявил разглеждане и на хипотезата на неплатежоспособност. Ищецът е заявил състояние на свръхзадълженост и/или на неплатежоспособност. Използването на съюза „или“ е при алтернативно съединени искове, каквото съединяване е изключение и не се констатира по делото. Използването на съюза „и“ сочи на искане за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и на двете посочени основания. С оглед съдебната практика, обективирана в решение ВКС по т. дело № 659/2014г. на първо търговско 5 отделение, такова предявяване на двете основания е допустимо.

За установяваме на тези твърдения по делото са извършени съдебносчетоводни експертизи.

Видно от основното заключение, депозирано под рег. № 15925 от 18.09.2023г. /лист 347-375 от делото/, вещото лице е извършило проверка на обявените от ответника в търговския регистър годишни финансови отчети за периода 2013г.-2021г. и към датата на изготвяне на заключението, както и е извършил проверка в счетоводството, като е изготвил стойността на активите на ответника по години. Видно от заключението на експерта, за периода 2013г.-2019г. основния размер на активите на ответника се формира от вземания от „Нафтекс Петрол“ ЕООД, Фиона Комерс, Спортелит и Акулите ЕООД. От 2020г. до изготвянето на заключението към 2023г., единствените активи на ответника се формират от дялове и участия в свързани предприятия. Конкретно ответникът е едноличен собственик на капитала на „Акулите“ ЕООД. Вещото лице е установило, че „Акулите“ ЕООД е в несъстоятелност от 31.12.2015г., като от публикувания ГФО за 2015г. е видно, че е декапитализирано. В последствие, при изготвяне на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и от изслушване на вещото лице в последното съдебно заседание, става ясно, че няма промяна в това състояние на декапитализация на „Акулите“ ЕООД. Видно от основното заключение по експертизата и заявеното от вещото лице в съдебно заседание на 26.09.2023г., до 2017г. в обявените от ответника ГФО е включено неговото вземане към „Нафтекс Петрол“ ЕООД по договор за заем от 12.02.2013г.