Решение № 4027 от 04.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4027 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Любомир Василев

БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. И. като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100507749 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, вр. с чл. 294, ал. 1, пр. 2 ГПК, съдебна делба – втора фаза.

Първоначално е образувано пред Софийски градски съд под номер № 6584/2019 г. въз основа на въззивна жалба вх. № 5025170/14.02.2019 г. на В. Е. Ж., М. Ж. М. и С. Ж. М. – чрез адв. Х. Т. и адв. С. Р., против решение № 5845/09.01.2019 г. по гр.д. № 49003/2011 г. по описа на СРС, 56 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил възлагателните претенции на въззивниците и е приел, че допуснатите до делба имоти /дворно място в с.

Чепинци, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда/ са неподелями, като ги е изнесъл на публична продан, в частта, с която са осъдени да заплатят обезщетения за ползване и лихва за тях, както и по отношение на определената пазарна стойност на имота, на която последният е изнесен на публична продан, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите им за заплащане на разноските за извършването на ремонт на комина и са осъдени да заплатят съдебни разноски. Молят съдът да отмени обжалваното решение, с което е отхвърлено искането им за възлагане на имота, както и да отхвърли изцяло претенциите за обезщетение за ползване, алтернативно – да ги намали като завишени и необосновани. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Л. М. И., чрез адв. С. И. и адв. Й.Ц., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се отправя с искане решението да бъде потвърдено като 1 правилно и законосъобразно.. Претендира разноски.

С решение № 262600/21.04.2021 г. по в.гр.д. № 6584/2019 г.

Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени направените от въззивниците възлагателни претенции, определена е пазарна стойност на имота в размер на 164 000 лева и същият е изнесен на публична продан; както и в частта му, досежно исковете по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността за сумата от по 285.81 лв., която всеки от въззивниците – ответници /В. Ж., М. М. и С. М./ дължи на ищцата Л. И. за периода от 03.02.2015 г. до 20.04.2015 г., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до окончателното изплащане.

Първоинстанционното решение е отменено в останалата му обжалвана част, с която ответниците са били осъдени за платят обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 01.06.2012 го 20.04.2015 г., ведно със законната лихва, мораторна лихва за същия период от 01.06.2012 го 20.04.2015 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът на М. М. с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД срещу Л. И. за разликата над уважения размер от 7086.72 лв. до претендираните 7596.82. Преразпределена е и отговорността за съдебни разноски пред двете инстанции.

Срещу така постановеното въззивно решение е постъпила касационна жалба от В. Е. Ж., М. Ж. М. и С. Ж. М. в частта му, с която са оставени без уважение направените възлагателни претенции на основание чл.

349, ал. 2 ГПК, както и в частта¸ с която е потвърдено решението на СРС досежно исковете по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността за сумата от по 285.81 лв., която всеки от въззивниците – ответници /В. Ж., М. М. и С. М./ дължи на ищцата Л. И. за периода от 03.02.2015 г. до 20.04.2015 г.

С определение № 329/08.07.2022 г. по гр.д. № 4209/2021 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в.гр.д. № 6584/2019 г. на СГС в само в частта, с която са отхвърлени претенциите на В. Е. Ж., М. Ж. М. и С. Ж. М. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатия до делба имот и същият е изнесен на публична продан.

В останала му обжалвана част въззивното решение е влязло в сила.

С решение № 50113/26.06.2023 г. по гр.д. № 4209/2021 г. на ВКС е отменено решение № 262600/21.04.2021 г. по в.гр.д. № 6584/2019 г. Софийски градски съд в горната му част досежно претенциите по чл. 349, ал. 2 ГПК, както и в частта му, с която е определен размерът на дължимата от страните държавна такса.

Делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд с дадени задължителни указания по реда чл. 293 ГПК, като е образувано под настоящия нов номер 7749/2023 г. по описа на СГС.

Предмет на настоящото повторно въззивно производство е решението на първоинстанционния съд, единствено в частта му, с която съдът е отхвърлил възлагателните претенции на въззивниците и е приел, че имотът е неподеляем, като го е изнесъл на публична продан по определената пазарна стойност от 164000 лева, както и досежно дължимата от съделителите държавна такса.

2

С оглед изложеното по горе и като съобрази наведените от страните доводи и дадените по реда на чл. 293 ГПК задължителни указания по приложението на закона, Софийски градски съд, намира от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила решение № ІІ-56-174 от 04.11.2013 г. по гр.д. № 6584/2019 г. е допусната делба на дворно място, съставляващо УПИ VІ-776 в кв. 8 по плана на с. Чепинци, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етажа, между съделителите Л. И. с права 3/6 ид. части, В. Ж. с права 1/6 ид. част, М. М. с права 1/6 ид. част и С. М. с права 1/6 ид. част. Последните трима съделители са конституирани като страна по делото в качеството си на наследници на починалия в хода на производството по делото ответник Живко М. Ж..

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба съделителите В. Ж. и С. М. са направили искане за възлагане в дял по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на втория етаж /първи жилищен/ от сградата, а съделителят М. - за възлагане на същото основание на третия /втори жилищен етаж/ от сградата.

От назначените пред първоинстанционния съд съдебно-технически експертизи се установява, че приземният етаж е с обща застроена площ 100.71 кв.м, от които гараж с площ 36.09 кв.м. Етажът е разположен на ниво терен и се състои от входно антре, кухня,баня, тоалетна, складово помещение и антре. Има светла височина 2.15 м. Вторият етаж е със застроена площ 118.40 кв.м. и светла височина 2.70 м. Състои се от дневна, три стаи, кухня, входно антре и два балкона. Няма баня и тоалетна. Третият етаж е със застроена площ 115.28 кв.м. Светлата му височина е 2.20 м. Състои се от дневна, две стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре, балкони. Банята е обособена върху част от площадката на стълбището.

Според заключението на вещо лице Ц. в сградата могат да се обособят две жилища съответно на втория и на третия етаж.

По искане на съделителката В. Ж. пред СРС е изготвен инвестиционен проект, съгласуван от гл. архитект на Столична община, район „Нови Искър“, за обособяване на два самостоятелни обекта - жилища в еднофамилната жилищна сграда, построена в УПИ VІ-776 в кв. 8 по плана на с. Чепинци.

Според обяснителната записка към него се предвижда обособяване на две жилища съответно на втория и на третия етаж след преустройство. На първия етаж в жилището се проектира баня - тоалетна в обема на самостоятелния обект, като се ползва част от съществуващия коридор, зазижда се самостоятелният вход към кухнята и се прави нов отвор за врата в съществуващата неносеща стена между дневната и кухнята. Преустройството на третия етаж предвижда увеличаване на светлата височина до 2.60 м. , като за целта се демонтира съществуващият каратаван и на негово място се изпълнява окачен таван от гипсокартон с обличане на видимите греди.

В изложените от ВКС мотиви във връзка с поделяемостта на 3 процесната жилищна сграда и значението на одобрен инвестиционен проект относно отделни нейни етажи се сочи, че преценката за това дали е налице неподеляемо жилище е с оглед фактическото състояние на допуснатия до делба имот. Когато до делба като единен обект е допусната жилищна сграда, състояща се от няколко етажа, въпросът за поделяемостта на същата се разрешава с оглед възможността от нея да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост /жилищни и/или нежилищни/, съгласно изискванията на чл. 203 ЗУТ.

При доказана с одобрен инвестиционен проект техническа възможност за обособяване на самостоятелни обекти за всички съделители, жилищната сграда е поделяема и съсобствеността върху нея се прекратява чрез теглене на жребий или чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК в зависимост от конкретната хипотеза по всяко дело.

Ако не съществува възможност от сградата да се обособят нови самостоятелни обекти на правото на собственост или техният брой е по-малък от броя на съделителите /какъвто е и процесният случай/, жилищната сграда е неподеляема.

Тогава, ако има заявена възлагателна претенция по чл. 349, ал.1 или 2 ГПК, и са налице и останалите изисквания за закона, сградата може да бъде предмет на възлагане като единен неподеляем жилищен обект. Ако възлагателните претенции не касаят цялата сграда, а отделни етажи от нея, уважаването им е предпоставено от положителното установяване, че съответните етажи отговарят на критериите за жилище в състоянието, в което са изградени и са ползвани за задоволяване на жилищни нужди.

Евентуални бъдещи преустройства с цел привеждане на отделния етаж в съответствие със законовите изисквания за жилище са ирелевантни за уважаване на възлагателната претенция, тъй като разпоредбите на чл. 349, ал.1 и 2 ГПК поставят императивното условие предметът на възлагане да е жилище - т.е. фактически да е бил обособен и да е притежавал статут на ж и л и щ е при откриване на наследството, респ. на прекратяване на съпружеската имуществена общност, и този статут не е променен към момента на извършване на делбата.

С оглед на това, Върховният касационен съд е достигнал до извод за реалната неподеляемост на процесния недвижим имот и за неоснователност на доводите на касаторите досежно наличието на одобрени инвестиционни проекти за два от етажите в сградата.

В същото време касационната инстанция е взела предвид, че съделителите В. Ж., М. М. и С. М. са конституирани в процеса като като страни в качеството им на наследници на починалия в делбеното производство съделител Живко Ж., и че заедно с прекия си наследодател, са живели в сградата от построяването й през 1976-1977 г., включително и към момента на откриване на наследството на общия на страните наследодател С.Щ. през 2006 г., като са си разпределили ползването по етажи.

ВКС е съобразил, че всеки от тях формално е легитимиран да направи искане за възлагане на цялата жилищна сграда, доколкото същата се 4 явява неподеляема, като претенцията на съделителите В. Ж. и С. М. /майка и дъщеря/ за възлагане на втория етаж, а на М. М. - за възлагане на третия етаж, отразява единствено субективното им разбиране, че законът им дава право да искат възлагане само на тази на тази част от сградата, която реално са ползвали през годините и към момента на откриване на наследството.

Приел е, че направените възлагателни претенции общо имат за предмет цялата жилищна сграда с всички жилищни и обслужващи помещения в нея, както и дворното място, в което е построена, поради което волята на тримата съделители, тълкувана съвместно, е била за възлагане в общ дял на цялата сграда и дворното място и за запазване на съществуващото продължително и трайно фактическо състояние на съвместно съжителство.

По изложените съображения, споделяни напълно и от настоящия въззивен състав, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в обжалваната част, предмет на настоящото повторно въззивно производство, с която са отхвърлени възлагателните претенции по чл. 349, ал.

2 ГПК на В. Е. Ж., М. Ж. М. и С. Ж. М., и е постановено сградата и дворното място, предмет на делбата, да бъдат са изнесени на публична продан.

Вместо това следва да бъде постановено друго решение, с което процесната жилищна сграда, ведно с дворното място бъде поставена в общ дял на съделителите В. Ж., С. М. и М. М., а делът на съделителката Л. И. бъде уравнен парично съобразно чл. 349, ал. 5 ГПК.