Решение № 362 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110202242 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И. Д. Й., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №433а-227 от 22.12.2022 г., издадено от Началник на Първо РУ при ОД МВР, с което за нарушение по чл.64, ал.2 ЗМВР, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 150.00 лв.

Въззивникът твърди, счита процесното НП за незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че не е изпълнено задължението по чл.43, ал.5 ЗАНН за предявяване за подпис и връчване на АУАН с указване възможността за отправяне на предложение за случване на споразумение за приключване на административно-наказателното производство.

ВъззИ.емата страна, редовно призована, не се представлява и не представя становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.10.2022 г., около 05.15 ч. свидетелите К. И. и Р. Н., двамата служители в Първо РУ, ОД МВР Варна, се отзовали на подаден сигнал за възникнал скандал в района на бензиностанция „Лукойл“ при бул. „Христо Ботев" в гр. Варна, при което възприели при кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Кракра“ въззивника И. Й., на която от разстояние разпоредили да отиде при тях за извършване на проверка, при което същата не изпълнила разпореждането като се обърнала и опитала да се отдалечи. Това наложило да бъде застигната и задържана като при извършена на място проверка отказала да представи документ за самоличност, оказвала съпротИ., държала се агресивно и обиждала задържалите я служители. В последствие същата била отведена в Първо РУ и там, свид. К. И. съставил спрямо нея процесния АУАН, в който отразил, че на съответните дата, време и място, въззивникът И. Й. не изпълнила многократно издадено устно полицейско разпореждане от 1 униформен служител на МВР да остане на място и да представи документ за самоличност, при което тя категорично отказала като направила опит да напусне мястото на проверката, с което противозаконно попречила на орган на МВР да изпълни задълженията си по служба и с това виновно нарушила чл.64, ал.2 ЗМВР.

Тъй като въззивникът И. Й. отказала да подпише и да й бъде връчен съставения АУАН, актосъставителят К. И., в присъствие на свид. М. Т. – служител в Първо РУ, ОД МВР Варна, запознал устно въззивника със съдържанието на акта и нейния отказ да получи и подпише документа бил удостоверен от свид. М. Т..

На 04.04.2022 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №433а-90, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, и наложил предвиденото в чл.257, ал.1 ЗМВР наказание глоба в размер 150.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите К. И., Р. Н. и М. Т.,, така и от приобщените документи – НП №433а-227 от 22.12.2022 г., АУАН №915 433а-227 от 05.10.2022 г., писмо рег.№433000-9300 от 21.04.2023 г., писмо рег.№433а-227 от 07.04.2023 г., писмо рег.№433а227 от 10.01.2023 г., докладна записка рег.№324р-7212 от 30.03.2023 г. докладна записка от 05.10.2022 г., заповед №8121з1098 от 25.08.2017 г., заповед №8121з-1371 от 2015 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

НП е издадено от компетентен орган – Началник на Първо РУ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1371 от 2015 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание като включват достатъчно ясно и пълно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване и е отразено неизпълненото нормативно изискване.

Издаването на процесния АУАН при отказ на нарушителя да подпише акта и разписката за връчване на препис е надлежно удостоверено съобразно чл.43, ал.2 ЗАНН с отразяване на съответните обстоятелства и полагане на подпис от свид. М. Т., поради което отправените от въззивника възражения за незапознаване със съдържанието и невръчен препис от акт, са неоснователни.

В хода на въззивното производство е установено, че единственият отразен в АУАН свидетел М. Т. е присъствала само при неговото съставяне и предявяване за подпис и връчване на копие на отказалия получаването въззивник, но не и при извършване или установяване на нарушението, с което е допусната нередовност по чл.40, ал.3, вр. ал.1 ЗАНН. Въпреки това, същата не представлява съществено процесуално нарушение, предвид законоустановеното правомощие по чл.53, ал.2 ЗАНН за наказващия орган да издаде НП и при допусната нередовност в АУАН, когато нарушението, самоличността на неговия извършител и вината му са установени по безспорен начин. Въпреки липсата на посочен в АУАН свидетел при извършване или установяване на нарушението, представената от актосъставителя К. И. докладна сочи ясно свид. Р. Н. като пряк очевидец на констатираното нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

2

Кредитираните от съда като дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, конкретни, ясни, напълно съответстващи си и взаимнодопълващи се показания на всеки един от свидетелите К. И. и Р. Н. установяват категорично и убедително, както обстоятелството, че на въззивника И. Й. е било дадено конкретно и ясно устно разпореждане да окаже съдействие за извършване на проверка и да представи документ за самоличност, така и факта, че същата не изпълнила даденото й разпореждане като направила опит да се отдалечи, оказала съпротИ. при задържане и отказала да представи документа си за самоличност. Тези действия определено представляват неизпълнение на даденото задължително за изпълнение съобразно чл.64, ал.4, вр. ал.2 ЗМВР устно разпореждане от полицейски орган, при което съдът намира за правилни сторените в АУАН и в НП фактически констатации. В АУАН и в НП като нарушена разпоредба непрецизно е посочена нормата на чл.64, ал.2 ЗМВР, сочеща само регламентираното правомощие на полицейските органи да издават и устни разпореждания, но не и императивната норма по чл.64, ал.4 ЗМВР, която всъщност регламентира задължителния характер на издаваните от полицейски органи разпореждания. Същевременно, приложената с НП санкционна норма по чл.257, ал.1 ЗМВР сочи предвиденото наказание именно за правилно описаното в АУАН и в НП неизпълнение на задължително дадено устно разпореждане от полицейски орган като съдът намира наложеното наказание глоба в размер, несъществено надвишаващ минималния установен, за съответстващ на характера и тежестта на допуснатото нарушение, открояващо се не само с неизпълнение, но и с първоначален опит за напускане на мястото на проверката, а в последствие и в оказана съпротИ.. При тези констатации, съдът намира, че допуснатата в НП непрецизност при посочване на счетената за нарушена законна разпоредба следва да бъде отстранена чрез предвидената с чл.63, т.7, т.1 ЗАНН възможност да се измени НП с налагане на закон за еднакво наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението като наказанието бъде наложено за правилно фактически описаното нарушение с коректната квалификация по чл.64, ал.4, вр. ал.2 ЗМВР.

За неоснователно съдът счита отправеното от въззивника възражение за маловажност на нарушението, доколкото по никакъв начин процесното деяние не се отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззИ.емата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност и приключването на първоинстанционното производство в едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №433а-227 от 22.12.2022 г., издадено от Началник на Първо РУ при ОД МВР, с което е наложено наказание глоба в размер 150.00 лв на И. Д. Й., ЕГН **********, като ПРИЛАГА закон за еднакво наказуемо нарушение по чл.64, ал.4, вр. ал.2 ЗМВР, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на 3 основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4