Присъда № 15 от 09.06.2023, Районен съд - Ботевград

МОТИВИ към присъда по н.ч.х.д. № 410/2022 г. по описа на РС Б.

Делото е образувано по тъжба на П.Й.Й. и Д.Й.Й. срещу Й. Д. Д., за това, че на ***г. около 13.00 часа, в гр. Б. е приписал на частните тъжители престъпление-кражба по чл. 194, ал. 1 НК, като клеветата е разпространена по друг начин-посредством подаден сигнал на телефон 112- престъпление по чл.

148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК.

В съдебното производство не са приемани за съвместно разглеждане граждански искове.

В проведените прения пред настоящата съдебна инстанция повереникът на частните тъжители пледира за постановяване на осъдителна присъда срещу Д.. Предлага анализ на събрания по делото доказателствен материал, като намира, че той подкрепя обвинението. Според защитата ясно и категорично подсъдимият е разгласил позорни за другиго обстоятелства, т.е. за частните тъжители и им е преписал несъществуващо престъпление, с пряката цел, да разреши въпроса с обзелото го вътрешно съмнение и безпокойство от мисълта, че са му откраднали вещи от дома, при това ясно е съзнавал казвайки, че лицата в товарния автомобил, превозват вещи, откраднати от неговия дом, без да е сигурен в това, разгласява обстоятелство, което безспорно е опозоряващо, при евентуален умисъл, доколкото се е съгласил с настъпването на обществено опасните последици от деянието си. В заключение моли съда да признае подсъдимия за виновен и присъди разноски. Признава съдържанието на диска представен от дирекция 112.

Защитникът на подсъдимия Д. изразява несъгласие с фактите посочени в тъжбата и в пледоарията на повереника на частните тъжители. Подробно прави анализ на доказателствения материал по делото и твърди, че подсъдимият не познава тъжителите пътуващи в товарния автомобил, което изключва целенето на разгласяване на позорни и неверни обстоятелства на тъжителите под каквато и да е форма, с логичен извод, че деянието е несъставомерно и не може да се квалифицира като престъпление по смисъла на чл.147, ал.1 от НК. Моли тъжбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски, съобразно представен договор за правна зашита.

Подсъдимия Д. дава обяснения по делото, поддържа становището изложено от защитника. В последната си дума призовава за справедливост.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Й. Д. Д. е роден на *** година в гр. В., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:гр. С., ул. *** № ***, вх*** е*** ап** /с. С.Б., община Р., обл. В., ул. ** ***, със средно образование, работи като охранител в търговски център „***“ – С., кв. „***“, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият и частните тъжители не се познават и нямат отношения от преди датата на деянието.

На *** г. около 13.00 часа, по главен път 1- I от гр. В. към гр. Б., 1 тъжителите превозвали с товарен автомобил Ивеко, с регистрационен номер *** метали, които били събирали от собствените им дворове в с. Г.Б. и с. К.П., за да ги предадат на вторични суровини в *** в гр. Б.. По същото време подсъдимият по повод обаждане от негов съсед в с. С.Б., че от двора на наследствената му къща са били откраднати материали пътувал към последното по пътя от гр. Б. към гр. ***. При разминаване с товарния автомобил на тъжителите видял, че се превозват вторични суровини, поради което, първата му мисъл била, че са от двора на неговата къща. Затова се обадил на тел. 112 и подал сигнал, че е срещнал камион с натоварено желязо, което предполагал че е от имота му в с. С.Б.. На база подадения сигнал полицейски служители от РУ-Б. спрели товарния автомобил на тъжителите, като били съпроводени до полицейското управление, където са им снети сведения и освободени.

По доказателствата:

Гласните доказателствени средства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и доказателствени средства: копие от изготвена Докладна записка от *** г., копие от сведение на Д.Й.Й., копие от сведение на П.Й.Й., копие от сведение от Й. Д. Д., копие от таблица за получени сигнали от телефон 112 в ОДЧ при РУ-Б., справка за съдимост на името на подсъдимия Д. от 29.11.2022г, Писмо от Дирекция "Национална система 112" с Рег. № *** г., ведно с 1 брой електронен картон по случая и 1 брой аудиозапис.

При обсъждане на дадените от подсъдимия обяснения, съдът съобрази двойнствената им природа на доказателствено средство и средство за защита.

Настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат приети за достоверни, доколкото с тях се установяват мотивите на подсъдимия на подаде сигнал на тел. 112 в процесния ден. Обясненията му не се опровергават от събраните по делото доказателства, като кореспондират напълно със събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал.

От предоставения от Национална система 112 аудиозапис се установява точното съдържание на разговора, проведен на 23.03.2022г от подсъдимия с дежурен служител на Дирекция "Национална система 112".

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е неосъждан към датата на описаното в тъжбата деяние.

Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК), така както са приети от съда в изложената погоре фактическа обстановка. С оглед безпротиворечивостта на доказателствата по-подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК.

От правна страна:

При тези факти от правна страна се налага извод, че на описаните в частната тъжба дата и място, подсъдимият Й. Д. Д. не е извършил престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК.

2

С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК законодателят е криминализирал разгласяването на позорно обстоятелство за другиго или приписването на престъпление, като по този начин се осигурява защита на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционно предвиденото право за свобода на изразяването и подаване на жалби, в случаите когато словесното изразяване не представлява квалификация, оценка или мнение, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти или приписване на престъпление. За да е осъществен състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК е необходимо деецът съзнателно да е съобщил на друго лице неистинни позорящи обстоятелства или такива, с които приписва престъпление на пострадалия, за което знае, че не е извършено от последния.

Престъплението е формално и е довършено в момента, в който друго лице възприеме съответните обстоятелства, с които деецът приписва престъпление на пострадалия. Именно обективната годност на съобщените на друго лице обстоятелства, с които е приписано престъпление на пострадалия да застрашат репутацията и доброто име на последния обуславя общественоопасния характер на деянието. В съдебната практика и в правната доктрина последователно се приема, че предмет на клевета във формата приписване на престъпление могат да бъдат единствено твърдения със съдържание, което носи конкретна информация за дееца, време, място и обективни признаци на извършването на престъплението, т. е в клеветата следва да са посочени конкретни данни относно основни характеристика на съответното престъпление. / В този смисъл Решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о., НК, Решение № 305 от 16.07.2009 г. на ВКС по к. д. № 293/2009 г., II н. о., НК, Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010 г., I н. о и др. / . От друга страна е необходимо тези обстоятелства да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоцииации или интерпретации. За да е налице извършено от подсъдимия престъпление по чл. 147, ал. 1 НК е необходимо установяване с категоричност на извода, че чрез обаждането на тел. 112, същият е злоупотребил с предвиденото с чл. 45 от Конституцията право и като е съзнавал, че обстоятелствата в подадения от него сигнал са неверни е целял приписването на престъпление на частните тъжители, и по този начин тяхното злепоставяне. Тези положения са подробно разяснени и в Решение № 194 от 28.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1061/2017 г., III н. о., НК, според което, за да е налице престъплението клевета е необходимо приписаното престъпление да е обвързано с конкретно лице, което следва да е ясно още в момента на извършване на деянието. Не се касае за клевета, когато се твърди, че е извършено престъпление, без да се сочи неговият автор /какъвто е настоящия случай/, както и тогава, когато авторът на престъплението може да бъде установен по пътя на тълкуване или чрез подразбиране. Липсата на яснота относно лицето, на което е приписано престъплението, се отразява на съставомерността на деянието от обективна страна и представлява основание за оправдаване на дееца. От друга страна следва да се има предвид, че е налице и субективна несъставомерност за престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК. Подсъдимият е имал субективната увереност, че 3 някой е откраднал от имота му железа и ги прекарва за вторични суровини , дори и обективно това да не е вярно, в случая липсва умисъл за засягане на достойнството на дадено лице. С обаждането от страна на подсъдимия до тел.

112, същият е осъществил правото си за подаване на сигнали, гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията на Република България. В практиката си Европейският съд по правата на човека е имал възможността да посочи, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като "разгласяване" /на клеветнически твърдения/, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите. Предвид горното, първоинстанционният съд приема, че при така създалата се ситуация, подсъдимият е действал правомерно, поради което поведението му не следва да бъде санкционирано. С оглед изложените съображения за несъставомерност на деянието на подсъдимия от обективна страна и субективна страна, съдът не намира за нужно да обсъжда въпроса за наличието на признаците но квалифицирания състав на клеветата, съгласно обвинението.

Ето защо и на основание чл. 304 НПК районният съд призна подсъдимия за невиновен и го оправда изцяло по повдигнатото обвинение.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител /в случая двама частни тъжители/. По делото е направено искане за присъждане в полза подсъдимия за направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., които са възложени по равно – по 900 лева на всеки частен тъжител, както и по 5, 00 /пет/ лева държавна такса по сметка на РС-Б., за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 15 гр. Б., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТ*** в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Наказателно дело частен характер № 20221810200410 по описа за 2022 година въз основа на закона и събраните по делото доказателства, ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Д. Д., роден на *** година в гр. В., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:гр. С., ул. *** № ***, вх*** ет** ап.55 /с. С.Б., община Р., обл. В., ул. *** ***, със средно образование, работи като охранител в търговски център „***“ – С., кв. „***“, неосъждан, с ЕГН: **********, за НЕВИНЕН в това, че на 23.03.2022г. около 13.00 часа, в гр. Б., да е приписал на П. Й. Й., ЕГН********** и Д. Й. Й., ЕГН ********** престъпление-кражба по чл. 194, ал. 1 НК, като клеветата да е разпространена по друг начин-посредством подаден сигнал на телефон 112, поради което и на основание чл.304 от НПК го

ОПРАВДАВА да е извършил престъплението, за което е обвинен престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК.