Акт от 19.03.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2625

Пловдив,

19.03.2024 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВЛАДИМИР

ВЪЛЧЕВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 2694 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.118 ал.1 КСО.

Образувано е по жалба на П.Й.Д. ,

ЕГН

********** ***, подадена чрез адв. К. срещу Решение №

2153-15-262/10.10.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-15-348/15.09.2023г. против

Разпореждане №

151-00-7637-3/05.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица и същото е потвърдено като правилно и законосъобразно.

С жалбата се сочи несъгласие с изводите на административния орган, както и, че безспорен начин е доказано правото на парично обезщетение за безработица трябва да се извърши от компетентната институция на Р България.

Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. К., който моли да бъде отменен процесния индивидуален административен акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът

- директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юриск. П., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, а решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Подробни доводи излага в представеното по делото писмено становище.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази доказателствата по делото, прие следното от фактическа страна:

Жалбоподател е подал заявление вх.№592/09.08.2023г. на ДБТ-Раковски за отпускане на парично обезщетение за безработица. В него той е изложил обстоятелството, че за времето от 03.05.2007г. до 07.05.2023г. е упражнявал трудова дейност по трудово правоотношение на територията на К Белгия и е приложил съответните осигурителни документи. Приложени са и удостоверение за осигурителните му периоди в друга държа- членка на ЕС СЕД U002, удостоверение- формуляр за заплата СЕД U004, а в последствие и формуляр U017- осигурително досие за трансграничен работник. С допълнително заявление е приложил Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 от регламент ЕО №883/2004. Приложени са удостоверение за постоянен адрес изх. № 1481/18.10.2023 г. на кметство гр.

Раковски, удостоверение за родствени връзки, справка за влизане и напускане на територията на Р България от ОД на МВР-Пловдив за периода от 01.01.2013г. до

02.10.2023г..

В последствие жалбоподателя е приложил удостоверение за граждански брак и удостоверение за разжане на деца, копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот. Във връзка със заявлението осигурителният орган е приел, че се касае за искане за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл.61-54 от регламант /ЕО/883/2004г на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за осигурителна сигурност, респ. чл.54а-54б КСО. В тази връзка е извършил проверка, свързана с определяне на мястото на постоянно пребиваване на заявителя с оглед определяне на компетентната осигурителна институция. От представената пред него Декларация относно определяне пребиваването във връзка приложение на чл.65 от Регламент /ЕО/ №883/2004 осигурителният орган е приел, че Д. в последните 5 години е имал постоянно пребиваване на територията на К Белгия, където е била и последната му трудова заетост и където е заплащал осигурителни вноски и данък върху доходите си.

Посочил е, че същевременно близките родственици- съпруга и деца, постоянно са пребивавали на територията на Р България. От анализа на приобщените писмени доказателства е изградил извод, че за времето на трудова заетост на Д. в Белгия е налице негова трайна свързаност с мястото му на работа като монтажник дъбови стопански постройки към Вранкен Риетен Дакен БВ- Белгия, поради което и икономическите му интереси са били извън територията на Р България и затова държавата по пребиваване следва да се определи към момента на последната заетост на безработното лице, което приел, че е правилното приложение на чл.65 §2 от регламент /ЕО/ №883/2004г.. Затова било издадено и Разпореждане №151-00-7637-3/05.09.2023г. на ръководителят по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив, с което е постановен отказ да му се отпусне парично обезщетение за безработица. Недоволен от това, Д. обжалвал същото пред горестоящият административен орган с жалба вх.№1012-15-348/15.09.2023г., по която Директор на ТП на НОИ-Пловдив издал процесното Решение №2153-15-262/10.10.2023г., с което приел, че компетентната осигурителна институция е тази по последната трудова заетост на заявителя в държава – членка, с оглед на което лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от

Регламент

(ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г.. За да формира този извод, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, като е цитирал подробно нормативната уредба, регулираща този вид отношения.

Недоволен от така постановеното решение и от отказа за отпускане на обезщетение за безработица, П.Й.Д. инициирал настоящото съдебно производство, в хода на което ангажира гласни доказателства, свързани с показанията на свидетеля К.С.Д., която излага факти и обстоятелства, че жалбоподателят никога не е прекъсвал връзката си с държавата по произход, трайно се е установил в нея и излизанията му в Белгия са свързани само и единствено с трудовата му заетост, без тя да е държавата по пребиваването му. Посочва, че съпругата и децата му са били постоянно в Р България, където се намира и семейното им жилище.

При така установената фактическа обстановка подкрепена от приобщените по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен и с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:

Актовете на органите на НОИ -

Разпореждане

№

151-00-7637-3/05.09.2023 год. и потвърждаващото го Решение № 2153-15-262 от 10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр.

Пловдив са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

Липсват съществени нарушения, обуславящи нищожността им.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби, с административно-производствените правила и целта на закона, съдът прие следното:

Основният спорен въпрос между страните е относно мястото на обичайно пребиване на жалбоподателят след прекратяване на трудовото му правоотношение с германския работодател, а от това и коя е компетентната държава да разгледа и определи правото и размера на паричното обезщетение за безработица.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони.

Няма спор по делото, че П.Й.Д. е гражданин на РБългария, както и че е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г.

(чл.2 от

Регламента).

С

Регламент (ЕО) №883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки.

Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост, като компетентна държава, отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 Регламент (ЕО) №883/

2004г.. Спорът в случаят е свързан с тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието

"пребиваване" се съдържа в чл.1 §3 б."й" от цитирания Регламент

- мястото, където лицето обичайно пребивава.

Това място

(на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл.11 §1 от Регламент (ЕО) №987/2009

(регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и, естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др., примерно изброени в цитираната норма.