Определение № 722 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 838/2024
- Вид
- Определение № 722
- Подписан
- 29.11.2024
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 103 - 104 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 - 104 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.286, ал.1 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 722 гр. Пазарджик, 29.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500838 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 от ГПК.
Обжалвани са с частни жалби две определения на РС Пазарджик – определение ,с което е допуснато увеличение на иска, съответно производството по делото прекратено пред първоинстанционния съд и изпратено на Окръжен съд и определение, с което съдът е оставил без уважение молба на дружеството жалбоподател за освобождаване от държавна такса по подадената частна жалба против първото определение.
Производството пред Районен съд Пазарджик е образувано по искова молба от „Техноджи“ ЕООД срещу „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска, съответно за заплащане на сума в размер на 4 500 лв., представляваща подлежаща на връщане гаранция за добро изпълнение по сключен между страните договор за доставка на технологично оборудване и заплаща на сума от 500 лв. – обезщетение за забава. Спорът между страните е търговски, тъй като предявените искове са за осъждане на ответника за изпълнение на парични задължения, произтичащи от сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ В хода на производството е правено искане за освобождаване на ответника от разноски за експертиза. Съдът е постановил мотивиран отказ.
Определението е обжалвано с частна жалба ,като е направено искане за освобождаване от държавна такса за обжалването. Съдът е отказал. И двете 1 определения са обжалвани пред Пазарджишки окръжен съд и с определение по В ч.гр.д.№ 458 от 2023 година са потвърдени ,като са изложени подробни мотиви.
В хода на първоинстанционното производство ответникът е поискал да му бъде предоставена правна помощ по реда на чл.95 ГПК. С определение №921/01.04.2024 г. съдът е отказал да удовлетвори това искане .Определението е обжалвано с частна жалба ,като отново е поискано освобождаване от държавна такса , дължаща се в размер на 15 лева .Първоинстанционният съд е отказал да удовлетвори и това искане.
Тъй като и двете постановени определения са обжалвани ,с окончателно определение от 3.06.2024 година по В ч.гр.д.№ 316 по описа за 2024 година, въззивният съд ги е потвърдил.
Всичко това съдът излага ,за да обоснове тезата си ,във връзка и с обжалване на определянията в настоящото производство ,че това дружество , последователно и многократно не упражнява процесуалните си права добросъвестно и постига очевидно целения от него ефект – да не приключи производството по делото. Такива констатации се съдържат и в акта на съда от 3.06.2024 година.
След влизане в сила на определението , с което е отказано предоставяне на правна помощ на дружеството – ответник в първоинстанционното производство е постановено определение от 16.06.2024 година , с което на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал изменение в размера на предявените искове от „Техноджи“ ЕООД, с ЕИК 119662549, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. Дружба, бл.
15, вх. В, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя О.С.Д. против „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, с ЕИК 202201274, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 13, ет. 3, представлявано от И. Г. И., като иска за главница по чл. 93, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 38 545,96 лева и искът за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 4457,15 лева. Прекратил и производството по гр. д. № 2138/2022 г. по описа на РС Пазарджик и го изпратил на основание чл.118, ал.2 от ГПК, вр. с чл.104, т.4 ГПК за разглеждане по подсъдност на ОС Пазарджик.
Така постановеното определение, с което е допуснато изменение на иска 2 и делото изпратено по подсъдност на Окръжен съд Пазарджик е обжалвано с частна жалба от „АЛГАЕ ФАРМ“ АД .
Молят да бъде отменено ,като твърдят ,че препис от молбата , с която е направено увеличение на иска им е връчена във времето ,когато е било висящо производството по молбата им за предоставяне на правна помощ. Съдът не следвало да предприема такива действия ,поради което и те отказали да изразят становище.
Молят определението да бъде отменено и делото върнато на Районен съд Пазарджик за осигуряване на възможността им да изразят становище.
Освен това, излагат доводи ,че е извършено вписване по партидата на “АЛГАЕ ФАРМ” АД в търговския регистър на промяна на седалището и адрес на управление на дружеството , като новия адрес е София, район „Овча купел“, ж.к. „Овча купел“, ул. „Летовищна“ № 1, ПК 1618. Вписването било от 11.06.2024 година ,поради което спора бил родово и местно подсъден на Софийски градски съд.
Съобщение за нередовността на частната жалба – невнесена държавна такса е върнато в цялост от сочения нов адрес и е редовно връчено на предишния адрес в гр. Пазарджик ,което отново дава основание за съмнения в добросъвестността на тази страна в процеса.
По повод указанията на съда за внасяне на държавна такса по частната жалба е постъпила молба ,с която дружеството е поискало жалбата им да бъде администрирана без държавна такса при условията на чл.83 т.1 от ГПК.
На това искане съдът е отговорил с определение № 2410 от 22.08.2024 година, като е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса със съображенията ,че се касае за юридическо , а не за физическо лице.
Втората частна жалба , която е изпратена на въззивният съд за произнасяне в рамките на едно производство е именно против това определение.
Частният жалбоподател излага доводи, че PC-Пазарджик с отказал да уважи това искане с единствен мотив, че молителят е юридическо лице и за него е недопустимо освобождаването от такса. Позовава се на практиката на ЕСПЧ и Хартата на основните права на ЕС. Съдът следвало да извърши преценка относно предмет на спора, сложността на приложимото право, възможността на страната да защити позицията си, тоест дали има очаквания да спечели делото и др. Следвало да се коментира размера на разноските и дали те представляват непреодолимо препятствие за страната, както и финансовото състояние на страната поискала освобождаване от плащане.
Искането на частния жалбоподател в тази жалба не е коректно формулирано – да се отмени определението и задължи първоинстанционният съд да „администрира молбата са освобождаване от такса по законосъобразен 3 ред“.
Въпреки невнасянето на държавната такса, именно поради поведението на частния жалбоподател в хода на цялото производство двете частни жалби са администрирани ,като е дадена възможност на ответника по тях за отговор.
В постъпилия отговор се излагат доводи относно възможността на частния жалбоподател да бъде предоставена правна помощ ,като се твърди, че молбата за предоставяне на такава е подписана от друго лице.
Очевидно са изложени доводи неотносими към предмета на обжалване с двете частни жалби.
Въпреки нередовностите и на двете частни жалби ,съобразявайки процесуалното поведение на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД до момента, първоинстанционният съд е счел, че с тези процесуални действия жалбоподателят възпрепятства влизането в сила на постановения съдебен акт.
Съдът е съобразил, че се касае за последователни и еднотипни по своята правна същност искания на жалбоподателя „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, които с оглед предмета на искането могат да продължат неограничено във времето и няма никаква възможност производството по делото да бъде приключено.
Въззивната инстанция напълно възприема тези съображения и счита ,че следва да се произнесе по същество , като съответно присъди дължимите държавни такси.
По жалбата , с която е допуснато изменение на иска ,чрез неговото увеличение, прекратено производството пред първоинстанционния Районен съд и делото изпратено на за разглеждане на Окръжен съд Пазарджик:
Определението на съда, с което е допуснато увеличение на размера на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК не прегражда развитието на делото. За това определение не е предвидена и изрична законова възможност за обжалване. Обжалваното определение не е от категорията на посочените в разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба. Правилността на това определение може да се прецени в производство по обжалване на постановеното по делото решение, ако бъде обжалвано.
С постановките на т. 7б от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че само определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част.
Следователно частната жалба ,в частта ,с която се обжалва 4 определението ,с което е допуснато увеличение на иска е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Разпоредбите на чл. 214, ал. 1 ГПК и чл. 103 - 104 ГПК са ясни и непротиворечиви . Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на предмета на иска чрез извършване на процесуално действие от ищеца, отправено до съда. Увеличението на иска като една от формите на изменение на иска представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Увеличението на иска се предприема или когато искът първоначално е бил предявен като частичен- каквато е настоящата хипотеза, или когато в хода на исковото производство ищецът установи, че е допуснал грешка относно неговия размер. Ако това увеличение е довело до промяна на родовата подсъдност на предявените искове, сезираният съд няма право да разгледа и реши делото, а е длъжен да го прекрати при себе си и да го препрати на компетентния съд, съобразно правилата на чл. 103 - 104 ГПК.
Така е сторил и първоинстанционният съд ,като недоволството в частната жалба касае преценката кой е местно компетентния съд да разгледа спора след увеличението на иска.
Твърди се в частната жалба ,че на 11.06.2024 година преди да се допусне изменението на иска е вписана в ТР промяна на седалището и адреса на дружеството и той вече е в гр. София, поради което според жалбоподателя компетентен е СГС.
Тези доводи са незаконосъобразни ,като изрична е разпоредбата на чл.120 от ГПК. Трайно установената е съдебната практика по този текст релевантни за определяне на местната подсъдност са фактическите обстоятелства към момента на завеждане на исковата молба. Промяната в тези обстоятелства, настъпила след подаване на исковата молба, не е основание за препращане на делото на друг съд по правилата на местната подсъдност.
Увеличението на иска е намерило отражение само относно промяната на родовата подсъдност.
Следователно жалбата против определението в частта ,с която производството е прекратено пред Пазарджишки районен съд и изпратено делото по подсъдност на Окръжен съд е допустима ,но неоснователна.
По жалбата против с определение № 2410 от 22.08.2024 година, с 5 което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса при обжалване с частна жалба на определението от 16.06.2024 година:
Жалбата е допустима ,но неоснователна.
Възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице от задължението да внесе държавна такса по подадена от него жалба е обсъждана в многобройна практика на ВКС – напр. определение № 66/4.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1274/2016 г., II т. о., ТК, определение № 78/31.01.2013 г. по ч. т. д. № 595/2012 г. на II т. о., определение № 755/14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о., определение № 446/24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о., определение № 581/13.09.2013 г. по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о., определение № 651/12.11.2015 г. по ч. т. д. № 3157/2015 на II т. о. и пр.
Практиката е непротиворечива и тя е ,че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не обратното - ограничаваща този достъп/.
Разпечатката съдържа 46 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07bc519f-9720-48ab-bb26-d425f1916f25