Решение № 77 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Е. Хр. С. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200713 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. З. Б., чрез защитника адвокат С. П. от АК - Стара Загора, срещу решение № 88/22.05.2025 г. по ВНОХД № 20255000600091 на Апелативен съд –Пловдив по описа за 2025 г.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с оплаквания за нарушения на закона и съществени такива на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, аналитичната доказателствена дейност на съда и мотивирането на обжалваното решение, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно - да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление или да се намали наложеното наказание.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият се отказа от процесуалното представителство на упълномощения от него защитник и подател на касационната жалба – адвокат С. П. и поиска да бъде заменен със служебен защитник – адвокат Н. Д. от Софийската адвокатска колегия, поради което последният беше конституиран като страна в касационното производство. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и служебният защитник поддържат касационната жалба и допълнението към нея. Служебният защитник излага допълнителни доводи, с които оспорва квалифициращите обстоятелства, че деянието е извършено с „особена жестокост“ и „в условията на домашно 1 насилие“. В лична защита и в последната си дума пред ВКС подсъдимият заявява, че се признава за виновен и съжалява за постъпката си. Обяснява я с въздействието на употребените от него алкохол и наркотични вещества и моли за намаляване на наказанието.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, което аргументира с доводи за липса на касационни основания. Счита правната квалификация за правилна поради многобройността и интензитета на нанесените от подсъдимия удари върху пострадалата и системното насилие върху нея, които го характеризират като жесток и зъл човек, безчувствен към болката и страданието. Поради това и като намира наложеното наказание за съобразено с лошите характеристични данни и предишните осъждания на подсъдимия, както и това, че деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и алкохол, прокурорът предлага ВКС да остави в сила обжалваното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намира следното:

С присъда № 31 от 04.11.2024 г., постановена по НОХД № 20245500200317 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимият А. З. Б. е признат за виновен в това, че на 06.05.2022 г., в гр.

Стара Загора, в условията на домашно насилие, с особена жестокост е направил опит умишлено да умъртви Й. Д. Б., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. 3 и т.6а, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.25, ал.1 вр. ч.23, ал.1 НК така наложеното наказание е кумулирано с наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода по НОХД №1260/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора и на подсъдимия А. З. Б. е наложено едно общо (най-тежко) наказание петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, като е определено същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим със съответното приспадане на основание чл.25, ал.2 и чл.59 от НК на изтърпяното наказание по НОХД №1260/2022г. на Районен съд – Стара Загора и на времето, през което подсъдимият е бил задържан.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия деловодните разноски.

По въззивна жалба на подсъдимия ( с главно искане да бъде оправдан) е било образувано ВНОХД № 20255000600091 по описа на Апелативен съд – Пловдив за 2025 г. По него е постановено обжалваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба, срещу оспорим по касационен ред въззивен съдебен акт, поради което се явява допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.

2

Упрекът към въззивния съд, че e разгледал делото без да са отстранени нередовностите в обвинителния акт е несъстоятелен. Липсата на конкретни данни в касационната жалба и писменото допълнение към нея, подкрепящи това оплакване, лишават касатора от възможността да получи по-конкретен отговор от този, че видно от съдържанието на внесения в съда обвинителен акт, той отговаря на установените в чл.246 от НПК изисквания за форма, структура и съдържание. В проведенето във второто по ред първоинстанционно производство разпоредително заседание (на 14.05.2024 г.) подсъдимият и защитникът му са се съгласили със становището на прокурора, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и също като него са поискали да се пристъпи към разглеждане на делото по общия ред, което очевидно е несъвместимо с настоящия обратен защитен довод за нередовен обвинителен акт. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, е осъществен контрол върху първоинстанционната присъда, постановена във връзка с въпросния (повторно внесен в Окръжен съд – Стара Загора) обвинителен акт, в който прокурорът е направил допълнителни уточнения за механизма на причиняване на установените травматични увреждания на пострадалата. С това са били съобразени указанията в отменителното (първо) въззивно решение по случая. Правилно съдът не е върнал делото повторно на досъдебното производство при липса на фактическо и правно основание за това. Очевидно подсъдимият и защитникът са били наясно с обвинението по повторно внесения в съда обвинителен акт според изразените от тях становища пред първоинстанционния съд да се пристъпи към разглеждане на делото въз основа именно на оспорения в касационната жалба обвинителен акт. Пред въззивния съд и пред ВКС подсъдимият се признава за виновен и ограничава исканията си до осъждане за по-леко наказуемо престъпление или намаляване на наложеното наказание, което самостоятелно сочи, че обвинението му е ясно. Нелогично е да се признаваш за виновен по обвинение, което не разбираш, а и такива твърдения в съдържателен план не се правят от подсъдимия.

Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви поради липса на отговор на възражения на защитата. Доводът, че въззивният съд дължи отговор на всяко възражение, не държи сметка за обхвата на мотивите на въззивното решение. Апелативният съд не е длъжен да дава подробен отговор на всеки повдигнат аргумент, а само на касаещите основните въпроси, които са решаващи за изхода на делото (вж. в тази връзка Решения на ЕСПЧ по делата: Van de Hurk v. the Netherlands, § 61; Boldea v. Romania, § 30;

Lobzhanidze and Peradze v. Georgia, § 66; Moreira Ferreira v. Portugal, § 84; S.C.

IMH Suceava S.R.L. v. Romania, § 40 и Karimov and Others v. Azerbaijan, § 29 и др.).

В писменото допълнение към касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е отговорил на повдигнатите от защитата въпроси за момента на възникване на умисъла от подсъдимия и неговите мотиви за извършване на деянието. С оглед фактическата и правна рамка на обвинението така поставените въпроси са ирелевантни за неговата доказаност, поради което и по силата на посочената юриспруденция на ЕСПЧ, те не се 3 нуждаят от специално изясняване. Подсъдимият е обвинен в опит за убийство, извършен при условията на домашно насилие и особена жестокост, а не за „предумишлено“ поведение или друго квалифициращо обстоятелство, изискващо специална цел, ерго необходимост от установяване на конкретни мотиви по смисъла на чл.116 от НК. Въпреки това, въззивният съд е положил усилия да изясни поставените от защитата въпроси и на стр.3 от обжалваното решение е аргументирал на базата на кои от установените обстоятелства е приел, че мотивите за извършеното посегателство срещу личността на пострадалата Б. се извеждат от потърсената от нея закрила по Закона за домашното насилие и последвалите от това съдебни производства по граждански дела и наказателно (досъдебно) производство срещу подсъдимия за нарушение на съдебна заповед за защита в полза на пострадалата, както и с ревността, която той изпитал, когато я видял в дома й в компанията на друг мъж, непосредствено преди да я нападне с ножа.

Обратно на твърденията в писменото допълнение към касационната жалба, съдът е интерпретирал според действителното им съдържание свидетелските показания на полицейския служител И. В.. Както в непосредствения си разпит пред съда, така и в прочетените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК двукратно дадени в ДП показания , свидетелят е потвърдил, че в периода на съжителството между подсъдимия и пострадалата, същата многократно е пускала жалби против подсъдимия за домашно насилие, но след това ги оттегляла. Въззивният съд обаче не е извел фактическия и правен извод за системно осъществявано от подсъдимия домашно насилие от този доказателствен източник, както твърди касаторът.

Фактическите положения в това отношение са установени само косвено от показанията на посочения свидетел и основно от преки доказателства, каквито са данните от показанията на пострадалата, която е потвърдила, че по време на едногодишното й съжителство с подсъдимия, до месец април 2022г., когато се разделили, тя е била многократно подлагана на физически и психически тормоз, чрез нанасяне на побои, скубане, удряне, порязване с нож, чупене на мебели, врати и дограма в дома й, като подсъдимият я принуждавал да проституира, а когато не му предоставяла средства от работата й като проститутка, той отново я биел, защото не можел да си купи наркотици.

Внимателният и непредубеден прочит на съдържанието на обжалваното решение опровергава оплакването за непълноценна доказателствена дейност, което също е заявено от касатора без никаква конкретика. При повторната въззивна проверка Апелативен съд – Пловдив е спазил напълно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, обсъдил е надлежно несъществените противоречия в доказателствените материали и е утвърдил възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, включително относно авторството на деянието, по ясен и категоричен начин, давайки подробен и убедителен отговор защо се доверява на показанията на пострадалата Б. и подкрепящите ги данни от показанията на свидетелите Ш. Д., С. Л. и Т. Д., заключението на СМЕ и писмените доказателства. В контекста на направените признания от подсъдимия, че на инкриминираните дата и място „наръгал три четири пъти с ножа“ пострадалата (л.103 и л.104 от първоинстанционното дело), съществено 4 противоречие в доказателствените материали не е налице. Това самостоятелно обуславя несъстоятелността на доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно доказателствената дейност на съда.

Отделно от това, изразеното декларативно несъгласие с фактическите изводи на апелативния съд, за които голословно се твърди, че не се подкрепят от доказателствата по делото, сочат на довод за необоснованост, която не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. Необосноваността представлява несъответствие между установените в атакувания съдебен акт фактически положения и събраните по делото доказателства. Принципно касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК и не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите.